Арсений Тарковски
Стани какъвто си

Werde der du bist.

Гьоте

Щом тежък час за теб удари,

пари намираш и другари.

Къде по-трудно в този свят

намираш себе си ти, брат.

 

Наопаки ще се обърнеш,

ще се пребъркаш, ще превърнеш

в едно съня, реалността,

ще видиш отстрани света

 

и в ред ще са за теб нещата.

А ти, маскиран — със съдбата,

с изкуството, със своя дял, —

участваш в странен карнавал.

 

И Хамлет в чужд костюм блуждае,

и нещо бъбри и желае

със Моиси^[1] да се смени,

не да се бори със злини.

 

От вероятности безчетни

една над тебе ще просветне,

но не изгрява — ех, за зло —

над теб заветното число.

 

Небето геният закрива,

макар за теб да не отива

такава мярка, ти дерзай,

стани какъвто си — докрай.

 

А от пророка дума взимаш —

у ням по-ценна дума има,

по-ярък цвят у сляп блести,

когато ъгълът на зрение

намерен е и в просветление

разкрил си себе си и ти.