Читателски коментари (за „Синухе Египтянина “ от Мика Валтари)

Към без име.

Когато човек „се прежалва“, за да започне да чете дадена книга, то вероятността тя да не му допадне никак не е малка. Обикновено когато някой „се прежалва“ да върши нещо, то е защото дейността никак не му е на сърце и я върши с неудоволствие, отегчение и насила. Когато човек подозира, че дадена книга ще се окаже „абсолютно нечетаема от хора с поне средна интелигентност и добър литературен вкус“, то се предполага да има някаква предварителна информация за четивото и то от първа ръка. Нямам впечатление случаят да е такъв, обаче. „Слаб стил, скучен сюжет, недобро познаване на историческата епоха и древноегипетския бит и култура,неубедително пресъздадени чувства и преживелици“ е определение, което пасва на „Синухе египтянина“ точно както руската салата си ходи с копринарството, тоест никак. Твърдението, че творчеството на Валтари е за хора с ниски литературни критерии е обида — както към читателите, така и към автора, — а освен това е нагла лъжа.

Колкото до останалата част от аудиторията, тя едва ли се прежалва, когато тръгва да чете книга и се осмелявам да предположа, че вероятността да започне четенето с убеждението, че книгата е абсолютно нечетаема от хора със средна интелигентност и добър литературен вкус е съизмерима като величина с интелигентността и вкуса на безименния коментатор.