Владислав Ходасевич
За себе си

1.

Да, има в мен черти прекрасни, зная,

но притеснявам се от всякакви хвалби.

Пред хората да блесна? Те нехаят –

похвалата им ще ме наскърби.

 

Така чудесния си образ аз

съм скрил под маска грозна и ехидна…

Виж, скъпа, златната трева край нас –

там лази паяк с шарка кръстовидна.

 

При майка си детето хуква в миг,

а ти отърсваш гадния мъник

от розовото си вратле с отврата.

 

И бяга той от твоя гняв, гори

от срам, не подозирайки дори

за знака вещ на гръбчето мъхнато.

 

1918