Мери Портър
Научи ме да обичам (3)

3

Слънцето беше вече доста ниско, когато Дженифър се събуди. Рекс все още спеше, прегърнал с едната си ръка бедрата й. Силният му гръден кош се повдигаше и спускаше в такт с дишането. Тъмен перчем падаше немирно на челото му. В съня си той изглеждаше почти като малко момче.

Дженифър не помръдваше. Тя се наслаждаваше на щастливото чувство да го има до себе си. Тази бурна любов напълно я изненада. И въпреки това тя никога по-рано не бе преживявала такова щастие в ръцете на някой мъж.

Рекс се протегна, промърмори в съня си и след това внезапно отвори очи. Засмя се и я погледна.

— Да не съм заспал?

— И двамата сме спали с часове. Все пак прекарахме една дълга безсънна нощ.

— Имаш ли желание да се изкъпем?

— О, да.

Както бяха голи, те скочиха във вълните. Наоколо нямаше и следа от човешка душа, а животните в джунглата сигурно нямаше да проявят интерес към добре оформените им тела. От водата те видяха как на брега изскочи някаква маймунка, взе си банан от кошницата с плодове и светкавично изчезна в храстите.

— Дати е сладко, малки разбойнико! — извика весело Рекс. — Пожелаваме ти добър апетит!

— Какво животно искаш да бъдеш най-много, Рекс? — попита Дженифър.

— Котка — последва бърз отговор. — Тогава през целия ден бих се излежавал и мъркал. А ти, скъпа?

— Бял гълъб. Да мога да кацам на раменете ти и да те кълва нежно по възглавничката на ухото.

— Нали не би отлетяла никога от мен? — той прегърна бедрата й и потри буза в нейната.

— Сигурно не, ако ти винаги си мил с мен.

— Искам да бъда мил с теб. Ти си божи дар, който не разчитах да получа на старини.

— За един стар господин ти си удивително силен — подразни го тя.

— Вече имам бели косми. След три години навършвам четиридесет!

— А аз съм на тридесет. По-рано щяха да ме наричат вече стара мома.

— Аз мечтая за стари моми, които да са привлекателни като теб.

Рекс я хвана под мишниците и я потегли леко във водата.

— За такова голямо момиче ти си удивително лека — похвали я той. — Каква е работата ти? Ако съдя по фигурата ти — сигурно си фотомодел.

— Не бих могла да издържа на продължаващото с часове позиране пред камерата. Работя в едно бюро — Дженифър не искаше точно сега да си припомня, поради какви причини искаше непременно да се запознае с Рекс Лаци. В един толкова хубав, изпълнен с хармония ден беше престъпление да се мисли за делова работа.

„Ще поговоря утре с него“ — помисли тя нерешително.

Изведнъж рязко се обърна и го прегърна така буйно, че двамата паднаха във водата. Тук беше плитко. Тя лежеше върху него и докато вълните на Тихия океан ти обливаха непрекъснато, го целуваше страстно.

Рекс не знаеше кое то оставя без дъх — нейната жадуваща за страст уста или морската вода, която равномерно ги заливаше.

Ритъмът на вълните и изкусителната близост на тялото й разбушуваха кръвта му. Дженифър така се беше впила в него, че той не можеше да помръдне, и когато я усети изцяло, нададе вик на удоволствие, погълнат от прииждащата вълна.

Едва вечерта се върнаха в Лос Анжелис. Бяха изяли взетите със себе си провизии. В близката закусвалня си поръчаха хамбургери и изпиха по една голяма кола. След това отидоха в луксозната мансарда на Рекс в Бевърли Хилс. Стъклените врати на голямото жилище водеха към вълшебна градина на покрива е кръгъл басейн, обграден с пищно цъфтящи тропически растения. Те седяха в удобните креела на покритата тераса, пиеха шампанско и слушаха музика.

— През цялата седмица ще си спомням за тази прекрасна неделя — изрече Дженифър. — Сам ли живееш тук?

— В момента да. Но за теб ще освободя една стая, даже със собствена баня. Когато имаш желание да икономисаш от наема, с удоволствие ще ти предоставя втори ключ от жилището си.

— Пази се да не приема предложението ти — поде весело шеговития му тон.

Изведнъж си спомни, че утре имаше неотложни ангажименти. Въпросът с новия режисьор също не беше решен. Но Дженифър все още нямаше желание да говори за това. „Навярно през следващия уикенд — помисли си тя. — Да не разваляме хубавия ден с професионални теми.“

— Би ли ми поръчал такси — помоли тя Рекс. — Какво би си помислил шофьорът, когато се кача в този късен час в спортен костюм за тенис?

