Едгар Алън По
Нелли

                                                        Аз бродех самотен.

                                                        Аз гаснех сиротен —

                                                И мрак мойте дни засени,

Докле не видях златокъдрата Нелли — мечтата на моите дни —

Докле не нарекох красивата Нелли: радост на моите дни!

 

                                                        Звездите среднощни

                                                        Не са по-разкошни

                                                От нейните чудни очи!

                                                        И пурпурът златен

                                                        На ден благодатен

                                                Залязва — изчезва — мълчи

Пред златните къдри на моята Нелли, изплели вълни от лъчи —

Прикрили във кръг раменете на Нелли с вълни лъкатушни лъчи.

 

                                                        Ах! вече разлъка.

                                                        Съмнение, мъка

                                                Деня ми не ще помрачи! —

                                                        След мъки и бури

                                                        От ведри лазури

                                                Астарта ни праща лъчи: —

Към нея отправя цял ден моята Нелли молитвено-сини очи,

От нея не снема цял ден моята Нелли препълнени с радост очи.