Дърк Флетчър
Опасна мисия в Тексас (7)

Глава седма

Този ден каубоите започнаха да подбират конете за размяната. Оказа се обаче, че добрите коне не достигат. Петдесетте коня, които индианците бяха откраднали, бяха едни от най-хубавите коне в ранчото и няколко човека бяха изпратени да обуздаят още коне и да ги подготвят за подбирането им през есента.

Сега те трябваше да изведат конете, като отделят най-добрите. Сенаторът ръководеше работата и вървеше по петите на каубоите през целия ден, но накрая стана ясно, че този ден не биха могли да съберат исканите от Спър петдесет коня.

Спър каза на сенатора, че има да свърши някои неща в града и около три часа потегли към Суийт Спрингс. Отиде в хотела, поръча да му донесат чисти дрехи и реши, че не е лошо да се изкъпе. След като се изкъпа и смени дрехите си, Спър слезе в трапезарията и макар че бе още рано, си поръча вечеря, тъй като не бързаше за никъде.

Беше почти привършил с вечерята, когато вдигна поглед и видя Тори Рот да се приближава към масата му. Стана и й предложи стол. Тя прие поканата и си поръча кафе. Наблюдаваше го мълчаливо, докато той свърши вечерята си. Каза му, че вече е вечеряла. Когато бе привършил, тя му хвърли настойчив поглед над ръба на чашката си и се намръщи.

— Спър Маккой, имам нужда от помощта ти по един много сериозен въпрос.

Спър вдигна поглед, изненадан от тона й.

— Разбира се, че ще направя каквото мога. Наистина имам да свърша една работа, която ще ми отнеме няколко дни, но след това…

— О, скъпи, мислех, че ще стане по-скоро. — Ръката и намери коляното му под масата и започна бавно да се движи нагоре. — Слушай, една много специална част от тялото ми е влажна и мокра и иска единствено теб. — Тя се усмихна, а кестенявите и къдрици съблазнително се полюляваха около красивото й лице. Ръката й се придвижи още по-нагоре и достигна чатала му, а очите и заблестяха със странен блясък. Никой друг не можеше да види как го опипваше без капка свян. Спър седеше и я гледаше. Ръката и леко го притисна, търсейки доказателството за възбудата му, но не намери такова.

— Мислиш ли, че проблемът ти може да почака до по-късно тази вечер? Да кажем в осем часа в моята стая?

— Мисля, че може — като въздъхна леко, тя отмести ръката си и се изправи. — Благодаря за кафето, мистър Маккой. Оценявам жеста.

Тя се обърна и излезе. Спър гледаше как малките и стегнати гърди се вълнуваха под роклята в такт с крачките й. Спър продължи да я наблюдава, докато тя се изгуби от поглед, и си поръча още една чаша кафе. След като свърши, плати сметката си и излезе.

Отправи се към офиса на шерифа. Беше малко след седем и трийсет и шерифът Бен Джонсън все още работеше на бюрото си.

— Имаш ли време за една бира? — попита направо Спър в момента, в който влезе в офиса. Бен се извърна, потърка очи и кимна.

— По дяволите, звучи примамливо. Цял ден ме боли глава. Работата с тези книжа става все повече и повече. Спомням си времето, когато книжата ни служеха за подпалки.

Спър се усмихна. Трябваше да направи нещо да прикрива изненадата си всеки път, когато видеше Бен. Пред очите му той винаги изникваше такъв, какъвто беше някога. Бен се изправи и погледна към колана с револвера, закачен на вратата. Сви рамене и го откачи от куката.

— Не го вземай, Бен — каза Спър. — Това е дяволски удобен начин да те убият.

— Вероятно, но няма по-добър начин да прогониш призраци от миналото. По дяволите, остарявам, Маккой.

Спър сви рамене.

— По този въпрос няма спор. Вечерял ли си?

— Вече не ям толкова много. Просто нямам апетит. Закусвам, а след обед хапвам сандвич или нещо друго. — Бен вървеше леко прегърбен; с рязко движение се изправи, изпъна тялото си и погледна към Спър.

— Опитваш се да ми бъдеш бавачка, така ли, момко?

Спър се засмя.

— Веднъж се оставих на грижите на една бавачка. Тя не беше нищо особено, но млякото, което ми даваше, беше най-вкусното, което съм пил някога.

