Иван Бунин
Бедуин

Зад Мъртвото море — изпепелила

е жега планините… Зной. Обяд.

В Йордан изкъпал своята кобила,

той пуши. Пясък — като мед нагрят.

 

Зад Мъртвото море сред знойна свила

тече мираж. В полята — огнен ад.

Див гълъб гука. Пролет е — развила

мушката, олеандри с ален цвят.

 

Дремливо тананика си. Възпява

мушката, олеандри, зной и дим.

Сух като ястреб. Дрехата корава

 

се свлича… Бард, разбойник, пилигрим…

Дими той — радостен, че с дим сравнява

в стиха си планините зад Сидим.