Сагата задобрява към края, последните две-три книги. В първите 4–5 историята се точи, разводнена от постоянно преразказване и напомняне кой е този герой и какво е правил досега. Авторът е диктувал книгите и си личи, и то много. Такава точеща се мисъл може да се постигне единствено когато човек разсъждава на глас. Но най-дразнещото е накъсаните на дребно глави. Например една екшън сцена беше накъсана на пет части, като между тях разказва за много други събития на майната си в Галактиката. И като се върне на екшън сцената, за такива като мен, които не пият кафе с кани, и четат само вечер, са минали няколко дни. Таман някоя битка е в кулминацията си и хоп -препратка към някакви бавни разтегателни философии или сърдечни тегоби. Адски изнервящо. Но при положение, че се издават все по-малко съвременни книги на SF тематика в България, то и тази поредица става.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.