Иван Бунин
В Москва

Тук, в старите пресечки зад Арбат е

градът съвсем особен… Пак е март.

В мансардата е схлупено, студено

и с плъхове; но нощем е чудесно.

По пладне — звън, капчуци, слънце грее.

А нощем стегне студ и стане чисто

и светло — и отново съм в Москва:

далечната, отколешната. Сядам,

без огъня да паля, край стъклата,

облени с лунен зрак и гледам парка,

звездите редки… Как е нежно само

напролет нощното небе! И как

спокоен — месецът. Подобно свещи

златеят кръстовете. През клонака

в дълбокото небе сияят меко

на църквиците куполите — сякаш

златоковани шлемове…