Иван Бунин
Огромен, ален, грохнал параход…

Огромен, ален, грохнал параход,

пристигнал чак от Сидни, е на кея.

Белее кеят. Жега е. И в нея

синее се безоблачният свод.

 

На слънце, в тишината, в изумрудна

вода, наляво килнат, по обяд

гигантът спи. Спи кеят в остър чад.

Спят докерите… В жегата безлюдна.

 

В прозирната вода — заострен кил,

цял в мидички… Утайка зеленява,

с която край Суматра и край Ява,

и в Океана цял се е покрил.

 

А негърче с омазнен фес в ръждива

висяща кофа маже борда пак.

И върху аления пресен лак

водата слънчеви петна разлива.

 

Очите лакът лепкаво-нагрян

слепи… Маймунчето-момче запява

като през сън… И чужда скръб повява

от простичката песен на Судан.