Джейн Ан Кренц
Горещи следи (15)

14.

— Какво, по дяволите, става и какво знаеш ти? — попита Лутър. Той говореше с отмерен и лишен от емоции глас на полицай.

Натоварването й беше предостатъчно за един ден. Не издържа и се разкрещя:

— Не ми говори по този начин!

— По кой начин?

— Сякаш съм заподозряна в нещо нередно.

Той я погледна. Очите му бяха скрити зад тъмните очила. Чакаше — така, както чакат понякога полицаите и психиатрите — с надеждата човекът срещу тях да се изнерви и да започне да говори.

Стояха в сянката на дървото, което ги беше скрило миналата вечер, когато той я докосна за пръв път. Но в момента тя не беше се отдала на приятните спомени и емоции. Беше си припомнила кошмара с Мартин Крокър, който я събуди сутринта.

Загледа се в океана, докато подреждаше мислите си. Лутър имаше право да знае всичко, което можеше да му каже за аурите на странната група новодошли. Но тя не беше длъжна да го посвети във всичките си тайни. Нямаше да й е за пръв път да излъже полицай. Имаше опит.

— Преди познавах човек, чиято аура постепенно придоби същия дисбаланс — каза тихо тя.

— Продължавай.

— Знаеш ли, ще е много по-лесно, ако се държиш като добър, а не като лош детектив.

— Разкажи ми, Грейс.

— Човекът, когото познавах, имаше лутащи се вълни, за които спомена. Започваха да се появяват, след като вземеше някакво лекарство.

— Какво лекарство? — Лутър беше неподвижен до нея, но Грейс го усети как застана нащрек. Той използваше свръхестествените си възможности, търсеше признаци на напрежение, страх, гняв или други силни емоции, които да му подскажат, че тя лъже. Нека си гледа. И какво, ако съм изплашена? И той би трябвало да е изплашен.

— Не знам веществото, което вземаше, но съм сигурна, че беше забранено. То имаше странен ефект върху него. Даде му нов талант, какъвто той със сигурност нямаше, преди да започне да го използва. Трудно е да се обясни, но…

— По дяволите — прекъсна я Лутър тихо, — „Нощните сенки“.

Тя го погледна озадачена. И нейните сетива се напрегнаха. Аурата му беше изпълнена от контролирана нервност, която не се забелязваше по лицето му. Тя знаеше, че той се разгорещява не само физически, но и психически. Адреналинът му се повиши.

— Какви нощни сенки? — попита предпазливо. — Това име на дрога ли е?

— Не. Това е кодовото име, което Фалън даде на нова престъпна организация от хора с паранормални таланти, които са успели да пресъздадат формулата на основателя.

— Формулата? — Сега беше повече от учудена, беше направо слисана. — Но това е просто един стар мит в Обществото — опита се да възрази.

— Вече не. Откриването на членовете на „Нощните сенки“ и идентифицирането на лидерите на организацията е задача номер едно за „Джоунс и Джоунс“ напоследък. Всички в агенцията го знаят.

— Никой не ме е информирал за „Нощните сенки“.

— Сигурно защото Фалън те възприема като временен сътрудник. Но имам предчувствие, че положението ти във фирмата току-що се промени в положителна посока. Какво знаеш за „Нощните сенки“?

Внимавай! Не е нужно да му разказваш всичко.

Кого заблуждаваше? Кутията на Пандора току-що беше отворена. Нямаше как да натика злите сили вътре. Грейс бързо прецени възможностите си и реши, че има две. Можеше отново да изчезне, като рискуваше, тъй като без съмнение „Джоунс и Джоунс“ щяха да обиколят света, за да я намерят. Втората възможност беше да им сътрудничи за издирването на „Нощните сенки“. Това също беше опасен ход, но ако внимаваше, щеше да се справи, без да разкрие тайните си.

Беше взела решението си. Щеше да даде на Лутър информацията, която можеше да помогне на „Джоунс и Джоунс“. Но нямаше да го посвети в тайните си.

На нейна страна имаше един важен фактор, прецени тя. „Джоунс и Джоунс“ се нуждаеха от сведенията, която тя можеше да им предостави. Това й даваше основание да преговаря. Дори и да станеше най-лошото, можеше да се справи.

— Казах ти, че преди да постъпя в Бюрото по генеалогия, работех като библиотекарка в една голяма корпорация.

— „Крокър Уърлд“.