— Ти си невъзможен, Маккой. Хайде да изпием по една бира и да си поприказваме за Колорадо. Спомняш ли си Колорадо? По дяволите, беше страхотно място през шейсетте години. В повечето от селищата изобщо не се мяркаше никакъв шериф. Тогава изпълнявах тази длъжност в три града едновременно. Постоянно ходех ту в един, ту в друг.

Продължиха да вървят, смеейки се, когато пристигнаха пред първата попаднала им кръчма, „Хагмънс Руст“. Заведението беше малко по-добро от един долнопробен бар. Имаше дървен под, тезгях и една дузина маси за игра на карти. Отстрани бяха построени малки ниши, където пиячите биха могли поне отчасти да се прикрият. Заведението, изглежда, не печелеше нищо от игрите на карти, затова собственикът държеше две проститутки, които всеки пет минути досаждаха на играчите да им купуват нещо за пиене.

Спър отиде до тезгяха, купи две бири, след което той и Бен заеха една отдалечена маса, така че да могат да наблюдават какво става. Продължиха разговора си за Колорадо, където Бен бе упражнявал длъжността си на шериф, когато в кръчмата влезе един млад човек и изрева нещо, колкото му глас държи.

Всички разговори секнаха. Младежът не бе на повече от двайсет и две или двайсет и три години, помисли си Спър. Като повечето тексасци той бе слаб, висок шест фута, имаше дълги ръце, сякаш изкуствено закачени на раменете му, и носеше чисто нова, бяла каубойска шапка. Спър веднага разбра, че появяването на младока означава неприятности.

— Хей, смотаняци такива, да не би всички да сте оглушали или никой в тази дупка не разбира английски? Попитах дали шерифът Джонсън е тук.

Спър стана и с бавни крачки се отправи към хлапака. Той носеше кобур, ниско на бедрото си, а от него се подаваше дръжката на револвер.

— Попитах дали проклетият шериф Джонсън е тук?

— И кой, по дяволите, пита? — отвърна Спър на въпроса с въпрос, гласът му бе не по-малко силен от този на младока, но в него се долавяха заплашителни нотки, което доведе до незабавна реакция от страна на непознатия.

— Аз попитах, Сони Буун, по-добре запомни това име, ако, разбира се, живееш достатъчно дълго. Ти ли си шериф Джонсън?

— Такова нещо не съм казвал. С отрепки като теб обикновено чистя тоалетните. Защо искаш да видиш шерифа?

— Имам да оправям някои сметки с него. Всъщност той би трябвало да е мъртъв. Ти ли си шериф Бен Джонсън?

— Аз съм шерифът Бен Джонсън, синко — каза Бен, като се приближи до Спър. — Майка ти знае ли, че носиш опасно оръжие? В този град на малките момчета не е разрешено да носят пищови. Каза, че искаш да ме видиш?

Тонът, с който Бен изговори тези думи, бе по-студен и от лед, по-вледеняващ и от гмуркане във високопланински, подхранван от ледник извор. Този, който се нарече Буун, отстъпи крачка назад. Самодоволното му изражение изчезна, когато погледна Бен, и зяпна от изненада. Бе невъзможно да се опише втрещеният израз на лицето му. Той се намръщи, след това потърка лице с голямата си ръка.

— Вие ли сте…? — Той се запъна. — Вие ли сте същият Бен Джонсън, който преди две години победи Малкия Бил Елиът в Сейдж?

— Да, работил съм в Сейдж, но не се старая да помня нещо или някого, с когото отдавна съм си разчистил сметките. Защо питаш? — и тези думи бяха изговорени със същия смразяващ тон. Твърдият му поглед се спря на Буун, който в един миг се поколеба. Точно този миг бе очаквал Бен. Следващите му думи дойдоха като удар, като внезапно нападение на гърмяща змия, изненадала нищо неподозиращ плъх. — Синко, ако нямаш работа в тази кръчма или в Суийт Спрингс, моят съвет е веднага да се качваш на коня и да изчезнеш по най-бързия начин. В този град не се церемоним много-много с хора, готови да извадят оръжие заради всяка дреболия.

Сони Буун преглътна мъчително. Отстъпи още една крачка назад, после кимна.

— Да, сър, мистър Джонсън. Наистина мисля да направя точно това. Просто минавах оттук. Ще остана през нощта, а утре си тръгвам преди изгрев-слънце.

— Добре. Специално ще проверя. По-добре изчезвай оттук, Буун, и престани да безпокоиш посетителите.

