Борис Пастернак
Балкон, врата и цели в пот стъкла…

Балкон, врата и цели в пот стъкла.

И зимен фикус — сякаш че завеса.

Блести гарафа. С недопит стакан

се вдигате, като за показ весела.

 

Смрачава се. На вид спокойна шир,

и духа пак — о, ден привидно скромен,

догарящ, вял, успял да приглуши

и кръв, и време в тоя тъй огромен

 

гнетящ простор, с отблясъци залял

и къщички за птици, и поля,

и ледени висулки — тънки, голи

по клонищата — и килима в хола.