Джейн Ан Кренц
Наследството (8)

Осма глава

Тази нощ Онър лежеше сама в леглото и за кой ли път се чудеше какво става в главата на Кон Ландри. Той бе в хола и сигурно спеше на канапето. Бе приел безропотно нейното разпореждане, сякаш му бе все едно къде ще спи. Тя беше много спокойна, действаше много обмислено, когато взе възглавници и завивки от килера и ги остави на канапето. Кон седеше до камината и я гледаше, облегнал глава на възглавницата на стола.

Цяла вечер Онър силно усещаше напрегнатия му втренчен поглед, усещаше мрачните незададени въпроси, които кръжаха в ума му, както и строго потисканото му желание. Женският й инстинкт я предупреждаваше, че кипящите емоции, които измъчваха тази вечер Кон, бяха реална заплаха за нея. Но до известна степен откликваше на смесените чувства, които излъчваше той.

Онър се обърна на една страна, като неспокойно се мяташе сред чаршафите и одеялата. Не бе мигнала, откакто си легна преди час и половина. Вечерята мина спокойно. При тези обстоятелства нито Кон, нито Онър бяха в състояние да водят обикновен разговор. Онър бе обмислила различни начини да каже на Кон, че не може да остане за нощта, но всички изречения се изпаряваха, преди да ги е изрекла.

Не беше само заради опасението, че Кон няма да си отиде. А и заради това, че дълбоко в себе си Онър не искаше той да си отиде. Този следобед на плажа бе установено временно примирие. Трябваше й време да го спазва, да възстанови някои опорни точки на доверие.

Преди всичко, бе глупаво от нейна страна да иска да възстанови нещо, което никога не е съществувало, повтаряше си непрекъснато Онър, като лежеше и слушаше равномерния пулс на океана. Нямаше нищо за спасяване между нея и Кон. Той още отначало я използваше заради някаква своя изкривена представа за отмъщение, а сега, когато бяха посегнали на изключително ценния му състезателен кон, той може би вече никога нямаше да й има доверие, дори ако тя можеше по някакъв начин да докаже своята невинност.

А как да я докаже? Явно някой бе видял посетителка в конюшните, която е приличала на нея. Като се имат предвид нестабилните отношения между нея и Кон, това бе повече от достатъчно, за да я злепостави пред него. Още повече, той бе убеден, че тя има мотив.

Пристигнал бе разярен във вилата, изпълнен със заплахи и жаден за възмездие. Но нито една от тези заплахи не се бе осъществила. Имаше действително опасни моменти — Онър много добре ги усети, но Кон не доведе нито едно от намеренията си докрай. Той не я нарани, а тази нощ спеше на дивана, без да я кара насила да го приеме в леглото.

Онър се опита да мисли логично, да анализира действията на Кон Ландри от пристигането му във вилата. Тя не се съмняваше, че Кон бе напрегнат като камшик, готов да удря. Но тази вечер той изглеждаше несигурен в целта си, макар че Онър цял ден бе около него. Чудеше се какво го възпира.

Може би у него повече надделяваше желанието да я притежава, отколкото мисълта, че не може да й има доверие. Желанието сигурно е много повече от физическо, установи Онър. Мъж като Кон Ландри не би се оставил на произвола на хормоните си. Той бе твърде независим, твърде уравновесен. Ако бе разтревожен заради жена, това беше, защото иска или има нужда от нещо повече от нея, освен физическо удовлетворение. По същата причина, реши Онър, той трудно би се съгласил, че търси нещо повече в една връзка. Това би го принудило да си признае известна уязвимост, а това би било мъчително за Ландри.

Всичко бе много смущаващо, много тревожно и при това положение тя изобщо не можеше да заспи. Онър се раздвижи неспокойно, опитвайки се да оправи завивките си. Искаше й се да не усеща толкова осезателно присъствието на Константайн Ландри в съседната стая. Имаше чувството, че неговото безпокойство се смесваше с нейното. Лежейки сама, тя не бе сигурна доколко мъчителното чувство, което изпитваше, се дължи на собствените й объркани мисли, или на това, че си представяше какви са неговите. Това усещане за смесване на емоциите бе странно и още повече я тревожеше.

