Кони Мейсън
Циганският любовник (12)

11

— Лонсдейл не може да те има — прошепна Данте срещу топлината на кожата й, докато очертаваше пътечка от целувки от единия край на таза й до другия.

Пронизителната болка от съмнението за участието му в смъртта на дядо му изчезна под напора на растящата жажда на Есме. Този мъж, този циганин, когото едва познаваше, притежаваше властта да открадне волята й и да разбърка мислите й.

Той стигна с целувки до горната част на бедрата й и спря, за да разтвори краката й с длани. Тя потръпна, когато горещият му дъх облъхна интимната й плът. Уплаши се не само от атаката на страстта му, но и от реакцията си и се опита да го отблъсне.

Той вдигна глава и прошепна пресипнало:

— Смятам да те вкуся цялата и няма да ме спреш.

Есме изгуби битката заедно с волята си, докато езикът му се плъзгаше над закръглената й плът и навлизаше сред гънките й. Тя подскочи и изкрещя. Той затисна ханша й на място, предизвиквайки смут в сетивата й с устата и умелия си език.

Наслада. Повече наслада, отколкото можеше да понесе. Тръпките й се усилиха, експлодирайки в неизразим екстаз, докато пъргавият му език се плъзгаше навътре и навън, обикаляйки наоколо, дразнейки безмилостно сърцевината на нейната женственост, издигайки я все по-нагоре и по-нагоре. И тогава тя полетя, пресягайки се към диамантения блясък на звездите.

Тя се разпадна, потъвайки в море от сияние, което извираше от сърцевината й, стигайки до крайчеца на всеки неин пръст.

Данте я наблюдаваше как се спуска от висините, докато езикът му най-накрая се отдели от нея с последната й конвулсия.

— Лъжеш се, ако мислиш, че Лонсдейл ще те удовлетвори — каза той, докато полека се придвижваше нагоре по тялото й. — Обичаш ли го?

Есме не каза нищо.

Ръката му се плъзна под бялата извивка на гърдите й, галейки я с дългите си пръсти, които леко подръпнаха удълженото зърно.

— Кажи ми. Трябва да изпитваш нещо към него.

Тя премига. Последва дълго мълчание.

— Не мога да мисля, когато ме докосваш така.

Той се наведе над гърдата й, докосна едното гладко връхче с език, после погали чувствителната пъпка.

— Искаш да кажеш, по този начин?

— О, да — изпъшка тя.

Устата му плени нейната, коленете му разтвориха широко бедрата й. Той полека я измести, плъзгайки ръце по корема й, докато ръката му се плъзна сред обърканите косъмчета на нейната женственост. Той намери изгарящата пъпка на желанието й и започна нежно да я гали, дразнейки чувствителното възелче с върховете на пръстите си.

Есме почувствува как съживеното желание тупти у нея, докато пръстите на Данте навлизаха в откритата цепнатина, а после се плъзнаха по-ниско, за да проучат хлъзгавия й вход. Тя усещаше как тялото й натежава, сетивата й отново оживяваха и съзнанието се съсредоточаваше върху нежните ласки на пръстите му.

— Обърни се — изстена той.

Очите на Есме рязко се отвориха.

— Какво?

— Обърни се. Не се тревожи, няма да те нараня.

Преглъщайки една тръпка на страх, Есме се обърна по корем.

Данте повдигна ханша й и коленичи зад нея. Тя почувствува тежината на члена му, който се надигаше между бедрата й, усети го как разтваря набъбналите й устни, почувства как прониква в отвора й.

— Пак си готова за мене — прошепна Данте срещу тила й.

Набъбналият връх на члена му се плъзна вътре, спря, а после продължи по пътя си надолу в стегнатия й проход, инч по инч. Тя искаше да му изкрещи, да го подкани да побърза. Вътрешностите й пулсираха от желание. Тогава ръцете му намериха гърдите й, създавайки ново усещане.

— Данте…

— Знам. Дръж се, любов моя, ще те поведа към ездата на живота ти.