— Да. Голяма част от времето ми беше ангажирано с проучвания в интернет, които ми бяха възлагани от различни особи, включително и господин Крокър. Няколко пъти ме викаше в кабинета си, за да представя резултатите от проучванията си.

— Мартин Крокър е викал библиотекарката в кабинета си?

В гласа на Лутър имаше раздразнение и нетърпение. Той не й вярваше.

— Господин Крокър имаше талант на стратег. Хора като него много ценят подобни проучвания и предварителната подготовка. С колкото повече факти и подробности разполагат, преди да вземат решението си, толкова по-добре. Вършех съвестно работата си.

Беше доволна от начина, по който съобщи това. Нека я гледа с подозрение! Всяка дума беше вярна.

— Продължавай.

— Докато работех в главния офис в Маями, виждах господин Крокър много често. — Това бе истина.

— Когато си посещавала кабинета му — кимна Лутър спокойно.

Дали й вярваше, или не?

— Имах възможност да огледам аурата му — каза тя. И това беше истина.

— Защо си го правила?

Въпросът я изненада в първия момент. Защо й е на библиотекарката да изучава аурата на шефа си?

— Предполагам, защото той беше Мартин Крокър. В неговите среди той беше като рок звезда. И освен това беше мой работодател.

— Предполагам, че си му направила пълен профил.

Тя кимна и се загледа в хоризонта.

— Той беше сложна личност. Много амбициозен.

— Привличаше ли те?

— Не по начина, за който си мислиш. — И това беше истина. — Но му се възхищавах. Всички в компанията уважаваха таланта му да прави бизнес. Той беше Мартин Крокър, в края на краищата. Човекът, изградил империя.

— Продължавай.

— През последните няколко месеца от живота си Крокър работеше по много важен проект. Възложи ми няколко много подробни проучвания.

— И ти лично си му занесла всяко от тях?

— Да. Много пъти ходих до кабинета му и в повечето случаи лично се срещах с Крокър. Нещо се беше променило в аурата му. Забелязах вълните тъмна енергия. Отначало бяха малки и почти незабележими. Но с всяка следваща седмица ставаха все по-силни.

— Ти как мислиш? Какво е ставало?

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Хрумна ми, че може да има някакво психично заболяване, свързано с паранормалната му природа. Но нещо от тъмната енергия в аурата му ме плашеше до смърт.

Той се замисли над чутото.

— Зловещо изглежда, разбирам тревогите ти.

— Един ден ме извика в кабинета си. Видях двама мъже, които тъкмо влизаха при него. И двамата имаха лоши мисли. Нямаше как да не ги усетя с моя талант.

— Огледа ли аурите им?

— Разбира се.

— И? — подкани я той.

— И видях същите тъмни блуждаещи вълни в техните енергийни полета.

— И какво направи?

— Започнах да си търся нова работа. Какво друго? Достатъчно съм препатила и знам кога е време за спасение. Но преди да напусна, се разчу новината, че Крокър е изчезнал, докато бил на частния си остров. Имаше достатъчно теории и догадки. Ако си следил тази история, знаеш, че всеки си имаше собствена версия за станалото. Имаше различни слухове. Някои от тях стигнаха и до вестниците.

— Какви по-точно?

— Че Крокър се е замесил с наркобарони и че е станала някаква грешка. Тогава си помислих, че е възможно самият Крокър да е употребявал наркотици. — Добре де, това беше леко изопачаване на истината.

— Според теорията наркобароните ли са го премахнали?

— Напълно е възможно — каза тя. — Все пак главният офис на „Крокър Уърлд“ се намираше в Маями.

Лутър мълчеше и изглеждаше безрадостен. Грейс набързо премисли историята, която му беше разказала. Звучеше убедително. Тя беше доволна от себе си, при положение че разполагаше само с няколко минути, за да я сглоби. Разбира се, помагаше й и това, че повечето от фактите бяха достоверни, включително и слуховете за замесването на Мартин в трафика на наркотици.

Погледна за момент аурата на Лутър. Сърцето й се сви. Той вярваше на някои части от историята й, но не на всички. Може би беше време тя да прибегне до една от избраните самоличности, които си беше открила от генеалогичната база данни, и да изчезне. Добре че не си беше взела куче. Изненада се колко много я потиска тази мисъл. Една нощ с Лутър, и беше започнала да си въобразява, че той е заинтригуван от нея. Точно тя, която знаеше какви изненади поднася животът.

— Ще се обадя на Фалън — каза Лутър и извади телефона си.