Но над всички въпроси, над гнева, съмненията и страховете й надделяваше все по-нарастващото й желание да облекчи болката, която бе видяла в неговите очи. Напрежението, което цяла вечер преминаваше между двамата, се бе отразило зле както на него, така и на нея. Тя искаше да облекчи огромната напрегнатост, която усещаше у него, и по този начин да намали несигурността, която изпитваше самата тя.

Но щеше да е пълна глупачка, ако отиде в другата стая и направи това усилие. Ландри притежаваше твърде много хищнически черти, за да превърне този жест в нещо безкрайно опасно. Вярно, че вече се владееше, но ако тя влезеше при него по нощница, с разрошена коса, падаща по раменете, и боса, направо щеше да го предизвика да действа. И кой можеше да го обвини?

Въпреки това, тази нощ Онър нямаше да може да заспи, а тревожните й мисли налагаха да предприеме някаква положителна стъпка. Усещането, че Кон също се измъчва, бе достатъчно, за да я подтикне да направи нещо решително, дори да е безразсъдно.

В прилив на решителност, тя отметна завивките и взе пеньоара си. Когато стъпи от килимчето пред леглото на пода, пръстите на краката й се свиха от студените дъски. Но Онър не обърна внимание на това усещане и отиде до вратата на спалнята. Тя я отвори бавно, тихо и видя, че холът бе осветен само от проблясъците на тлеещата жар в камината.

Застанала на вратата, стискайки краищата на пеньоара си, Онър хвърли бърз поглед върху сенките. Тя търсеше мъжа, чието безпокойство сякаш се бе смесило с нейното. Когато зърна слабото му тяло, отпуснато на фотьойла пред камината, решителността й се разколеба. Сега, когато трябваше да действа, стоеше на вратата като закована.

— Кон?

— Връщай се в леглото си, Онър.

Думите бяха изречени с безразличен равен предупредителен тон. Кон не помръдна.

Онър направи крачка напред и пеньоарът й нежно прошумоля около глезените й. — Искам да поговорим — каза тя.

— В този момент идеята надали е толкова добра.

Той продължи да гледа замислено огъня.

Онър направи още една крачка, после — още една. Тя продължи, докато стигна до фотьойла.

— Не мога да заспя, а както изглежда, ти също не си спал кой знае колко много. Трябва да поговорим.

— За какво? — попита грубо той. Кон продължи да гледа въглените и бледите им отблясъци осветяваха изсечените черти на лицето му. — Ако не си забелязала, цяла вечер ни бе трудно да разговаряме. Защо сега пак да се опитваме? Много по-благоразумно от твоя страна е да се върнеш в спалнята и да затвориш вратата.

Онър притаи дъх и застана на колене до фотьойла, за да срещне погледа на Кон. Най-после движението й го принуди да я погледне и тя видя в очите му смесица от разочарование, болка и глад.

— Може би си прав — каза тихо тя. — Може би сега не е моментът за разговор.

— Махни се оттук, Онър. Повярвай ми, за теб е по-добре да си отидеш в спалнята. Аз не съм… — той млъкна, за да намери думи и после продължи с равен глас — Точно сега не мога да гарантирам за себе си. Не съм убеден, че се владея напълно.

Той бе леко озадачен от това признание и думите му издаваха до голяма част задръжките, които Онър се бе опитала да постави на собствените си емоции. Тя се пресегна и докосна пръстите на ръцете му, които се бяха вкопчили в облегалките на фотьойла.

— Спокойно, Кон. И аз не мога да се владея напълно. Иначе никога нямаше да дойда при теб.

Тя леко се усмихна.

Кон я погледна втренчено.

— Ти знаеш ли какво правиш?

— Да. Не. Не съвсем. Само знам, че не мога да се върна сама в спалнята. Между нас стават твърде много неща. Има прекалено много нерешени въпроси.

Ръката, която тя леко бе докоснала, се раздвижи, рязко грабна търсещите й пръсти в желязна хватка.

— Нерешените въпроси са опасни, Онър. Не знаеш ли?

— Уча се.

Кон пое дълбоко въздух и Онър видя решителност в пламтящите му очи.

— Защо толкова искаш да поемеш риск тази нощ?

