Да ви кажа — не съм очарован от Спомен за светлина. Честно казано едвам за насилих да я изчета за 12 часа от 17,30 до 4,40 сутринта без да спирам.Първо за битките — голяма какафония е, то друго не можеше и да се очаква пир толкова завръзки и една –едниствена книга Джордан е напъхал всичко в Последната битка, където има поне двадесет по-малки сражения. По епика се опитва да настигне Ериксън, а по стил на замисъла да заприлича на Мартин.
Това е второто, което не ми хареса. При толкова много герои с недовършени линии имаше сума ти герои , които бяха важни в предните книги а сега са само бегло споменати — Том Мерлин,и Ордийтт , и Берелайн(почти не се споменават), Моарейн и Файле (споменават се пет-шест пъти) Мургейз съвсем изчезна и т.н.Докато цял куп герои или умряха — Евгийн, гавин, Сюан санче, Или възкраснаха от гроба — Перин (за кой ли път) , Файле, Галад, Тююн, Биргит, и Ноал -Джайн например И докато за последните двама одобрявам начините по които това стана, като цяло идеята не ми хареса. Все пак от Последната битак се очакваше по-масово заколение, а не половината герои отново да се съживят
Същеремнно цял куп герои които бяха изчезнали в последно време — Логаин и Таим например — играят много важна роля отново.
Обаче за да не кажете, че съм песимист ще ви кажа, че едно от най-хубавите неща които прочетох е идеята за Обърнатите. Като се почне от Града Шайол гул, в който те обитават начинът по който ги Обръщат, как се появяват новите Властелини на Ужаса, как може човек да се предпази от Обръщане, как да разпознае Обърнат, кога Обръщането става по-бързо….да –ето вече е интересно.
Другото интересно нещо е повята на Демандред, който държи в ръцете си две армии — и сега ще изгаднея и няма да кажа кои са те — но и сред двете има преливащи и непривалищи. Безспорно Демандред заема централано място и Докато Моридин са налага с Ранд, фантастичният Демандред намира достоен противник в стратегиите в лицето на хаотичния Мат — пълководец на целия свят. Както казаха Дуото Джордан-Сандеръсн по мащабност и епика гони Ериксън
Също така интересен е фактът че Таим все пак става ИЗбран…и все пак той не е автономен играч. Повече не искайте от мен, ще си развалите удоволствие защото това бе основнаат завръзка в продлъжение на осем книги.
Най-накрая е разрешена развръзката с Убиеца, но пък тотално е прекано изпълнението на Моредет-фейн.ОТ предишната книга очаквах Мордет да се развихри и да изпарти най-малок петстотин мърдала идесет хиляди тролока на юг, а нищо такова не стана. Освен това Егвийн така и разкри че гавин изпозва тер-ангреал без нейно разрешение. А мат така и не наду рога на Валийр. И Том не си отмъсти за стореното зло.
Накратко макар че книгата не може да се определи като „слаба“, от завършек на една поредица продължила на двадесет години и сменила двама автори очаквах много повече.
Половината завръзки в тази поредица останаха недовършени, много от въпросите — без отговор, направиха се куп безсмилени завръзки, а героите постоянно променяха начина си на поведение. Дори краят не е край както се полага. Давам и 3,5 от 6 възможни точки и пак мисля че е много.
Ако това е бил замисъла на Джордан, както ни уверяват Хариет и Сандъръсън (склонен съм да допусна това предвид че първите две книги бяха нагъл опит да се краде от Властелинът на пръстените. после имаше развитие на Джордан до шесат книга и след шеста зацикли защото всичко между седма и единадесета можеше да се разкаже в ЕДНА книгаги) толква по — зле.
Ако пък е бил нещо по-гениално, но Сандърсън го е съсипал — ами да е писал с по-големи темпове Джордан, като е знаел ан колок години е и че реномето му може да пострада ако не напише свестен край, а не да разтяга локуми и да разчита на бележките си.
О общи — линии това е. съвет — изчакайте цените да паднат, а дотогава не КУПУВАЙТЕ тази книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.