Георги Струмски
Третият

Живели татко и мама.

Живели в тоя свят двама.

А в някакъв най-хубав час

родил съм се

третият —

аз!

 

Приготвени бяха за мене

гори

и поляни зелени.

Реката ми даваше хлад.

Градини ми ронеха цвят.

Обви ме дъга седемцветна.

Светулка

с фенерче ми светна.

Залюшна ме

стройна липа.

Снежанка ми в шепата спа.

 

Въртяха ме няколко зими

с пързалките незабравими.

А няколко весели пролети

ми връщаха птичите полети.

 

Аз имам си песен и книга,

с които звезда се достига.

И тръгва

пред мен

от дома

голямата моя земя.

 

По име гората ме вика.

На птиците зная езика.

Вървя през стърнищата бос.

И свиря досущ като кос.

 

Ей,

хора,

ръка ми подайте!

По крачката ще ме познайте,

по мойта усмивка и смях.

Аз в тоя свят идвам без страх.

Сърцето ми тупка и носи

за вас много нови въпроси

и планове необичайни,

и ключа на хиляди тайни,

и много добра топлинка.

Подайте ми,

хора

ръка!