— Май нямам друг избор.

Кон я изгледа странно.

— Може би си права. — За известно време той държа ръката й, остана неподвижен и продължи да се взира изпитателно в лицето й. — Нямаш по-голям избор от мен. С теб сме впримчени в тази мрежа. Така е от самото начало. Трябваше да предвидя какво ще стане. Но откъде можех да знам?

— Кон? Не разбирам…

Но той не й даде възможност да довърши въпроса си, а стана, хвана я здраво и я изправи пред себе си. Когото Кон я докосна и я привлече бавно и безапелационно към тялото си, Онър усети, че той леко трепери. Топлината му сякаш отиваше към нея, поглъщаше я и тя леко извика, ръцете му се плъзнаха около кръста й и тя отпусна глава на рамото му.

— Точно сега нито ти, нито аз знаем какво да кажем — промълви с дрезгав глас той. — Няма смисъл да се опитваме. Ти дойде при мен, когато можеше да си стоиш в стаята в безопасност.

— Да.

— Така че няма какво да говорим.

Той повдигна с длан лицето й. В продължение на няколко напрегнати решаващи секунди той се взира в нежните й очи и после промълви нещо неразбираемо. Каквото и да беше то, бе погълнато от целувката, която последва.

Онър се отдаде на опияняващата прегръдка. Сега й се струваше, че само бурната страст, която бе пламнала между тях толкова бързо, можеше да хвърли мост над бездната, която бе зейнала между нея и Кон. Донякъде бе готова да плати каквато и да е цена, за да премине над тази бездна. Дори мостът да бе илюзорен и да изчезнеше, преди да настъпи утрото, щеше да го изгради, защото желанието й да докосне Кон, да установи контакт с него, бе невероятно силно.

Устата на Кон бе като гореща влажна пещ, която безрезервно изразяваше неговата страст. Ръцете му се плъзнаха по гърба й до бедрата, движейки се с чувство за притежание. Обзелата го непреодолима нужда го караше да я повали на пода. Тази нощ хищническите черти на Кон, които Онър бе доловила още от самото начало, бяха в стихията си, но тя разбра това, защото усещаше как откликват у нея. Нуждата, която изпитваше от общуване, дори то да беше на чувствено ниво, стигаше до буйство.

— Онър, трябва да те обладая. Не мога да се спра, дори да исках да се опитам. Не знаеш какво става тази нощ с мен, как се чувствам отвътре. Целият горя. — Устните на Кон се прилепваха до нейните, сякаш маркираха граници на собственост, след това се спуснаха към извивката на рамото й.

Онър се задъха, когато усети допира на зъбите му по голата си кожа. После пеньоарът бе развързан, свален и захвърлен в краката й. Тя потрепери, когато ръцете му преминаха по извивките на гърдите й, топлината на дланите му потъна в нея през леката материя на нощницата. След това всичко във вилата сякаш се завъртя, когато Кон изведнъж я вдигна на ръце.

Тя затвори очи и леко сключи пръсти на тила му, докато той я отнесе в спалнята. Силата му я караше да се чувства сигурна, въпреки че едно гласче й казваше, че трябва да се страхува от нея.

Кон я постави на разбутаното легло, изправи се и за момент се загледа в Онър. Без да откъсне очи от нея, той разкопча ризата и колана си. Когато остана гол и агресивната му сила изпълни стаята, Онър се раздвижи. Тя протегна ръка и го привлече към себе си.

— Онър, скъпа! О, Онър!

Той отиде до нея, като свали нощницата й с бързо неспокойно движение, при което дрехата се свлече до крака на леглото. След това Кон започна да се движи над нея със силата на вълна, която се разбива в скалистия бряг. Онър усети, че трепетно реагира и чувства болезнена жизненост в тялото си. Емоционалното напрежение, което се бе трупало цял ден, се превърна във физическо. То кънтеше през нервните й окончания и туптеше в тялото.

Онър нежно погали твърдото мускулесто тяло на Кон. В отговор на допира й той изстена.

— Кон — прошепна тя, усещайки нарастващото желание у него.

