Иван Бунин
С маймунка

Ах, как е тежка турската латерна!

Върви хърватин сгърбен и брадат

по вилите. Маймунка рижо-черна

с поличка смешно тътри се отзад.

 

И старческо, и детско нещо има

в очите й. По-чер е от катран

хърватинът. Прах, жега нетърпима.

Далече от Одеса е Фонтан.

 

Оградите-дантели тънат в рязка

дървесна сянка. Душно като в пещ.

В листата — слънце. И морето бляска…

Денят ще бъде дълъг и горещ.

 

И сънно, сънно. Стрехите на вид са

разплавено стъкло. Велосипед

ще прелети с безшумен мах на птица,

ще прогърми фургонът немски с лед.

 

Да беше пийнал! Има и копейка.

А, ето будка. Чашата кипи

в ръцете на усмихната еврейка…

Далече е… Липи, липи, липи…

 

Във взора на детето-старче плава

печал. Мъжът от жажда е пиян.

Но пие то: с ръчицата лилава

как сграбчва белопенния стакан.

 

С набръчкан лоб надига то стакана,

той дъвче хляб с пресъхнала уста

и скрива се на сянка под платана…

                        Ах, Загреб е мечта!