Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 174 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Сиянието“ е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Архивиран от оригинала на 2019-04-02. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

42. Във въздуха

Повикването за полета на Дик Халоран беше в шест и четирийсет и пет сутринта, източно време, и земната стюардеса ги задържа на изход трийсет и едно. През това време той нервно прехвърляше пътната си чанта от ръка в ръка до последното повикване в шест и петдесет и пет. То беше за човек на име Карлтън Векър, единствения пасажер за полет на ТУА номер сто деветдесет и шест от Маями до Денвър, който не беше регистриран. В момента Дик Халоран напълно зависеше от него.

— Е, добре — каза земната стюардеса и връчи на Халоран синята бордова карта за първа класа. — Имате щастие. Можете да се качвате, сър.

— Сервираме закуска на борда — уведоми го стюардесата на входа. — Ако желаете…

— Само кафе, мила — отвърна й той и тръгна по пътеката към мястото си в сектора за пушачи. Все очакваше въпросният Векър да цъфне на вратата в последната секунда. Жената на мястото до прозореца четеше, „Сам можете да бъдете собственият си най-добър приятел“ с кисело, скептично изражение на лицето. Халоран закопча колана си, стисна с големите си черни ръце подръчниците на креслото и мълчаливо обеща на отсъстващия Карлтън Векър, че ще са нужни най-малко пет яки служители на ТУА, за да го вдигнат от мястото му. Не откъсваше поглед от часовника. Минутите до времето за излитане в седем нула нула течаха влудяващо бавно.

В седем и пет стюардесата ги уведоми, че ще има малко закъснение, докато механиците проверят една от вратите на багажното отделение.

— Ама че говняри! — измърмори Халоран.

Жената с острите черти обърна киселото си, възмутено лице към него, после отново забоде нос в книгата си.

Бе прекарал нощта на летището, като обикаляше гишетата на „Юнайтед Американ“, ТУА, „Континентал“ и „Браниф“ и досаждаше на служителите, продаващи билети. Някъде след полунощ, докато пиеше деветата си чаша кафе в барчето, реши, че е пълен глупак, за да се нагърби с всичко това. Имаше си власти. Отиде до най-близките телефони и след като разговаря с трима телефонисти, най-сетне узна номера на дежурния по спешни случаи в Националния парк „Скалисти планини“.

Мъжкият глас, който се обади отсреща, звучеше съвсем изтощен. Халоран се нарече с измислено име и му съобщи, че в хотел „Панорама“, западно от Сайдуиндър, имат проблеми. Тежки проблеми.

Накараха го да изчака.

Човекът (Халоран предположи, че е някой от охранителния отряд) му се обади отново след пет минути.

— Те имат радиопредавател — съобщи той.

— Естествено, че имат — отвърна Халоран.

— Не сме получили никакви тревожни сигнали от тях.

— Човече, това няма значение. Те…

— Какъв точно проблем имат там, господин Хол?

— Там е едно семейство. Пазачът, жена му и синът му. Боя се, че той е малко нещо откачил. Страх ме е да не посегне на жената и детето.

— Мога ли да попитам как получихте тая информация, сър?

Халоран затвори очи.

— Как се казвате?

— Том Стонтън, сър.

— Ами аз просто знам, Том. Ще бъда откровен с теб, доколкото мога. Там са в голяма опасност. Може би смъртна, разбираш ли ме?

— Господин Хол, аз наистина трябва да знам откъде…

— Виж какво — прекъсна го Халоран. — Казвам ти, че съм сигурен. Преди няколко години там имаше пазач на име Грейди. Той уби жена си, двете си момиченца, а после и себе си. И историята ще се повтори, ако не си размърдате задниците и не отидете там да предотвратите трагедията.

— Господин Хол, вие не се обаждате от Колорадо.

— Не, но какво значение…

— Щом не сте в Колорадо, не се намирате в обхвата на радиопредавателя на хотел „Панорама“. А след като сте извън обхвата, няма как да сте били в контакт със… ъъ… — Чу се шумолене на хартия. — Със семейство Торънс. Докато чакахте на телефона, се опитах да се свържа с тях. Телефонът не работи, в което няма нищо необичайно. Там има около четирийсет километра надземни телефонни кабели. Моето заключение е, че вие сте някакъв маниак.

