Иван Бунин
Печалната бакърена луна…

Печалната бакърена луна

виси, но всичко тъне в тъмнина.

Луната топъл зрак в тъмата сее

и над блатата ален сумрак тлее.

Как късно е — такава тишина!

 

Луната май съвсем ще онемее:

поникна от самата мрачина

и — допотопна роза — аленее.

 

Звездите гаснат. Светла далнина.

Вода на хоризонта се сребрее,

осеяна от лунните петна.

Печален лик огледала, светлее

луната в ранната виделина.

 

Комар звъни. На тлен и топло вее.