— Искам те, Онър. Не мога да се спра да те искам — каза дрезгаво той, като възбуждащо и предизвикателно целуваше гърдите й. Когато Онър инстинктивно реагира, притискайки се до него, той я погали надолу по тялото до бедрата. — Приеми ме, скъпа. Нека да почувствам колко си страстна.

Тя се изви под него, подчинявайки се. Категоричността, с която я насърчи, и изразеното му желание, кънтяха в ушите й. После усети галещите му пръсти и отново извика.

— Желаеш ме — изръмжа той. — Кажи, кажи, че ме желаеш!

— Да, скъпи, желая те. С цялото си същество. Не съм желаела никого толкова, колкото теб.

Думите й сякаш го извадиха от равновесие. Кон промълви името й през стиснати зъби, след това нахлу в нея, пламенно жадувайки за страстта й в замяна на необузданата си сила.

— Прегърни ме — заповяда Кон с болезнена настойчивост. — Прегърни ме, Онър. Увий се около мен и не ме пускай.

Онър имаше мимолетното усещане, че Кон дори не бе усетил грубостта в тона си, но реагира с цялото си същество. Тя с всичка сила се притисна към него, чувствайки, че е пометена от вихрушка. Последният изблик на унищожителна възбуда предизвика у нея тръпки, на които Кон откликна отривисто. Пръстите му потънаха в плътта на раменете й и той със сила нахлу в нея. Последва плътен сподавен стон на облекчение и той се отпусна.

Доста време Онър лежа под мускулестото тяло на Кон, възстановявайки енергията и разума си. Бе започнала да мисли, че е заспал, когато той разтри очи, отвори ги и погледна пламналото й лице.

— Чудя се — промълви най-после Кон, — дали имаш представа какво направи.

— Казват, че това не помага — прошепна сериозно тя.

— Кое не помага?

— Да се любиш с мъж, за да установиш контакт с него. Обикновено се получава така, че в края на краищата всичко, което получаваш, е няколко мига илюзия. На сутринта всичко е пак същото.

Той сведе поглед и тя вече не можеше да види какво изразяват сивите му очи.

— Ти това ли правеше? Опитваше се да установиш контакт с мен?

— Предполагам. Не можех да понасям повече дистанцията между нас. До известна степен ми се струваше, че ако ние… ако аз…

— Че ако ме прелъстиш, дистанцията между нас ще изчезне ли? — Той си поигра с кичур коса върху голото й рамо. — Поела си голям риск.

— Така ли?

Кон помълча известно време, сякаш размишляваше по въпроса.

— Да. Сега мога да те използвам. Да те накарам да останеш с впечатлението, че си постигнала за няколко дни мистичното си безсловесно общуване.

— Докато ме избиеш от ума си ли? — осмели се да запита тя.

— Аха. И когато ти се наситя, просто ще си тръгна.

Той изви кичура между пръстите си и леко го дръпна, свивайки устни.

— Да — съгласи се тя. — Можеш да го направиш.

— Но има един проблем — продължи замислено Кон.

— Какъв?

— Струва ми се, че никога няма да мога дотолкова да ти се наситя, че да те избия от ума си. Ще се заблудя, ако избера този вариант.

Онър затвори за миг очи, съзнавайки колко крехко бе равновесието между нея и Кон.

— Аз се заблудих, като реших да се опитам да се любя с теб, за да общуваме по-нормално.

Той се стегна.

— Така ли?

— Легнах с теб, защото те обичам — призна тихо тя. — Предполагам, че общуването е част от любовта, но истината е, че бих дошла при теб дори ако знаех, че след това никога вече няма да те видя.

— Онър — въздъхна той, свеждайки глава, за да я целуне леко по устните. — Радвам се.

— Вероятно се радваш — съгласи се замислено тя. — Излезе, че аз трябва да поема всички рискове, нали?

— Риск ли е да ме обичаш? — намръщи се той.

— Голям. Никога не съм си представяла, че ще се влюбя в мъж, който няма да ми има доверие. Но и никога не съм си представяла, че ще влюбя в мъж, на когото аз няма да имам доверие.

Кон бе обзет от смразяващ гняв, но не помръдна.

— Искаш да кажеш, че ме обичаш, но ми нямаш доверие? Не ти вярвам, Онър. Никога не съм ти давал повод да не ми вярваш.