Той навлезе рязко. Тя схвана бързо ритъма, раздвижвайки ханша си, за да посрещне тласъците му. Усещаше го толкова голям в себе си, че се уплаши, да не би да се пръсне, но се разтегна и го обгърна без трудност, докато стягащите стени на женствеността й създаваха възхитително търкане.

— Рай, истински рай — повтаряше Данте отново и отново, навлизайки все по-силно, по-дълбоко, сграбчил ханша й, за да я притисне към резките си тласъци.

Тя усещаше болезнено пулсиране. Горещо, вибриращо желание се разливаше из тялото й. Всеки тласък я разтърсваше, всяко оттегляне я оставяше в агония. Тя извика името му, молейки за още и още, докато умът й се изпразваше от всякаква мисъл. Насладата я пронизваше, нараствайки, докато изведнъж престана да има начало и край. Усилваше се, докато Есме се катереше с последни сили отново към върха.

Той й даде още. Отведе я по-високо, отколкото я беше отвеждал досега, изстрелвайки я към върха. И точно когато тя искаше да се отпусне като разтопена лава, той започна ново движение, увеличавайки скоростта, докато себевладеенето му отслабваше и движенията му ставаха все по-интензивни.

— Ела, полети с мене, любов моя — изрече той задъхано в ухото й. И те литнаха… нагоре, нагоре и надалече.

 

 

Есме отвори очи, усещайки, че Данте лежи до нея, потънал в дълбок сън. Тя се надигна на лакти и се вгледа в него. Слънчевата светлина хвърляше бронзови отблясъци по изпъкналите му скули и челюст, засенчвайки суровите очертания на лицето му. Наболата брада стоеше като сянка по брадичката му и по трапчинката под плътната му долна устна. Пръстите й копнееха да докоснат тази сурова мъжественост.

Още в момента на първата им среща Есме беше усетила нещо тъмно и болезнено да се рее над него. От време на време беше зървала наранена уязвимост в напрегнатия му тъмен поглед, кратък проблясък, моментално прогонван от широка усмивка, която блясваше на лицето му. Тя знаеше, че е бил изоставен от баща си и дядо си, той й беше признал, че нехае за титлата и богатството на Алстън. И все пак беше приел наследството си. Защо?

Би ли убил заради него?

Тръпка разтърси тялото й. Тя го погледна отново. Нейният цигански любовник изглеждаше толкова млад и безгрижен в съня си, че тя не можа да се сдържи да не се пресегне, за да отмести кичура твърда черна коса от челото му. Шокирано възклицание се изтръгна от устните й, когато той хвана ръката й.

— Ти си буден!

— Буден съм от известно време. Наистина ли видя нещо, което да ти е харесало?

Прехапвайки долната си устна, тя поклати отрицателно глава.

— Лъжкиня. — Той въздъхна и стана от леглото. — Смятах, че ще спя цяла седмица, но не мога да си позволя такъв разкош. — Хващайки ръцете и, той я издърпа да стане. — Стани, любов моя, трябва да тръгнем, преди Лонсдейл да се е върнал.

— Къде ще ме отведеш?

— Ще видиш.

— Трябва да се върна в Лондон. Не искам чичо Даниел да се безпокои за мене.

Той изсумтя насмешливо.

— Трябваше да се сетиш за това, преди да избягаш с Лонсдейл. Парктън знаеше, че ще те намеря, и ми повери да се погрижа за тебе.

— Той не знае онова, което аз знам — възрази Есме. — Ако го знаеше, никога нямаше да се съгласи да се ожениш за мене.

— Облечи се — изфуча Данте.

Докато той навличаше дрехите си, Есме се колебаеше, като че ли не знаеше какво да прави.

— Моля те, излез. Искам да отмия миризмата ти от тялото си.

Данте се ухили.

— На мене ми харесва как миришеш. По това си личи, че си моя.

— Данте…

— Много добре, ще те чакам долу. Конят ми ще трябва да ни носи двамата, но съм сигурен, че ще се справи. — Той отвори вратата. — Не се бави. Ако Лонсдейл се върне и ме предизвика, знаеш кой ще победи.