Буун не отвърна нищо, поклати глава, отстъпи още две крачки назад, след това се обърна и бързо излезе. Когато вратата се хлопна след него, отвътре се разнесе радостно възклицание, последвано от одобрителни викове. Бен се върна на масата и отново се зае с бирата си. Но преди още да посегне към нея, барманът дотича с две нови бири за него и приятеля му.

— Благодаря, Бен, че ни отърва от този боклук — каза барманът. — Поздравления от цялото заведение.

Той забърза отново към другата част на кръчмата. Всички говореха единствено за това, как. Бен хладнокръвно бе обърнал в бягство младия побойник.

Бен отпиваше от бирата си и клатеше глава.

— Случва ми се за трети път това лято, Спър. Не знам още колко време ще мога да отблъсквам тези младоци. Все някой ден ще се намери един, на който няма да му мигне окото. И ще продължава да се перчи дотогава, докато аз не извадя оръжие.

— Спри да носиш револвера — каза Спър.

Бен се намръщи.

— Спър, знаеш, че не мога да направя това. Хората в града ще започнат да говорят, а след това вестта ще се разнесе навред по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Само след седмица ще се появят поне десет човека, които ще искат да ме застрелят.

— Може би, а може би не. Винаги можеш да дойдеш в Чикаго.

Те привършиха бирите си и точно като по часовник барманът изникна с още две питиета. Спър му плати, като му подхвърли двайсет цента. Когато барманът се отдалечи с празните чаши, Спър поклати глава.

— Дяволски скъп град е този, шерифе. Откога бирата се вдигна от пет над десет цента?

— От деня, в който постъпих като шериф. От такива увеличения получавам заплатата си.

Посмяха се над шегата още известно време, след което отново се върнаха на темата за Колорадо, където очевидно Бен бе прекарал най-хубавите години от живота си.

В осем и трийсет Спър каза, че трябва да става рано на другата сутрин, и се сбогува с шерифа.

— Все още си мисля, че щеше да постъпиш по-добре, ако беше обесил онзи нехранимайко в килера и да забравиш за него — каза Спър.

— По дяволите, бих могъл и да си променя името. Кой би ме познал? Видях колко беше изненадан, когато дойде първия ден в офиса ми и аз се обърнах с лице към теб. — Бен въздъхна. — Дяволите да го вземат, изчезвай оттук, върви и си намери някоя добра жена и се ожени за нея, върни си значката и си намери някоя почтена работа, например да ринеш тор от конюшните. Върши нещо, с което да помагаш на хората.

Спър протегна ръка, стисна треперещите пръсти на шерифа и излезе от кръчмата със свито сърце. Имаше чувството, че Бен нарочно искаше да предизвика някой младок с разгорещена кръв, който да го застреля и да си създаде име с точната си стрелба.

Спър се върна в хотела и се отправи към стаята си на втория етаж. Не си направи труда да чука. Знаеше, че вратата ще е отключена и че Тори е вътре. Застана от едната страна на вратата, както винаги беше правил, и натисна бравата. Отключено беше. Блъсна я силно, така че вратата се удари в стената. Спря на прага, огледа се и се ухили.

— Беше време да се върнеш — усмихна му се Тори.

Спър влезе и затвори вратата.

— Исках сам да се уверя — каза той.

Тя седна на леглото му. Носеше светлочервена рокля, от което цветът на косите й изглеждаше по-мек и съблазнителен. Роклята повдигаше гърдите й, а тя я разкопча достатъчно, че да може да се види съблазнителната им мекота. Спър седна до нея, а тя го погали по бедрото.

— Изглеждаш угрижен, Маккой.

— Така е. Познаваш ли шерифа?

— Разбира се — Бен Джонсън. Той е прочут стрелец. Прочистил е половината градове на запад.

— Сега дори не е способен да държи револвера. Когато това се разчуе, поне половин дузина млади негодници ще довтасат в града да предизвикат Бен и да се опитат да го убият.

— Но защо, за бога?

— За да си извоюват име. За да могат да кажат: „Аз съм този, който победи прочутия Бен Джонсън. Предизвиках го и го застрелях в Тексас“.

— И те ще направят това на стария човек?

— Веднага, щом като подушат състоянието му.

Тя доразкопча останалите копчета пред гърдите си и мушна едната ръка на Спър в отвора. Пръстите му веднага обхванаха голата й гръд.

