Дърк Флетчър
Опасна мисия в Тексас (5)

Глава пета

Пени Уолингтън никога не си спомняше да е била толкова мръсна. Не й позволиха нито веднъж да се изкъпе или поне да се измие в потока, откакто бяха пристигнали преди десет дни. Косата й беше ужасна, сплъстена и мръсна. Трябваше да спи на земята направо върху бизонската кожа.

Тя излезе извън палатката и седна на земята, благодарна поне за това, че можеше да диша чист планински въздух. Беше горещо, но поне беше навън. В първите три дни я държаха само вътре във вигвама, като й позволяваха да излиза само за да се облекчи.

Втората жена на Уонтъби, която беше по-млада и бременна, се отнасяше не толкова грубо и дивашки с нея. Тя придружаваше Пени до тоалетната и я пазеше да не избяга. Пени знаеше, че лесно би могла да тича по-бързо от бременната в седмия месец жена, но воините скоро щяха да тръгнат по дирите и да я намерят.

Тя се настани близо до Уонтъби, воинът, който я бе отвлякъл. Пени не бе сигурна какво прави той, но предполагаше, че я излага на показ, очевидно с намерение да я продаде. Двама други воини се спряха край тях, втренчиха се в нея, казаха нещо на Уонтъби и отминаха. Скоро дойде и един по-възрастен мъж. Той, както и другите двама, носеше само препаска, нямаше нито риза, нито панталони.

Вече бе свикнала с това, но най-напред голата мъжка плът около нея я смущаваше.

По-възрастният мъж заговори на Уонтъби, след това коленичи до нея и повдигна роклята й, за да огледа краката й, после хвана гърдите й, сякаш имаше намерение да ги измери. Много й се искаше да зашлеви мъжа, но Уонтъби изръмжа предупредително. Най-накрая старият индиански воин поклати глава и си отиде.

Пени се върна назад в мислите си към първата нощ в палатката, когато Уонтъби се бе нахвърлил върху нея. Тогава се учуди колко силно и здраво тяло има той. Бе разтворил краката й и грубо бе навлязъл в нея, беше я наранил и тялото още я болеше.

Тя неведнъж си бе мислила как ще прави любов за пръв път. Едно от момичетата във Вашингтон беше го правило няколко пъти и бе казало на Пени какво се случва и как би трябвало да се чувства. Пени смяташе, че това момиче сигурно вече е бременно и си търси съпруг.

Когато Уонтъби проникна в нея, Пени спря да се бори. Не можеше да направи нищо. Постепенно бе започнала да овлажнява и той навлизаше по-лесно в нея. Всичко вървеше добре, но след това той започна да издава диви звуци, последвани от груби, неконтролируеми тласъци.

След това той се отдръпна от нея, остави я и отиде да се нахрани. Пени остана да лежи там, където си беше. Това ли беше всичко, което трябваше да се случи? Не бе почувствала нищо, освен болка, след което последва приятно затопляне, когато той свърши. Облече си отново роклята и се приближи към огъня в средата на палатката.

По-възрастната жена, първата съпруга на Уонтъби, й крещеше и я буташе назад да си върви. Уонтъби се хранеше. Хрумна й, че може би първо яде той и ако имаше нещо останало от храната му, разделяха си го жените. Или вероятно тя щеше да бъде последната, която трябва да се нахрани и за нея нямаше да остане нищо.

На втория ден успя да научи имената на съпругите на индианеца. По-старата се казваше Хейпау. Пени нямаше никаква представа какво означава това име. Мислеше си, че всички индианци имат романтични имена, като Малка сърна или Бягащ елен. Бременната жена, която Пени смяташе за не по-възрастна от 16–17 години, се наричаше Фланруу. Думите бяха от езика на команчите и затова нищо не й говореха. Тя ги повтаряше отново и отново, за да може да ги използва, когато се наложеше. Уонтъби беше друго име, което тя никога нямаше да забрави.

На два пъти Уонтъби се бе промъквал под завивките й и я бе обладавал. Тя разбра, че е далеч по-лесно да не му се противопоставя. Втория път той я бе ударил през лицето и тя падна на една страна. Бе направил това, защото тя много бавно събличаше роклята си.