Есме вдигна свещника и го хвърли по него. Вратата се затвори зад Данте точно навреме, свещникът се удари звучно в нея и тупна на пода. Тя изруга съвсем не по дамски, обръщайки се към умивалника, за да се измие набързо. Знаеше, че Калвин няма шанс да победи Данте. Циганинът беше не само всепризнат любовник, тренираното му тяло издаваше, че притежава огромна сила. Къде щеше да я заведе, ако не в Лондон?

Данте би трябвало да ликува, но настроението му далече не беше весело. Той можеше да се люби с Есме до второ пришествие и дори тя да се наслаждаваше на всяка минута, прекарана с него, все пак го смяташе за недостоен. Той никога нямаше да бъде друго, освен нейният цигански любовник. Не би заставил Есме да се омъжи за него, реши той. Но преди да я върне в Лондон, щеше да й покаже как беше живял, преди да наследи титлата.

Той влезе в общата зала, за да изчака Есме. Макар че сега имаше повече клиенти, Данте намери свободна маса. Кръчмарят веднага се приближи към него.

— Добре ли мина срещата със сестра ви, милорд?

— Чудесно — отговори Данте.

— Готвачката ми тъкмо приготвя сватбената гощавка.

Данте въздъхна.

— Добри ми господине, страхувам се, че сватбата се отменя. Сестра ми промени решението си и ще замине с мене веднага щом се приготви.

Ханджията зяпна.

— Сигурен ли сте, милорд? Може би милейди би трябвало да почака лорд Лонсдейл да се върне и да се разберат.

Данте въздъхна.

— Уви, тя е доста разстроена и отказа да го чака. Кажете на лорд Лонсдейл, че ще поговорим за това в Лондон.

Кръчмарят се отдалечи, мърморейки под нос нещо за непостоянството на жените, особено на благородните. Данте трябваше да се съгласи с него, защото нищо в миналото му не го беше подготвило за жена като Есме.

Обектът на мислите му се появи на най-горното стъпало. Данте тръгна нагоре, за да я посрещне.

— Добре, готова си — каза той. Взе чантата и с едната си ръка, а с другата я хвана за лакътя. — Тръгваме ли?

Двамата слязоха заедно по стъпалата. Ханджията ги пресрещна пред вратата.

— Сигурна ли сте, че искате да направите това, милейди? Лорд Лонсдейл ще бъде разочарован след целия труд, който си е дал.

Есме хвърли смразяващ поглед към Данте, когато той отговори вместо нея:

— Страхувам се, че сестра ми е твърдо решена.

— Ще ви трябва карета за дамата — посъветва ги ханджията. — В селото дават коли и коне под наем, ако искате да яздите. Може би ще срещнете лорд Лонсдейл по пътя и ще му обясните защо сватбата е отменена.

Не и ако аз имам какво да кажа по този въпрос.

— Благодаря, добри ми човече — отвърна Данте, изваждайки една монета от джоба си, за да я подхвърли на ханджията. — Това е за труда ви.

— Ще се погрижа да доведат коня ви, милорд — каза ханджията, докато прибираше монетата, и се отдалечи, като си подсвиркваше.

Когато конярят доведе Кондор, Данте прошепна няколко думи на ухото на животното, докато привързваше чантата на Есме към седлото.

— Сигурен ли си, че конят ти ще може да носи още един човек? — запита Есме.

— Няма да пътуваме много.

Хващайки я през кръста, той я настани на седлото и се качи зад нея. Кондор пое допълнителната тежест без оплакване, докато Данте го насочваше на юг по пътя към Хийт.

— Това не е пътят за Лондон — каза Есме. — Имам право да знам къде ме водиш.

— Загуби това право, когато избяга с Лонсдейл и ме прати в погрешна посока. Мислиш, че стоя много под тебе, за да стана твой съпруг, въпреки че съм маркиз, един от най-високите рангове в кралството.