— Не ми каза, че си син на Ричард Стоунър — напомни му тя.

— Това е друго — пламна Кон, очевидно обиден от начина, по който тя тълкуваше неговото мълчание по въпроса. — Не съм те лъгал. Просто реших да не го споменавам, докато… докато не те опозная по-добре.

— Докато не решиш как да си отмъстиш ли?

Той поклати глава с неудържимо нетърпение.

— Не. Знаех, че това ще създаде проблем в отношенията ни и не исках да го правя. Поне докато всичко между нас беше толкова ново и крехко. Исках внимателно да действам, докато се убедя, че си наясно как стоят нещата между нас.

Тя вдигна поглед към него.

— И как стоят нещата между нас? — прошепна Онър.

Кон вдигна глава с леко мъжко предизвикателство.

— Искам да ме обичаш. Всичко се свежда до това, нали?

— Според мен аз съм неизгодната страна на тази сделка — отвърна му тя. — Освен това…

— Не — прекъсна я твърдо Кон. — Не си неизгодната страна. Получаваш всичко, което мога да дам.

Онър го погледна изумена.

— Всичко, което можеш да дадеш? Не разбирам.

Кон обгърна с ръце лицето й.

— Искам те — каза той с равен тон, — повече, отколкото изобщо съм искал през живота си някоя жена. Желанието ми не се изчерпва само с физическия смисъл на тази дума. Щях да успея да се справя, ако беше само желанието ми да легна с теб. Но то е нещо повече. Желая те по начин, който не мога да обясня. И тъй като трябва да те притежавам, за да не загубя разума си, готов съм да поема риск. Рискът е по-голям, отколкото съм поемал за когото и да било. Цял следобед мисля по въпроса. Точно за това размишлявах и пред камината. То ме разяжда непрекъснато, откакто дойдох тук сутринта. Трябва да ти се доверя. Май нямам избор. Кажи ми още веднъж, че не си се опитала да отровиш Легаси.

— Изобщо не съм се опитвала да причиня нещо лошо на Легаси — отговори тя с тих, но много твърд глас.

Кон въздъхна и Онър усети как той се поуспокои.

— Познавам много хора, които могат да лъжат, докато се усмихват и те гледат право в очите. Познавам достатъчно, за да разбера, че ти не си от тях. Бяха ми необходими няколко часа, за да го проумея, защото тази сутрин всичко ми се стовари като гръм от ясно небе.

— И инстинктивно си очаквал най-лошото от мен, защото съм дъщеря на Ник Мейфийлд, нали? — попита тя с по-малка горчивина в гласа си.

— По принцип имам навика да очаквам от хората най-лошото — призна спокойно той. — Така животът е по-безопасен и по-прост. В някои случаи на тази своя философия дължа живота си.

— Мога да си представя.

Но Онър бе убедена, че Кон не забеляза ироничната й нотка. Съзнанието му бе прекалено заето с това, което искаше още да каже.

— Но у теб има нежност, неприсъща на жена, готова да отмъсти на някой мъж, като отрови коня му. Ти ми се отдаваш изцяло. Нямаш никакви задръжки. Дори тази нощ, когато мислеше, че ме прелъстяваш само за да възстановиш контакта между нас, ти не бе нито внимателна, нито предпазлива. У теб няма задръжки, когато ме прегръщаш. Увиваш се около мен и даваш ясно да се разбере, че ме желаеш. Ти си ми предана, нали?

— Това не зависи от мен.

В крайчеца на устните му премина лека усмивка.

— Да, не зависи. То е, независимо от теб. Знаеш, че трябва да бъдеш предпазлива с мен. Достатъчно си умна, за да си наясно, че мога да стана опасен. Още от самото начало се опита да бъдеш предпазлива, да поставиш разстояние между нас. Но не се получи, нали?

— Да.

Той кимна, обзет от огромно задоволство.

— Когато тази нощ отвори вратата и влезе в хола, вече бях сигурен.

Онър тревожно раздвижи глава върху възглавницата. Ръцете му се плъзнаха към гърлото й.

— В какво си бил сигурен?

