Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Нобелевская лекция по литературе, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Миланов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Реч
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010 г.)
Издание:
Александър Солженицин. Раково отделение
Първо издание
Превод от руски: Георги Миланов
Редактор: Ирина Атанасова
Коректор: Галя Кръстева
Художници: Емил Попов, Александър Алексов
ISBN 954-8470-01-2
ИК „Венисон“, Перник, 1993 г.
Александр Солженицын. Раковый корпус. ж. Новый мир, 1990
История
- — Добавяне
2
Достоевски веднъж загадъчно произнася: „Красотата ще спаси света.“ Какво е това? Дълго ми се струваше просто фраза. А и как би могло да бъде възможно? Кога, кого и от какво в кръвожадната история е спасила красотата? Да, облагородявала е, да, възвишавала е, но кого е спасила?
Има обаче такава особеност в същността на красотата, в изкуството: убедителността на истинското художествено произведение до такава степен е неопровержима, че кара да й вярва дори нежелаещата да я приеме душа. Политическата реч, напористата публицистика, програмата за социалния живот и философската система може да се построят на пръв поглед гладко и на грешна и лъжлива основа и това, което е скрито и изопачено, не винаги може да се забележи веднага; дори и спорът не е в състояние да промени привидната устойчивост: затова доверие към него и има, и няма.
Напразно е това, което не стига до сърцето.
А художественото произведение в самата си същност съдържа проверката: измислените и пресилени концепции не издържат изпитанията на образите; рухват и едните, и другите, защото са бледи и слаби и никого не убеждават; но произведенията, изградени върху основата на истината и представили ни я убедително жива, ни теглят към себе си и никой никога, дори след столетия, не би се осмелил да ги опровергае.
Тогава може би старото триединство на Истината, Доброто и Красотата не е просто овехтяла парадна фасада, както ни се струваше по времето на нашата самонадеяна материалистична младост? Ако върховете на тези три дървета, както твърдят изследователите, се докосват, но прекалено очевидните и прекалено правите филизи на Истината и Доброто са задушени, изсечени и не им се дава възможност отново да избуят, може би чудноватите, непредсказуеми и неочаквани филизи на Красотата ще си пробият път и ще се развият на същото това място, за да свършат работата и на трите дървета?
И тогава ще се окаже неслучайно изтървана, а пророческа фразата: „Красотата ще спаси света“, написана от Достоевски. Нали на него му е било дадено много да види, озарявало го е удивителното.
И тогава може би наистина изкуството, литературата могат да помогнат на днешния свят?
Скромното, което с годините ми се удаде да открия като отговор на този въпрос, ще се опитам да изложа тук днес.