Серия
Светът на диска (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Color of Magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 125 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2011)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
RealEnder (2012)
Допълнителна корекция
moosehead (2017)

Издание:

Тери Пратчет. Цветът на магията

Серия Истории от Светът на диска.

Фантастичен роман.

Превод: [от англ.] Мирела Христова

[The Colour of Magic / Terry PRATCHETT].

Художник: Джош Кирби

Формат: 19 см.

Офс. изд.

Тираж: 10 000 бр.

Страници: 273

Цена: 16.00 лв.

Издателство „Вузев“, София, 1992

ISBN: 954–422–005–4


По-долу е показана статията за Цветът на магията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цветът на магията
The Colour of Magic
Автор Тери Пратчет
Първо издание 1983 г.
Великобритания
Оригинален език английски
Жанр пародия, хумористично фентъзи
Вид роман (литература)
Поредица Светът на диска
ISBN ISBN 9544220801

Цветът на магията (на английски: The Colour of Magic) е книга в жанр хумористично фентъзи. Тя е първата книга от мащабната поредица на Тери Пратчет – Светът на диска. Книгата е издадена през 1983 г. и е една от малкото книги от поредицата, които са разделени на глави.

Главен герой в книгата е некомпетентния и циничен магьосник Ринсуинд, който неволно се превръща в екскурзовод на наивния турист Двуцветко. След като двамата са принудени да напуснат град Анкх-Морпорк, пътуването им ги отвежда до страната Крул, разположена на самия ръб на света. По време на тяхното пътешествие двамата герои са придружавани от Багажът на Двуцветко, сандък със стотици крака.

Историята развиваща се в Цветът на магията е продължена в книгата Фантастична светлина.

Аудиокнига

Издадена е аудиокнигата „Цветът на магията“ на български език от www.audiobookbg.com.

     Портал „Фентъзи“         Портал „Фентъзи    

Властта на осмицата

Пролог

Светът на Диска предлага далеч по-внушителни гледки от тези, които могат да се открият във вселени, създадени от Творци с по-бедно въображение и с повече склонност към механичната работа.

Въпреки че слънцето на Диска е само една миниатюрна кръжаща луна, а протуберансите му са не по-големи от стикове за крикет, този дребен недостатък трябва да се отбележи задължително на фона на огромната гледка на Гигантската Атуин — Костенурката, върху Чиято древна и белязана от метеори черупка лежи основата на Диска. Понякога, в бавното си пътуване между бреговете на Безкрайността, Тя раздвижва голямата си като континент глава, за да захапе някоя минаваща комета.

Но най-внушителната от всички гледки може би — било то и само поради факта, че когато повечето мозъци се изправят пред несъмнената галактическа свръхголемина на Атуин, те отказват да повярват — е безкрайният Водопад на Ръба, откъдето врящите морета на Диска неспирно преливат в пространството. Или може би това е осемцветната Дъга на Ръба, която опасва света и кръжи в наситения с мъгли въздух над Бездната. Осмият цвят е октарината, която се получава след разпръсването на силна слънчева светлина по интензивно магическо поле.

Или може би все пак най-величествената гледка е Центърът. Там една висока десет мили кула от зелен лед се извисява над облаците и крепи на върха си царството на Дънманифестин — жилището на боговете на Диска. Самите богове на Диска, въпреки красотата и разкоша на света под тях, рядко са доволни. Неприятно е да знаеш, че си бог в един свят, които съществува само защото всяка поредица от невероятности трябва да има все пак някакъв край; особено, когато човек може да надникне в различните измерения на светове, чиито Създатели са имали повече нагласа за механична работа, отколкото въображение. Нищо чудно тогава, че боговете на Диска прекарват повече време в препирни и караници, отколкото в усилия за познание на вселената.

Конкретно на този ден Слепият Айо — по силата на постоянната си бдителност шеф на боговете — седеше, подпрял брадичка с ръце, и гледаше игралния плот на масата от червен мрамор пред себе си. Слепият Айо бе получил името си благодарение на това, че там където трябваше да бъдат очните му ябълки, нямаше нищо, а само две празни места гола кожа. Очите му, от които той притежаваше внушително голямо количество, водеха свой собствен, полунезависим живот. Междувременно няколко кръжаха сега над масата.

Игралната дъска представляваше грижливо изработена карта на Диска, допълнително разграфена на квадратчета. Няколко красиво моделирани игрални фигури сега заемаха някои от квадратите. Страничният наблюдател би разпознал, например, в две от тях подобията на Бравд и на Невестулката. Имаше и цял куп разни други герои и победители, от които Дискът притежаваше даже в излишък.

В играта участваха Айо, Офлър — Богът Крокодил, Зефир — богът на леките ветрове, Съдбата и Дамата.

Сега, след като второстепенните участници бяха отстранени от играта, около масата цареше атмосфера на съсредоточено напрежение. Късметът беше един от първите „изгорели“, след като вкара героя си в пълна къща с въоръжени гноли (резултат от добро хвърляне на Офлър), а скоро след това и Нощта изгуби чиповете си, докато се молеше за среща с Провидението. Няколко по-дребни божества се бяха примъкнали и „кибичеха“ над главите на играещите.

Отстрани вече бяха сключили облози, че Дамата ще е следващият напуснал играта. Последната й по-значима победа сега беше само щипка поташ в още димящите руини на Анкх-Морпорк, а и не й беше останало почти нищо, което би могла да предложи за по-нагоре.

Слепият Айо взе кутията за зарове — един череп, чиито многобройни отвори бяха запушени с рубини, и без да откъсва няколко от очите си от Дамата, хвърли три петици.

Тя се усмихна. Такива бяха очите й — яркозелени, без ирис или зеници, и блестяха отвътре.

Стаята чакаше мълчаливо, докато тя порови из кутията със залозите си и най-сетне извади от най-отдолу две неща, които решително тръшна върху масата. Всички останали Богове-играчи, като един, протегнаха шии напред, за да ги видят.

— Исменник макьосник и неккъф цинофник — каза Офлър — Богът Крокодил, затруднен както винаги от бивниците си. — Ами, да-а, наистина!

Той бутна с една ръка купчина бели като кости жетони в центъра на масата.

Дамата леко кимна с глава. Вдигна кутията и я закова неподвижно в ръце, но въпреки това, всички Богове ясно чуваха трите зара, които се търкаляха вътре. И после ги метна на масата.

Шестица. Тройка. Петица.

Нещо ставаше обаче с петицата.

Повлиян от случайния сблъсък на няколко милиарда молекули, зарът се изметна в една точка, завъртя се леко и се обърна на седмица.

Слепият Айо вдигна зара и преброи стените.

— Хайде де — отегчено каза той. — Играй честно.