— Че няма да можеш да понесеш дистанцията между нас. Че те разяжда критичното състояние на отношенията ни, нали? Не си могла да понесеш те да се разпаднат. Когато влезе в хола, разбрах, че няма да ме пуснеш да си отида така, както и аз не бих те оставил да ме напуснеш.

— Говориш сякаш сме попаднали в капан.

— Така е. Хванати сме в мрежа, от която никой от нас не може да се измъкне. Ние се желаем. Ти наричаш чувствата си любов, а аз моите — желание, но всичко се свежда до едно и също.

Онър отчаяно се опита да обмисли всичко.

— Ти вярваш, че не съм се решила да ти отмъстя, като отровя Легаси ли?

— Вярвам ти, че не си направила опит да отровиш жребеца — заяви спокойно Кон.

Дъхът, който Онър бе задържала, премина в продължителна въздишка.

— Благодаря ти, Кон.

Палецът му бавно погали основата на шията й.

— Твой ред е. Вярваш ли, че не съм те прелъстил умишлено, за да си отмъстя за това, което е станало между бащите ни?

— Мисля — каза искрено Онър, — че ако наистина си искал да ме накажеш за това, което е станало преди петнайсет години, щеше да използваш някакъв друг метод. Както вече ти казах, ако си искал да ме премахнеш, щеше да го направиш бързо и брутално. Нямаше да ме любиш по този начин.

Леката усмивка отново се появи.

— И как точно те любя?

— Всеотдайно. Зашеметяващо. Не мога да повярвам, че играеш някакви игри с мен.

Това бе вярно — помисли си Онър. В начина, по който Кон засвидетелстваше страстта си и чувството си за притежание, имаше някаква изключителна честност. Нямаше игри, нямаше изкусни номера, каквито един мъж би приложил, за да спечели една жена. Просто едно желание, твърдо като скала, вдъхваше някаква особена увереност и декларираше своята искреност. Този следобед и вечерта тя също много бе размишлявала — установи Онър в момент на внезапно прозрение.

— Струва ми се, че и двамата имахме нужда от глътката въздух този следобед — каза Кон със съсредоточен поглед.

— Наистина ли мислиш това, което каза преди малко? Че желанието, което изпитваш към мен, и моята любов се свеждат до едно и също нещо?

Тя не беше сигурна защо рискува да зададе този въпрос. В него имаше твърде много скрит смисъл, твърде много надежда. Бе безразсъдно да задава такъв въпрос, но тя искаше да знае със сигурност какви точно са чувствата му към нея. Ако бе решил да нарече своята любов „желание“ и „нужда“, тя можеше да се примири с това. При положение, че бе убедена, че това, което чувства той, е равнозначно на това, което чувства тя.

Изразът на сивите очи омекна.

— Защо жените винаги искат да разкрасят това, като го нарекат любов?

— Не става въпрос за разкрасяване. Любовта е такава, каквато си е. Защо да не се назовава с истинското й име? — Бе ред на Онър да отстъпи. — Струва ми се, че ти си този, който търси етикети. Обичаш ли ме, Кон? Пак ли искаш да играеш безопасна игра, както се скриеш зад по-приемливи думи на мачо като „искам“ и „имам нужда“?

Очите му леко се присвиха.

— Не искам да играя безопасна игра. Опитвам се да бъда честен към теб. Отсега нататък искам отношенията между нас да бъдат честни, Онър. Трябва да бъде така, ако искаме да имаме бъдеще.

— Съгласна съм — прошепна развълнувано тя. — Необходима ни е честност. Но ако ще трябва да имаме бъдеще, ни трябва и любов. Мислех — т.е. започнах да мисля, че може би ти се влюбваш в мен, но все още не знаеш как да го изразиш с думи. Но случаят не е такъв, нали?

— Знам думите, които не означават кой знае колко много. Искаш ли да ги кажа, дори да не вярвам в тях? — каза предизвикателно Кон.

— Не. — Тя бързо поклати глава. — Не, не искам да ме лъжеш. Никога.

— Няма, скъпа — успокои я той, галейки бузата й с безкрайна нежност. — Можеш да вярваш на всичко, което ти кажа.

— А за нещата, които не ми казваш?