— И забрави да ми кажеш, че трябва да се ожениш за мене, за да задържиш наследството си. Никой няма да ме накара да се омъжа за циганин.

Данте стисна зъби. Ето го пак предразсъдъка на Есме срещу потеклото му.

— Не те чух да се оплакваш, когато те любих.

Есме си пожела да можеше да отговори както трябва на тази обида. Когато му позволи да се люби с нея, това й изглеждаше необяснимо правилно в онзи момент, неговите талантливи ръце и уста бяха прогонили всяка мисъл от ума й. Тя беше невинна първия път, когато той я беше съблазнил, сега не можеше да му устои.

Ако Калвин не беше разкрил условията на завещанието на лорд Алстън, Есме щеше да повярва, че Данте наистина се е привързал към нея. Каква глупачка е била. Бяха я учили, че циганите са лъжци и крадци, Данте, както се вижда, не беше изключение. Той я беше излъгал за чувствата си към нея, беше отнел титлата на Калвин, а после беше откраднал и сърцето й.

 

 

Беше късен следобед, когато виконт Лонсдейл се върна в „Рогач и рог“ с преподобния Дикенс. Влизайки наперено в хана, виконтът потърси ханджията.

— Къде е бъдещата ми булка? Чака ли ме в стаята си?

— Ъ-ъ… не точно, милорд — отговори ханджията със смутен вид. Калвин усети първото бодване на тревогата.

— Къде е тя?

— Дамата тръгна с брат си, милорд.

— С брат си ли? С брат си? Есме няма брат. Каква е тази глупост?

— Сигурно грешите, милорд. Чух маркиз Алстън съвсем ясно, той каза, че е брат на милейди. Поговориха насаме известно време, преди той да излезе от стаята на милейди. Негова светлост ме осведоми, че тя е променила решението си относно сватбата и е решила да се върне с него в Лондон.

— По дяволите! — изригна Лонсдейл. — Как сте я оставили да си тръгне?

— Вижте, вижте — намеси се преподобният Дикенс. — Казахте, че дамата била склонна да се ожените.

— Беше! И още е! Това копеле Алстън ми я открадна под носа.

— Дамата тръгна доброволно — каза ханджията с отбранителен тон.

— Ще ме върнете незабавно в града — настоя духовникът. — Вече нямате нужда от услугите ми. Знаех си, че не биваше да ви позволявам да ме довлечете тук.

И като се завъртя, той се върна към каретата, за да изчака там Лонсдейл.

Ярост разтърсваше виконта. Как ги беше открил Алстън? Вместо да е на път към Гретна Грийн, той му беше откраднал Есме.

По дяволите! Нямаше начин да позволи на Алстън да му отнеме всичко, което му принадлежеше. Той беше раболепничил пред вуйчо си до припадък, беше се съгласявал с желанията му, отиваше при него веднага щом бъдеше повикан. И за награда го бяха обезнаследили. Какво бяха онези въшливи хиляда лири годишно, когато можеше да има всичко? Циганинът щеше да си плати за тази подлост.

— Сигурен ли сте, че лорд Алстън е казал, че отвежда лейди Есме в Лондон?

— Да, милорд, така е. — И ханджията почеса четинестата си брада. — Странно, но конярят каза, че негова светлост и дамата свърнали на юг, към брега.

Юмруците на Лонсдейл се свиха.

— Сигурен ли сте?

— О, да. Елмър не е най-умният на света, но познава посоките. — И той погледна към каретата на Лонсдейл. — Най-добре откарайте преподобния в града. И той не ми изглежда много доволен.

Лонсдейл изруга гневно. Проклет циганин! Проклет да е и вуйчо му, че бе променил завещанието си! Ако Алстън убеди Есме да се омъжи за него, всичко е изгубено.

 

 

Данте и Есме стигнаха Хийт, когато мракът слизаше над земята. Стомахът на Есме къркореше, напомняйки й, че не е яла от обяд.

— Ще спрем ли в някой хан да пренощуваме?

— Не, вече сме близо, за да спираме сега.

— Ако не ме лъже паметта, единственият град между Хийт и Брайтън е Луис.