— О, по дяволите, Тори. Защо ли обичам толкова много женски гърди? Винаги се възбуждам, когато видя жена с големи гърди, и също така винаги, когато ги докосвам, независимо дали са големи или малки.

— Люби ме там — каза Тори. — Ще ги държа притиснати една до друга, ще използваме и от крема, който нося. Да опитаме.

Спър я изгледа втренчено, след това й помогна да съблече роклята. Под нея беше само по къси копринени гащички. Тя коленичи и доближи гърдите си до лицето на Спър.

— Чукай ме тук, Спър Маккой. Красивите ми малки гърди наистина те искат, Спър. Направи го, Спър.

Той се засмя.

— Никога женски гърди не са ми говорили, нито пък са ми отправяли такава страстна молба. Първо ще трябва да ме съблечеш.

И тя го направи. Миг по-късно той се наведе над нея и постави члена между гърдите й, докато тя ги притискаше една до друга. Тори лежеше по гръб и се усмихваше.

— Това е страхотно, Спър. Никога преди не съм правила такова странно нещо. Хайде, направи го. Искам да гледам как големият ти член влиза и излиза измежду гърдите ми.

Спър се усмихна и започна да се движи. Изненада се колко лесно го правеше и колко хубаво му беше. Бе опитал веднъж да направи това и преди, но не се получи. Може би гърдите на онова момиче са били твърде малки, реши той.

Тори увеличи натиска, като стисна гърдите си по-силно, а той почувства как възбудата му нараства.

— О, да, виждам, че започваш да реагираш — изстена Тори. — Дишаш по-бързо. Хей, започваш да работиш по-здраво и да ме чукаш по-силно. Да, Спър. Така, така, така!

Той реши, че това бе нейната реакция, тъй като възбудата й не бе по-малка от неговата. След няколко тласъка почувства, че свършва и като се изви настрана, се изпразни на мощни тласъци върху нея.

— Беше просто фантастично. Видях как се изпразваше с всеки тласък, Спър. Беше великолепно. Значи това се случва, когато си вътре в мен. О, винаги ще те обичам затова, че ме люби по такъв начин. Сега нека се измия. После, след като си починеш, ще измислим нещо да се забавляваме цяла нощ. Искрено се надявам да не ти се налага да ставаш рано сутринта. Няма нищо по-добро сутрин от едно хубаво любене. Не си ли съгласен?

Спър промърмори нещо, което трябваше да означава „да“, и се обърна към нея. Тя се бе надвесила над умивалника и миеше гърдите си. Той я наблюдаваше с нескрито удоволствие. В един момент му се прииска да отиде при нея и да й помогне, но остана на мястото си, като продължаваше да я гледа. Когато тя вдигна поглед към него, гой и се усмихна.

— О, отлично, все още си жив. Мисля си, че ще си в състояние да ме любиш най-малко пет пъти, при това положение утре цялото тяло ще ме боли и ще се чудя дали не съм заченала, но всъщност знам, че това няма да стане, тъй като кървенето ми свърши само преди четири дни, а това е твърде кратък период, за да се зачене едно бебе. О, да, знам всичко за това, кога една жена може да забременее. Това е съвсем естествено и се случва много лесно, когато жената е в определена фаза на овулация. Затова съм много внимателна, но и досега не съм сигурна дали съм стерилна или пък съпругът ми е бил такъв. Ако някога забременея, със сигурност ще му кажа и ще го накарам да разбере, че това, което малкият му пенис изхвърляше, просто не става за нищо.

Тя се усмихна.

— Може би си мислиш, че съм ужасна, но често пъти, когато съм любена добре ставам много словоохотлива. Готов ли си? Хайде, нека опитаме. Искам ти да бъдеш отгоре ми. Все още не си ми казал дали сутринта ще ставаш рано.

— Не, няма. Ще имаме достатъчно време да се любим бавно и нежно, докато дойде време да ходиш в банката.

— Не говори за работа. Мразя я. Ще трябва да бъда касиерка цяла година, преди да мога да отида в отдела за заемите, което е много по-интересно. — Тя седна напълно гола при него на леглото. — Виждаш ли, сега и двете са измити.

Тя се наведе към него, а той се пресегна погали едната й гръд и я целуна.

— О, да. Мисля, че ще бъде прекрасна нощ, а сутринта ще се любим още по-страстно.

Така и стана.