Този път светлината беше достатъчна, за да види възбудения му член. Беше по-къс, отколкото тя си бе мислила, тъй като й се струваше, че когато навлизаше в нея, беше по-дълъг; успя да види, че цветът му бе мораво червеникав, същият цвят имаха и тестисите му. Момичето от Вашингтон й бе разказвало какво представляват мъжките органи и дори ги беше нарисувало. Въпреки това тя бе изненадана и шокирана.

Щеше ли някога да бъде отново чиста? Уонтъби се изправи от мястото, където бе застанал пред палатката. Отляво, облегнато на едно малко дърво, стоеше копието му, а до него бе оставен щитът на индианеца, направен от груба бизонска кожа. Върху щита имаше странни рисунки и големи цветни петна. Оръжията бяха приготвени и поставени съвсем наблизо, за да ги грабне веднага в случай на нападение.

Пени бе изненадана, когато откри с какъв тежък труд се занимаваха жените. Те трябваше да готвят, да донасят дърва за огъня, изобщо да вършат всичката работа в лагера. Пени бе чувала, че когато индианците се местеха и прибираха палатките, пак жените бяха тези, които извършваха цялата работа, като опаковаха и товареха всичко необходимо.

Воините и по-големите момчета не правеха нищо по цял ден. От време на време мъжете изчезваха и когато се връщаха, носеха или сърна или антилопа. След това семейството колеше животното, разрязваше го на части, даваше част от месото на приятели и готвеше вкусни гозби. Останалата част нарязваха на тънки ивици и го окачваха на големи заострени колове. Месото трябваше да бъде изложено на слънце не по-малко от три дни, за да може да изсъхне достатъчно и да не се развали. Накрая се получаваше пастърма. След като месото се изсушеше, индианците го прибираха в специални правоъгълни кутии, направени от сурова кожа; използваха ги да съхраняват в тях храна, пемикан^[2] и пастърма. Пени беше намерила подобна кутия, която бе пълна с пастърма, взе си едно малко парче и започна да го яде. Изсушеното месо беше много вкусно.

Сега тя наблюдаваше Уонтъби, който приключи с яденето и се отдалечи. Смяташе, че той е на около двайсет и пет или двайсет и шест години. Първата му жена изглеждаше на същата възраст. Нямаше деца. Очевидно Хейпау не можеше да ражда.

Така че сега Уонтъби имаше втора жена, която за него не беше нищо повече от разплодна кобила, която можеше да му роди много деца. Не, Пени нямаше да му ражда дете. Беше твърде млада, за да забременява и да ражда. Искаше да се върне вкъщи, след това във Вашингтон, искаше да продължи да ходи в училище!

Фланруу се приближи към нея и й сипа яхния от един врящ на слабия огън съд. Използваше костена лъжица и слагаше яденето в купа, направена от някакъв вид кратуна, изпечена и закалена на огън.

Пени отдавна спря да изпитва отвращение от вида на индианската храна, тъй като винаги беше толкова гладна, че изяждаше всичко, което намереше или те й даваха. В яденето тази вечер почти нямаше месо. А малкото, което беше сложено в яхнията, сигурно беше от катерица. То никак не беше лошо. Тъй като бе родена в Тексас, тя и преди бе яла месо от катерица, а също и месо от гърмяща змия и само веднъж от антилопа.

След като се нахрани, й дадоха големия съд и другите по-малки съдове, за да ги измие на близкия поток. Фланруу я придружи, като я наблюдаваше. Когато всичко бе вече чисто, Пени седна близо до водата и започна да хвърля камъчета.

Фланруу се приближи и седна до нея. Усмихна се, Пени не помнеше друг път да се е усмихвала. Тя започна да жестикулира с ръце, но Пени не разбра.

Фланруу се намръщи за миг.

— Уонтъби — каза тя, а Пени я наблюдаваше внимателно. — Уонтъби, — повтори индианката, след това събра дланите на ръцете си, после отдалечи едната от другата.

Фланруу повтори движението два пъти. Пени се намръщи, като се опитваше да я разбере.