Данте като че ли не се обезпокои, когато напуснаха селцето Хийт. Есме бе полузаспала, отпуснала се на широките му гърди, когато изкусителната миризма на храна, приготвяна на открит огън, стигна до нея с хладния повей на бриза. Тя се оживи незабавно и подуши въздуха. После видя тънка ивица пушек да се издига над короните на дърветата. Обърна се, за да каже това на Данте, но още преди да го направи, той насочи Кондор по една тясна пътечка.

Тревога се разля из Есме.

— Къде отиваме?

Данте просто й се усмихна. Тя започна да се притеснява, когато изровеният път ги поведе през гората. Не можеше да си представи каква лудост е намислил, даже не искаше и да мисли за това.

Накрая те излязоха на една полянка, осеяна с огньове. Присвивайки очи, за да вижда по-ясно през синята мъглица, Есме забеляза няколко фургона и гъмжило от хора край тях. Тълпата мъже, жени и деца бе облечена в живописни цигански дрехи, някои готвеха на огньовете, докато други приказваха и се смееха, събрани на групи. Лай на кучета оповести пристигането им.

— Какво правим тук? — запита Есме.

Данте не отговори, той се взираше в една дребна, сбръчкана женица, която бъркаше нещо в чайника на огъня. Тя вдигна поглед, видя го и се втурна към него, викайки името му. Данте слезе от коня, вдигна жената на ръце и я прегърна силно.

Есме разпозна жената, това беше гадателката от Бедфордския панаир, бабата на Данте. Дядо му веднага дойде при тях. След кратък разговор Данте се върна към коня си и свали Есме от седлото.

— Бабо, дядо, приветствайте лейди Есме Харкорт. Тя ще ни бъде гостенка.

Есме го изгледа изумено, но успя да се усмихне и да поздрави възрастната двойка.

— Аз съм Карлота, а това е Шандор — каза Карлота, докато представяше съпруга си и себе си. — Добре дошла в скромния ни дом. Надяваме се тук да ви бъде приятно.

Не е много вероятно, помисли кисело Есме. Но тъй като не искаше да наскърби бабата и дядото на Данте, запази мислите си за себе си.

— Данте! — процепи въздуха висок женски писък.

След миг една млада жена се хвърли в ръцете на Данте. Той я хвана и прие излиятелната целувка, която тя лепна на устните му.

— Ти се върна! Знаех си, че не можеш да останеш там.

Данте я отстрани със смях от себе си.

— Дръж се прилично, Лорета.

Есме наблюдаваше сцената с лошо настроение. Очевидно Данте и Лорета бяха бивши любовници. Той наистина ли възнамеряваше пак да се хване с нея? Есме си каза, че всъщност това не я интересува. Нямаше намерение да се омъжва за циганина. Циганите не принадлежаха към възпитаното общество. Данте би трябвало да се върне при своите хора и да се ожени за Лорета. Това беше животът, на който той беше свикнал, животът, който заслужаваше. Калвин би станал много по-добър маркиз.

Данте се обърна към Есме.

— Лорета, това е лейди Есме Харкорт.

— Какво прави тази гаджа тук? — изсъска Лорета.

— Веднага ще си тръгна — отговори намусено Есме. — Не ми е мястото тук.

Данте я хвана за ръката, когато тя се обърна, за да си тръгне.

— Никъде няма да ходиш.

И се обърна към Карлота.

— Бабо, лейди Есме пътува дълго време, и двамата сме уморени и гладни. Покажи на милейди къде може да се измие, докато аз се видя с приятелите си.

Карлота хвана Есме под ръка и я поведе към ярко украсения си фургон.

— Толкова се радвам, че Данте ви намери, милейди — призна тя. — Слава богу, че посланието ми е стигнало до него. Ако се беше насочил на север, това щеше да бъде сериозна грешка.

Есме изгледа смаяно Карлота.

— Пратили сте съобщение на Данте? Как?

— Беше мислено послание, милейди.

