Борис Пастернак
Импровизация

Клавишите — ято — аз хранех с ръка,

не спрели да пляскат, подхвръкват и клякат.

Протегнал ръце, изпънал крака,

запретнал ръкав… и нощта в моя лакът

 

се търкаше. Мрак бе. И в плисък — вирът.

И птиците — мислех, — обичайки, ловко

ще те умъртвят, но не ще умрат,

с кресливите, черните, здравите човки.

 

И в плисък вирът бе. И беше мрак.

Нощта — залъщя от катран и от лак тя

и лодката беше с оглозган гръбнак —

от пръски. И птиците — дръзки край лакътя.

 

И с мрак се жабуреше шумно вирът.

Все още се малкото — мислех — нахвърля

и самките ще умъртвят — не умрат —

с рулади в кресливото, сгърчено гърло.

 

1917