Иван Бунин
Ясна есенна нощ със звезди вкочанени…

Ясна есенна нощ със звезди вкочанени!

Как унило и скръбно блестите, звезди!

Сводът — мрачен и глух като купол на църква,

а сред залива — тъмни и мъртви води.

 

Смътно Млечният път над морето белее

сякаш нощен саван, сякаш процеп над глъб —

бездна с Нощи Предвечни и етер отвъден,

дето няма ни радост, ни скръб.

 

И звездите студени, проблясващи мрачно

с безнадеждния трепет на мътния зрак

ни говорят едно — за предвечната мъка

на отвъдния мрак.