— Уонтъби — повтори Пени, след това направи същото движение. Фланруу кимна и се усмихна. Пени отново направи същото движение и каза: — Уонтъби излезе.

Фланруу я погледна внимателно, когато чу новата дума. Пени повтори думите си. Накрая Фланруу се помъчи да каже същото и след три опита успя. Това беше първата английска дума, на която Пени научи бременната индианка.

Когато тази нощ Уонтъби влезе в палатката, Пени потрепери. Той втренчено я гледаше на слабата светлина на огъня, след това седна до нея и започна да притиска леко гърдите й през роклята. Когато дочу, че го викат отвън, той изръмжа недоволно, стана и излезе. Не се върна през цялата нощ.

Не се появи и на следната сутрин. Фланруу с ръце се опита да обясни къде се бе отправил воинът. Най-накрая Пени разбра. Бе отишъл с още шестима воини на лов, но някъде надалеч. Заминали с конете си и ще отсъстват няколко дни.

Този ден нямаше толкова много работа. Когато дойде време за вечеря, ядоха сготвена пастърма и диви плодове, които бяха набрали през деня. След като съвсем се стъмни, трите жени се прибраха в палатката и си легнаха. Пени се намираше в най-отдалечения ъгъл, точно срещу външната кожа, която бе навита малко нагоре, за да може хладният бриз да прониква в палатката.

Пени се настани удобно в завивките и се опита да заспи. Миг по-късно чу тихото хъркане на Хейпау от другата страна на ярко горящия огън.

Пени вдигна изненадано поглед, когато Фланруу приседна до нея. Тя започна да говори на Пени нещо с приятен и мек глас, но Пени нямаше и най-малка представа какво искаше да й каже индианката. Пени спеше, облечена в единствената си рокля, която сега беше мръсна и висеше на парцали, но тя нямаше нищо друго, което да облече. Фланруу я накара да седне, след това подаде на Пени мека рокля, изработена от еленова кожа. На слабата светлина на огъня Пени кимна с глава и се усмихна.

Фланруу докосна гърдите й, след което посочи към Пени и й даде роклята. Тя сигурно бе подарък от Фланруу — истинска рокля, направена от здрава еленова кожа. Несъмнено бе много по-практична от тази, която Пени носеше в момента.

Пени отново кимна с глава и в изблик на благодарност се пресегна и прегърна Фланруу. Индианката също я прегърна. Когато телата им се разделиха, Фланруу продължаваше да държи ръката на Пени. Индианката взе роклята, посочи към гърдите си, след това посочи Пени.

— Какво? — попита тя неразбиращо.

След това ръката на Фланруу обхвана гръдта й и я погали. Докосването бе толкова нежно, че Пени не знаеше какво да прави. Изведнъж прозря истината. Беше чувала от приятелката си във Вашингтон, че някои жени правят любов с други жени. Тогава се бяха смели и шегували, като се чудеха какво точно правеха такива жени. Но сега не беше шега, всичко бе реалност.

Пени настръхна, но Фланруу не й обърна внимание. Тя продължаваше да гали гърдите й и изведнъж Пени осъзна, че по тялото й се разлива топлина, зърната на гърдите и се втвърдиха и щръкнаха. Никога, през целия си живот, не бе се чувствала така.

Пени стоеше така, неспособна да направи и най-малкото движение. Фланруу, изглежда, знаеше какво прави. Тя повдигна роклята на бялата жена, изхлузи я през главата й и я захвърли настрани; след това посегна към голите гърди на Пени, обхвана ги с двете си ръце и започна да ги гали бавно и нежно, докато накрая Пени почувства, че цялото й тяло отговаря на ласките и дишането й стана все по-забързано и учестено.

Фланруу хвана ръката на Пени и я плъзна под роклята си от еленова кожа към набъбналите си гърди. Индианката промълви няколко думи и Пени леко притисна гърдите й. Много бавно Фланруу накара Пени да легне върху завивките си. Индианката спусна ръката си между краката на Пени и за миг замря. После нежно започна да гали най-интимното й място.