— Божичко, какъв си глупав… — Ала отчаянието му бе твърде голямо, за да намери съответно съществително за прилагателното отпред. Внезапно го озари просветление. — Обади им се по радиото! — извика.

— Моля?

— Ти имаш радио и те имат радио. Хайде, обади им се да питаш какво става!

Настана мълчание, в което се чуваше само страничният шум по линията.

— И това си опитал, нали? — попита Халоран. — Затова ме накара да чакам толкова дълго. Опитал си да се свържеш по телефона, след това по радиото и като не ти се е обадил никой, решил си, че всичко си е наред. Абе какво правите вие там горе? Чешете си задниците и играете на табланет ли?

— Нищо подобно — отвърна сърдито Стонтън. Халоран изпита известно облекчение при гнева в гласа му. За пръв път почувства, че говори с жив човек, а не с автомат. — Всички от охранителния отряд плюс лесничеите, плюс доброволците са на Хейсти Ноч и рискуват живота си, защото някакви новоизлюпени алпинисти решили да атакуват северното било на Кингс Рам. Заседнали са някъде на път за там и може да успеят да слязат, а може и да не ги огрее. Пратихме два хеликоптера там и пилотите им са заложили живота си на карта, защото е нощ и започна да вали сняг. Та ако още не ви е ясно положението тук, ще ви помогна да си сглобите картината. Първо, няма кого да изпратя в „Панорама“. Второ, „Панорама“ не ни е първа грижа, за нас най-важното е да охраняваме парка и онези, които се намират на територията му. Трето, когато се съмне, нито един хеликоптер няма да е в състояние да излети, защото според метеорологичната прогноза ще има обилен снеговалеж. Сега ясно ли ви стана?

— Да — кротко отвърна Халоран. — Ясно ми стана.

— Аз имам доста просто обяснение, задето не успях да се свържа с тях по радиото. Не знам колко часа е при вас, но тук е девет и половина вечерта. Предполагам, че са го изключили и са си легнали. Ако желаете…

— Успех с катерачите — пожела му Халоран. — Но искам да знаеш, че не само те ще пострадат здравата, защото не са знаели с какво се захващат.

Затвори телефона.

В седем и двайсет сутринта самолетът боинг-747 пое по пистата за ускорение. Халоран си отдъхна. Карлтън Векър, който и да си ти, изяж се.

Полет сто деветдесет и шест се отдели от земята в седем и двайсет и осем, а в седем и трийсет и една, докато набираше височина, в главата на Дик Халоран отново избухна експлозия. Миризмата на портокали го облъхна твърде късно, за да се подготви. Челото му се сбърчи, а устата му се разтегна в болезнена гримаса.

(!!! ДИК МОЛЯ ТИ СЕ ЕЛА БЪРЗО ЗЛЕ СМЕ ДИК ТРЯБВА ДА)

И това беше всичко. Този път изчезна внезапно, без заглъхване. Предаването беше рязко прекъснато, сякаш прерязано с нож. Това го уплаши. Ръцете му, стиснали подръчниците, бяха почти побелели. Устата му пресъхна. Нещо се бе случило с момчето. Сигурен беше. Ако посмееше някой да стори зло на това детенце…

— Винаги ли реагирате така буйно при излитане?

Той се озърна. Говореше му жената до него.

— Не е там работата — поясни Халоран. — В главата си имам стоманена пластина. Спомен от Корея. От време на време ме пристяга. Започва да вибрира.

— Наистина ли?

— Да, госпожо.

— Винаги редовият войник плаща за военните авантюри — отряза тя.

— Така ли смятате?

— Точно така. Тая страна трябва да престане с мръсните си малки войни. В корена на всяка от тях е ЦРУ. ЦРУ и доларовата дипломация.

Тя отново отвори книгата си и продължи да чете. Сигналът ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО изгасна. Халоран гледаше отдалечаващата се земя и се питаше какво ли става с момчето. Беше обикнал това дете, макар да не бе изпитал особена симпатия към родителите му.

От все сърце се надяваше те да опазят Дани.