Арсений Тарковски
Към стиховете

О, мои стихове — наследници,

душеприказчици, ищци,

възпитаници, събеседници,

безропотни и храбреци!

 

Не помня своя род, ни племето.

От кал грънчар ме сътвори,

с лопата щом ме хвърли времето

на колелото му в зори.

 

Изтегли с пръсти дълго гърлото

и щом душата затрептя,

изписа по гърба ми първото

венче от приказни цветя.

 

Разрових въглени разпалени —

по волята на Даниил.

Възхвалих пламъците алени,

слова пророчески открил.

 

Земя без дъх, без цвят, без мириси,

бях дълго време нероден —

от клюнове и тревни ириси

случайно паднахте край мен