Пени изстена. Беше толкова хубаво, толкова нежно. Изведнъж почувства устните на индианката върху гръдта си — тя започна бавно да я лиже и смуче. Пени изпусна дълбока въздишка, когато почувства пръстът на жената да навлиза във вагината й. Миг по-късно той се премести върху едно много специално местенце малко по-нагоре.

Малкият клитор на Пени започна да тръпне от възбуда, очите й се разшириха, а дишането и се учести многократно, докато накрая тя започна да се гърчи, стенейки тихо. После, преди да осъзнае какво ставаше, цялото й тяло бе разтърсено от конвулсии. Като че ли всеки нерв бе зареден с електричество, а тялото й потреперваше в сладостна агония. Всичко се случи толкова бързо, след което също толкова бързо отмина.

Пени най-накрая осъзна, че цялата беше потна и че тялото й откликваше на ласките на индианката.

След това Фланруу хвана ръката на Пени и я постави между краката, под издутия си корем. Пени остави ръката си да лежи там. Фланруу каза нещо, взе отново ръката й и я притисна към големите си срамни устни. Пени въздъхна.

С нежен, трептящ от страст глас, Фланруу каза още нещо, като в същото време хвана ръката на Пени, улови два пръста и ги мушна във вагината си.

— О, боже! — възкликна Пени.

Фланруу я накара да движи пръстите си във вагината й като пенис и Пени направи това няколко пъти. След това индианката премести пръста на Пени върху клитора си и й показа как да го милва възбуждащо.

Пени се намръщи в тъмнината. Индианката я накара да седне, като с едната си ръка галеше гърдите й, а с другата — клитора й. Отне й повече време, но скоро Фланруу леко потръпна. Тялото й също както на Пени преди това, се разтърси от спазми и тя заскимтя и застена, докато кулминационният момент отмина.

Когато всичко свърши, Фланруу се мушна под завивката до Пени. Целуна гърдите й, мушна отново ръката си между краката й и прошепна нещо, което Пени не разбра. Миг по-късно индианката заспа.

Пени научи много неща в индианския лагер. Щеше да има какво да разказва на Бел, когато се върне във Вашингтон, ако изобщо я видеше отново.

Пени почувства женската ръка на гърдите си и се усмихна. Тя се пресегна и погали гърдите на бременната, докато зърната й започнаха да се втвърдяват, след това Пени премести ръката си между краката й. Фланруу разтвори крака и Пени отново започна да гали клитора й. Индианката се събуди, усмихна се, тръпките на оргазма скоро разтърсиха тялото й.

Само Хейпау оставаше безучастна към тези ласки, тъй като продължаваше да спи и леко да похърква; накрая двете млади жени също заспаха.

Когато Пени се събуди сутринта, не намери Фланруу до себе си. Намръщи се за момент, като се чудеше дали всичко е било само сън. В следния миг разбра, че е съвсем гола под завивките от бизонска кожа. Може би все пак не е било сън.

Отдавна се бе съмнало и Пени се огледа наоколо и забеляза роклята от еленова кожа, поставена близо до сламеника. Пени бързо скочи на крака. Значи не е било сън. Сега беше сигурна, че в бивака на команчите има една добра приятелка.

Пени се замисли за това. През двете седмици, които бе прекарала тук, тя никога не видя Уонтъби да говори или дори да докосва Фланруу. Той изобщо не й обръщаше внимание. Тя реши, че това може би е част от индиански обичай, може би Уонтъби не желаеше да направи лоша магия на детето си. Но Фланруу беше пожелала малко нежност. Пени поклати глава. Кому би причинило болка това? Пени бе научила нови неща за собственото си тяло, а освен това бе дарила бедното момиче с ласки.

След като размисли, Пени стана, нахлузи новата рокля през главата си и се усмихна. Да, тази рокля беше чудесна и много удобна, поне докато бе принудена да остане тук. Къде ли бяха в този момент баща й и онези войници, които той командваше? Може би трябва да опита сама да избяга. Съвсем неясно, в ума й започна да се оформя една идея. Можеше и да успее, но се нуждаеше от помощ. Ако Фланруу се съгласеше да й помогне, със сигурност щеше да се справи!