Есме знаеше, че Карлота е гадателка, и се запита дали има някаква реална сила извън гледаческите шмекерии. Отдавна беше известно, че циганите гадатели прилагаха трикове, за да убедят нищо неподозиращите клиенти да се разделят с парите си. Няколкото пъти, когато Есме беше ходила да й предсказват бъдещето, бяха по-скоро за забавление. Не беше повярвала и на една дума от казаното.

— Ние с Шандор споделяме този фургон — каза Карлота, подканвайки Есме да се качи по стъпалата. — Ще намерите вода и чисти кърпи на закачалката. Никой няма да ви безпокои. Елате, когато сте готова. Заешкото задушено, което къкри на огъня, скоро ще бъде готово.

Есме влезе във фургона. Свещта, поставена на една масичка, прогонваше тъмните сенки, докато здрачът преминаваше в нощ. Тя се огледа, отбелязвайки, че пространството във фургона е използвано изцяло. Това беше очарователно по някакъв крещящ начин.

Чу се почукване на вратата.

— Аз съм Шандор, милейди. Нося чантата ви. Може ли да вляза?

Есме отвори вратата, за да пусне дядото на Данте. Фини бръчици кръстосваха тъмното му лице, но откритата му усмивка го правеше да изглежда без възраст.

— Благодаря — изрече тя, докато той слагаше чантата й зад вратата.

— Надявам се тук да ви хареса, милейди — каза Шандор. — Данте сигурно има причина, за да ви доведе.

— Вече знам причината. Той иска да се ожени за мене — обясни Есме. — Завещанието на лорд Алстън изисква ние с него да се оженим. Ако Данте не успее да ме убеди да го сторя, титлата, което той наследи, ще премине към лорд Лонсдейл.

Наскърбеното изражение на Шандор накара Есме да съжали за думите си.

— Моля ви, простете ми — измърмори тя. — Гладна съм, уморена съм и не мисля какво казвам.

Шандор прие извинението й с кимване и излезе, затваряйки полека вратата зад себе си. Есме въздъхна. Със сигурност не правеше добро впечатление на семейството на Данте. Нищо от това, което беше чувала и което знаеше за циганите, не беше ласкателно, но Шандор и Карлота се отнасяха много любезно с нея.

Тя намери каната с прясна вода и наля от нея в легена. С помощта на сапуна и кесията за баня, които откри наблизо, тя се зае да остъргва праха от пътя, залепнал по кожата й. Онова, което в действителност искаше, беше една хубава топла вана, но предположи, че ще трябва да почака, докато се върне в Лондон, което се надяваше да стане в скоро време.

Преди да излезе от фургона, тя среса косата си и я върза с една панделка. Когато се присъедини към Карлота и Шандор, Данте вече я очакваше.

— Ето те и тебе — изрече той. — Надявам се да си толкова гладна, колкото и аз. Баба е отлична готвачка.

До обезопасения огън беше поставена маса, отрупана с прибори за хранене и оградена с две пейки. Данте съпроводи Есме до едната скамейка и седна до нея. Карлота сипа задушено в четири купи и ги сложи на масата. После влезе във фургона и се върна със самун хляб.

Задушеното миришеше толкова хубаво, че Есме си пожела да можеше веднага да му се нахвърли, но изчака, докато Карлота се присъедини към тях. Първата лъжица беше истинска наслада, тя затвори очи, наслаждавайки се на вкуса. Тъкмо щеше да вземе втора лъжица, когато Шандор й подаде хляба. Когато стана очевидно, че тя не знае какво да направи, Данте го взе от нея, отчупи голямо парче и й го подаде.

— Ние тук не държим на церемониите — каза той, докато отчупваше парче хляб и за себе си.

Когато Данте топна залъка си в задушеното, за да попие възхитителния сос, Есме направи същото. Не можа да си спомни кога нещо й е било толкова вкусно, колкото това обикновено заешко задушено. Дори прие втора порция, преди да обяви, че се е нахранила.

— Сигурно ще искаш да се оттеглиш — каза Данте, ставайки от масата. — Ще ти покажа къде ще спиш.

