Читателски коментари (за „Дългата разходка “ от Стивън Кинг)

Романът е екзистенциалистки(по Камю).Мотото на първата му глава(Керлайл) насочва към темата:Човек пред Абсурда на Битието.

…вървим…вървим в Дългото пътуване на живота към смъртта…В Избор без избор играем Играта с наложени безпрекословни правила по волята на безучастен,будещ страх,възторг и почитание Майор(major-лат.-голям,старши,главен,велик),надзиравани и отстранявани от Неговото войнство(ангели?)ако забавим ход,спрем или се отклоним от предначертания маршрут…

Играта е сакралното ни жертвоприношение(на младенци?)в търсене на смисли в Безсмислието,илюзиите,в гонитбата на Наградата(„да имаш всичко,което пожелаеш“).Жертвоприношение,в което сме жертви,участници и тълпа от екзалтирани зрители,за поддържане и възпроизводство на съществуващото в неговия абсурд.

…вървим…вървим…търсим близост и съчувствие…намираме и губим приятели и илюзии…осъзнаваме и забравяме…и пак вървим…

А накрая дори в триумфа си оставаме бездомно сами в самотния си кошмар и болка,отхвърляме ръката на Главния върху рамото,долавяйки очертанията на черната фигура на Нищото и потъваме в нощта…

Защо съм?Какво търся тук?Защо се забърках в това?…

P.S. Филмът макар в духа на времето да модифицира сюжет,герои и финал,напъхвайки идейното съдържание на романа в натрапени холивудски тертипи-става.Най-малкото ме накара да прочета едно стойностно произведение и зад машината за бестселъри да открия един друг Кинг-млад и печално разбунтуван…