Той потръпна, гладките му рамене преминаха в сянка.

— Нещата, които не ти казвам, за теб не е важно да ги знаеш. Те не ни засягат.

Тя преглътна, леко изумена.

— Понякога си толкова невероятно безочлив. А най-лошото е, че ми се струва, че изобщо не го съзнаваш. Приемаш гаранцията за себе си като даденост. Чудя се дали и мен ще приемаш така?

Той поклати глава в пълно отрицание.

— Никога. Ще се грижа за теб, Онър. Ще те защитавам. Ще те любя колкото може по-често и винаги ще ти казвам истината, но ти се кълна, че никога няма да те приема като даденост. Как бих могъл? Достатъчно съм живял, за да разбера, че на този свят някои неща са неповторими.

— Но ти не ме обичаш — заключи тъжно тя.

По лицето му премина сянка от гняв.

— Това, което чувствам към теб, няма нищо общо с нещо розово, нестабилно и ефимерно като любовта. То е много по-сигурно и по-реално. Поемам ангажимент към теб, госпожице. И в замяна искам ангажимент от твоя страна. Нещо, на което и двамата да можем да разчитаме, което да е стабилно и сигурно. Ако ще се заплитам в тази мрежа с теб, ще затегна нишките й колкото може по-здраво.

— Защото винаги искаш да „вържеш“ нещата — заключи вместо него тя.

— Винаги. — Той отново се отпусна. — Защо продължаваш да настояваш, скъпа? Знаеш, че вече всичко е ясно, нали?

— Струва ми се, че е така. За теб.

— Това важи и за двамата. Каквато и възможност да имаше да се освободиш от капана, в който попаднахме, изчезна, когато ти тази нощ дойде при мен в хола. — Кон наведе глава, за да затвори устата й с целувка. — Онър, известно време искам да помълчим.

Дланта му многозначително се плъзна по ръката й, докато пръстите му се преплетоха с нейните. После повдигна дланта й и целуна чувствителното място от вътрешната страна на китката.

За момент Онър се поколеба, опитвайки се да се въздържи, за да го принуди да продължат разговора, който току-що бяха започнали. После се отказа от това усилие. Какъв бе смисълът? Тя бе постигнала толкова много. Трябваше да бъде доволна от това, което направи тази нощ. Всъщност още от самото начало знаеше, че Кон Ландри не разбира любовта. След всичко, което се случи през деня, трудно можеше да очаква изведнъж да го осени прозрение. В този момент тя трябваше да бъде благодарна, че отношенията между нея и мъжа, когото обичаше, не бяха преминали деликатната границата, на която едва се бяха задържали. Спасиха ги заедно с Кон.

Любовта може и да дойде — окуражи се Онър, подчинявайки се на настойчивото докосване на Кон. Най-трудно за него бе да й има доверие и тя се надяваше, че тази нощ той започна да вярва в нейната честност. За останалото имаше време да се изгради.

Онър се събуди много по-късно със смътното усещане, че е сама в леглото. Трябваше й малко време, за да се ориентира и когато го направи, внезапно седна в леглото.

— Кон?

— В кухнята съм. Идвам след малко. Исках да пийна чаша вода.

— О!

Онър с облекчение погледна часовника до леглото. Беше два и половина през нощта. Сега, след като бе будна, и тя усети, че е жадна. Сънливо отметна юргана и изшляпа боса до кухнята. Кон стоеше до мивката и докато пиеше вода, разглеждаше снимка на Стайлиш Легаси.

— Хей, тук е студено — промълви той, когато Онър се пресегна към бюфета, за да вземе чаша. — Трябваше да си облечеш пеньоара.

— Много си силен по приказките — промърмори тя, гледайки го, че е само по бели гащета. — Ти си с много по-малко дрехи от мен.

Онър се прозина и напълни чашата си.

— Бях решил ти да ме загрееш, когато си легна — информира я разсеяно Кон, когато тя се наведе към снимката на Стайлиш Легаси. Струва ми се, че Легаси е наследил конструкцията на баща си — особено силните хълбоци.

Онър се усмихна развеселено.

— Увлякъл си се, Кон.

— Какво?

Той обърна глава и учудено я изгледа.