— Това, което наистина искам, е една вана — изрече замечтано Есме.

— Седяща вана е най-доброто, което мога да ти предложа — отвърна Данте. — Ще донеса вода от ручея и ще я стопля на огъня. Ела, ще те заведа в твоя фургон.

Седящата вана се оказа корито, което Данте отвърза от задната част на фургона и внесе вътре. Преди да излезе, той запали печката. Топлина се разля из фургона, прогонвайки хладината на нощта.

След като водата беше стоплена, Данте напълни ваната и донесе чантата на Есме от фургона на Карлота. Когато Есме видя, че той не бърза да си тръгва, тя разбра защо.

— Чий е този фургон?

— Мой. Дадох го на Роло, но сега пак е мой. Освен ако — усмихна се той — не предпочиташ да делиш един фургон с Лорета?

Есме го изгледа убийствено.

— Не, благодаря. Колко време ще останем тук?

Данте вдигна рамене.

— Не съм сигурен.

— Къде ще спиш?

Тъмните му вежди се вдигнаха.

— Това покана ли е?

— Не, разбира се. Нищо от това, което правиш или казваш, няма да ме убеди да се омъжа за тебе. А сега, моля те, ще излезеш ли? Водата ми изстива.

— Мога да остана и да ти измия гърба.

— Мога да се справя. Моля те, излез, Данте. Изморена съм.

Той се оттегли нерешително. Нямаше представа какво го беше прихванало да води Есме тук вместо в Лондон. Знаеше, че не е свикнала с неговите хора, но му се искаше тя да се запознае с Карлота и Шандор. Искаше тя да знае, че има добри хора във всяка култура.

Тъкмо се беше запътил да поговори с баба си, когато Лорета се изпречи на пътя му.

— Да не си полудял, Данте? Защо си довел тази гаджа сред нас? Любовница ли ти е?

— Не е твоя работа каква ми е, Лорета. Тя няма нищо общо с тебе.

Лорета се присламчи с едно рамо към него, отърквайки се о твърдото му тяло.

— Липсваше ми. — И махна към фургона на Есме. — Ще споделиш ли леглото си с тази гаджа?

— Може би — предположи той.

Лорета обви ръце около врата му, привличайки главата му, за да го целуне.

— Тази белезникава англичанка не може да те задоволи така, както аз. Ако си търсиш къде да спиш, можеш да споделиш леглото ми. — И тя го целуна, многозначително удължавайки контакта на устните им.

Данте се опита да я отстрани, но тя се беше вкопчила в него с непоколебима жажда. Тъй като не искаше да прилага физическа сила, той просто отказа да й съдейства. В крайна сметка, мина му през ума, целувката щеше да стигне до естествения си край.

Есме довърши банята си и навлече нощницата и пеньоара си, чувствайки се по-добре, откакто беше напуснала Лондон. Ваната заемаше толкова пространство, че тя едва можа да стигне до леглото. Запита се дали Данте ще се върне да я отнесе. Запита се и къде ли е тоалетната, защото не беше намерила нощно гърне във фургона. Нуждата й беше настоятелна, затова реши да намери Карлота и да я запита.

Есме се поколеба на вратата, питайки се дали трябва да се облече, преди да излезе от фургона. Тъй като не видя никого наблизо, тя се загърна с наметалото си и слезе по трите стъпала. Пристъпи към фургона на Карлота и замря на място, когато видя Данте и Лорета в страстна прегръдка, слели устни в палеща целувка.

Сигурно беше издала някакъв звук, защото Данте рязко отблъсна Лорета от себе си.

— Есме, имаш ли нужда от нещо?

— Исках да изнесеш ваната — изрече тя хладно, — но виждам, че си зает.

— Изнеси си я сама — изфуча Лорета. — Тук няма слуги. Ромите си вършат всичко сами.

— Стига, Лорета — предупреди я Данте. — Ще се погрижа за ваната, Есме.

Тя се извърна, кипейки вътрешно заради начина, по който жените се лепяха на Данте. Кимна и продължи към фургона на Карлота.

