Краят затова е край, защото е отворен. Всеки, който е прочел тази уникална книга — я преживява по свой собствен начин. Изключителното е, как тя отключва във всеки емоции, размисли и собствени фантазии. Затова за всеки, който я чете — краят е различен. За едни, фигурата която вижда Гарати е на баща му — и той го повежда към още по-дългата разходка на която всеки един от нас ще поеме в няккой хубав ден. За други — може фигурата да е на гаджето му, на бъдещия щастлив живот към който той се затича. Всеки има право на собствен финал, нали? Зависи в какво вярваме, какво очакваме от живота и как ще преминем през него.
Силна книга, която се прочита на един дъх и се запомня завинаги.
Надявам се, филмът, който ще направят по книгата, да е поне 10% толкова въздействащ.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.