— По конните състезания. Виждам как те обсебват. Баща ми беше същият. Опитваше се да се отнася към Стайлиш Легаси като към бизнес, но истината е, че се пристрасти към всичко, свързано с конните надбягвания.

Кон я наблюдаваше как пие вода.

— Както и моят баща. Само ги погледни двамата на снимката. Човек би помисли, че са спечелили дербито в Кентъки, а не някакво поредно надбягване.

Погледът на Онър машинално проследи неговия. Тя рядко гледаше снимките отблизо. Когато виждаше на тях баща си и партньора му, я връхлиташе познатото чувство на обърканост. Затова си бе създала навика никога да не ги разглежда внимателно.

Но поради някаква причина силният интерес на Кон към тази снимка я заинтригува. За първи път от години започна да се взира в тълпата около коня победител. Кон бе прав. Независимо от това, което по-късно бе станало между тях, в момента, в който бе направена снимката, те бяха много щастливи и доволни собственици на състезателен кон.

— Наистина изглеждат много доволни от себе си — констатира тихо тя.

— Така изглеждат всички. Как толкова много непознати хора винаги успяват да се струпат на едно място, за да се снимат?

— Струва ми се, че това е нещо като игра. Както стремежът на всеки да го снимат, когато дойде телевизионен екип.

Онър усети, че не изпитва обичайната неприятна тъга, която я обземаше преди, когато гледаше снимките. От любопитство тя прекоси кухнята, за да види отблизо друга снимка. Опитното й око започна да долавя подробности, механично обърна внимание на цвета на екипите на жокеите, на костюма, който баща й бе носил преди петнайсет години, и на каубойската шапка на мъжа, застанал точно зад Ричард Стоунър.

Онър премига и се наведе към снимката.

— Какво има? — попита Кон и застана зад нея.

— Струва ми се, че мъжът с шапката зад баща ти го има и на другата снимка.

— Вероятно е треньорът.

— Надали. В тази шапка виждам нещо познато, Кон. — Онър внимателно се загледа в първата снимка. — Същата шапка. Не мога да видя лицето му, но има нещо у него… — Онър отиде до друга снимка. Там лицето под козирката на каубойската шапка се виждаше по-ясно. — Кон! Това е Итън Бейли. Много по-слаб от сега и с петнайсет години по-млад, но се кълна, че е Итън.

Кон се наведе над рамото й, за да разгледа мъжа с шапката.

— Права си. Но Итън много бегло е познавал бащите ни. Защо на три такива снимки ще бъде заедно с татко и с Мейфийлд?

— Това са три различни надбягвания. Не е от хората, които ще тича, за да се снима за удоволствие. Така правят децата и фукльовците.

Кон се изправи и поклати глава.

— Трябва някой път да го попитаме за това. — Той се протегна и хвана Онър за ръка. — Хайде, скъпа, да си лягаме. Краката ми изстиват. Както и някои други части на тялото ми.

— Очакваш да затопля всички тези части?

— Ще бъде приятен жест на състрадание.

Жест на съпруга — помисли си мечтателно Онър. Но остави коментара за себе си.

— Знаеш ли — отбеляза лениво Кон, когато след малко гушна Онър в завивките, — струва ми се, че най-после съм в състояние мисля нормално. Днес през повечето време се чувствах разбит, смачкан, потиснат и бесен. Чак сега всичко започна да се уталожва.

— Това сигурно е облекчение — промълви Онър, прокарвайки пръсти през косата му. — Имам чувството, че не си свикнал да те шокират и объркват, нали?

— Да — изръмжа той. — Не съм.

Той притегли Онър по-близо до тялото си, наслаждавайки се на нейната топлина.

— Е, ако за теб е утешение, и аз не съм свикнала — каза тихо тя.

Точно тогава, усещайки, че умът му се избистри, Кон се сети какво искаше да попита Онър. Той се спря, като устата му бе точно над нейната.

— Ти как разбра, че съм син на Ричард Стоунър?

Онър помълча за момент и после каза спокойно:

— Итън Бейли ми каза.

Ландри изруга много тихо и седна в леглото.

— Защо напоследък, накъдето и да се обърна, все ми се изпречва Итън Бейли?