Намери я седнала на стъпалата на фургона заедно с Шандор. Карлота я посрещна с топла усмивка.

— Може ли да поговоря насаме с вас? — изрече Есме, отправяйки извинителна усмивка към Шандор.

Той се изправи.

— Ще отида при внука ни, май има нужда някой да го спаси. Есме погледна към Данте, видя, че още говори с любовницата си, и се извърна. Циганинът като че ли не можеше да се посвети само на една жена. Проклинайки глупостта си, Есме осъзна, че би трябвало да не се заблуждава, че Данте се интересува от нея. Единствената причина да се люби с нея беше, защото това удовлетворяваше сладострастната му природа. Тя не искаше да има някой мъж при такива условия.

Есме се настани до Карлота на стъпалата. Старата жена потупа ръката й.

— Удобно ли ви е във фургона ни, милейди?

— Да… удобно ми е — призна Есме. Наведе се към старата жена с пламнали от смущение бузи. — Дойдох да попитам за тоалетната. Не намерих нощно гърне във фургона.

— А — изрече разбиращо Карлота. — Ние, ромите, не сме толкова изтънчени в навиците си като гаджите. — И тя махна към околната гора. — Живеем от земята и я използваме за много цели. Мъжете обикновено ходят вляво от лагера, а жените вдясно. Къпем се в ручея, докато не стане много студено, после се отказваме от къпането, докато времето не позволява. Освен Данте, той много обича чиста кожа. Мисля, че е развил този навик да се къпе често в университета. Затова можа да ви намери вана, когато го помолихте. Редовно я използваше през зимата.

Есме погледна към гората, шокирана от разкритието на Карлота. Научаваше за циганите повече, отколкото би искала да знае. Но повикът на природата беше твърде неотложен, за да го пренебрегне.

Тя погледна към тъмната гора и потръпна. Дългите сенки изглеждаха като митични чудовища, протягащи се, за да я докопат с ноктите си. Преглъщайки страха си, тя благодари на Карлота и се запъти към очакващите я чудовища. Поколеба се, когато стигна до края на полянката, но след миг се гмурна в тъмните, осезаеми сенки.

По-късно, след като беше задоволила нуждите си, Есме се присмя на страховете си и се запъти към лагера. Беше направила само две крачки, когато една фигура се надигна пред нея. Есме изкрещя пронизително и отстъпи назад. Фигурата полека прие формата на жена. Жената се отдели от плътната сянка и излезе под лунната светлина, процеждаща се през една пролука в короните на дърветата.

— Лорета! Изплаши ме — каза Есме разтреперана. Опита се да мине покрай циганката.

Лорета я сграбчи за ръката, впивайки пръсти в плътта й.

— Не ти е мястото тук, гаджо. Връщай се при твоите хора. Данте е мой. Винаги е бил мой.

Есме се засмя.

— Данте не може да бъде верен на една жена. Сигурно вече го знаеш.

Лорета отметна дългата си абаносова коса.

— Той винаги се връща при мене. Искам да си идеш.

— И аз искам. Данте ме доведе тук против волята ми.

— Пфу! Той е полудял по тебе. Но аз мога да поправя това.

И тя изведнъж извади изпод дрехите си един зловещо изглеждащ кинжал и се хвърли върху Есме. Волята за живот раздвижи инстинктите на Есме. Хващайки китката на Лорета, тя се опита да измъкне острието от нея. И макар че силата на циганката беше невероятна, Есме не й отстъпваше. Изправена срещу собствената си тленност, тя се хвърли в свирепа битка.

Двете се бориха няколко минути, докато неочакваният прилив на адреналин не даде на Есме нови сили. Тя блъсна със замах Лорета на земята и бързо се затича сред дърветата, докато не излезе на полянката. Трепереше и едва си поемаше дъх, когато стигна до фургона си. Втурна се вътре, затръшна вратата и спусна резето.

Въздишката на облекчение замря в гърлото и, когато видя Данте изтегнат на леглото с опасен блясък в очите.