Борис Пастернак
Да си прочут не е красиво…

Да си прочут не е красиво.

Не ще те възвиси това.

Недей в архива предвидливо

да трупаш всяка чернова.

 

Творецът е — да се раздава,

а не за слава да ламти.

Позорно е с пазарска врява

да бъдеш превъзнасян ти.

 

Живей така, без самозванство,

та сам да чуеш как с любов

през необгледното пространство

ти праща бъдещето зов.

 

В съдбата празноти оставяй,

а не по белите листа

и там дебело подчертавай

главите, важните места.

 

И потопи се в неизвестност,

и стъпките си заличи:

тъй скрива се в мъглата местност

и вече нищо не личи.

 

След тебе утре всяка педя

усърдно ще изследват там,

но несполука от победа

недей да различаваш сам.

 

И тъй, компромиси да няма,

не се отказвай от целта

и пак живей, живей и само

живей, и само — до смъртта.