Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Борис Пастернак. Стихотворения
Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски
Издателство „Захарий Стоянов“
Поредица: Ars Poetika
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петя Богомилова
Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД
Формат 16/60/90. Печатни коли 12
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
Лесът пронизан е с лъчи.
И ленти прах, се стрелкат косо.
Оттука, както си личи,
на кръстопът излиза лоса.
В леса — мълчание и мрак,
животът в глухата ровина
не е слънчасал сякаш пак,
а друго нещо е причина.
Наистина, ей там пред нас
спря самката и се снишиха
дърветата като в несвяст —
и затова така е тихо.
Тя хрупа пресен, сочен злак
и с хруст ластарите се белят.
Докоснал нейния гръбнак,
люлее се на клонче желъд.
Тинтява, лайкучка и бъз,
живовляк, бучиниш, звъника
стълпени са околовръст
и глътнали са си езика.
Потокът само в тоя час
в оврага, пълен с благозвучия,
ту шепне, ту надига глас —
цял свят да разбере за случая.
Звъни и в летния покой.
размирил просеки, дъбрави —
почти с човешки думи той
се мъчи нещо да разправи.