Иван Бунин
Слънчев часовник

Часовникът с емайл, сред здрача плах

тиктакал леко и нетърпеливо,

отдавна спрял е. И расте коприва

в градините с камари смет из тях.

 

Махалото лъчисто, с бодър мах

измервало футляра, си почива,

завряно на тавана сред архива

и склепът тъне сред безимен прах.

 

Но аз — аз служих праведно и свято.

Мен слънцето злати ме по обяд,

нощта сребри ме, със звезди осята.

 

Позеленя и моят циферблат,

но Бог стрелката медено-зелена,

сам Бог я движи. С цялата вселена.