— Не искаш ли да останеш тук цялата нощ?

Тя се радваше на разочарованието в гласа му, но поклати решително глава.

— Работата ми е тежка и трябва да ставам сутрин твърде рано. Но през уикенда съм изцяло на твое разположение.

— Седмицата ще ми се стори дълга — той хвана ръката й и започна да целува един след друг върховете на пръстите й. — Предлагам в събота да се нахраним богато и да отидем в „нашия“ бар. Сутринта ще закусим при мен и отново ще отплаваме за „нашия“ залив.

— Съгласна съм! — Дженифър го целуна закачливо по върха на носа. — Но планът ти за уикенда има един пропуск. Какво ще се случи между посещението на бара и закуската?

— Вярвай на моите творчески способности. Ще положа всички усилия, за да не разочаровам напрегнатото ти очакване.

— Нима наистина си свободен? Мъж като теб? — шепнеше тя влюбено. — Просто да не повярваш, че досега никой не те е впрегнал в брачния ярем.

— Как може да се учудваш на това? — рече той самоуверено. — Ясно е, че съм чакал теб.

— За тези думи заслужаваш да те разцелувам.

— По-добре си тръгвай — подсмихна се Рекс. — Но не възразявам.

Дженифър го прегърна, целуна го по клепачите, по бузите и по очарователната тясна упорита уста.

— Някой беше казал, че всички хубави неща са три? — закачливо се усмихна Рекс и я отнесе в спалнята си.

Дженифър не се чувстваше особено приятно, когато още по първи петли си отиде с такси до вкъщи. Рекс все още спеше и тя нарисува с червило на огледалото в банята сърце и вътре в него началните букви на имената им: Дж и Р. И ако това не беше глупаво! Рекс сигурно ще се смее, когато се бръсне пред огледалото.

 

След закуска Дженифър отиде в бюрото. Даже секретарката й Памела забеляза сияйното й настроение.

— Да не би да сте имала хубав уикенд, мадам! — попита тя с уважение, докато й представяше пощата.

— Да, много хубав — потвърди Дженифър усмихната.

Но след това звънна телефонът и ежедневието я завъртя. Много скоро се сблъска с всекидневните си ядове. Един добър клиент оттегли заявката си. Тя подозираше, че зад това се крие Патрик, понеже самостоятелно се беше договарял с клиентите и водил обсъжданията.

Следобед видя в демонстрационната зала заедно с баща си новия видео рекламен клип, сниман от втория режисьор Джо Лемън.

Пит Синклер ясно изрази недоволството си.

— Може да те приспи — процеди той злобно. — Момиче, което се обвива в небесносиня пяна, съм гледал толкова често. Всичко това е безнадеждно остаряло. Защо трябваше да уволниш Патрик Норт? Той поне имаше оригинални идеи!

— Аз не съм уволнила Патрик, той сам си отиде — засегна се Дженифър. — Трябва да сме радостни, че се освободихме от него. Нима си забравил колко много се вълнуваше от размазаните снимки на последния му клип? Момчето е загубило ясния си поглед. Нищо чудно, когато още на закуска трябва да се налее с уиски. Забрави Норт. Той няма да даде нищо повече.

Пит Синклер скръсти ръце и ред гърди.

— О’шей, осигури ми тогава някой по-добър. Да не имаш предвид Рекс Лаци? Осъществила ли си вече контакти?

Дженифър се изчерви, сякаш имаше двусмислие във въпроса му. Но добрият й баща наистина не можеше и да предположи колко успешно се беше развил контактът й с Рекс.

— Аз вече се запознах с него. Но такова нещо не става бързо. Сигурно ще ми се удаде да отвлека Рекс от „Хайлайтс“. Само ми предостави малко време.

Пит Синклер изгледа замислено своята привлекателна дъщеря. Той подозираше, че и лично между Дженифър и Норт се е стигнало до скъсване. Но се пазеше да задава въпроси за това. Ако Дженифър искаше да говорят, би го направила сама. Тя обаче се държеше така, сякаш не изпитваше силна болка, а напротив. Дълго време не я беше виждал така сияеща.

Следобед Дженифър имаше уговорена среща в художествената агенция „Варайъти“. Собственичката, мис Кларидж, беше добра позната и вече доста често й бе осигурявала модели.

Аманда. Кларидж прие приятелски Дженифър в обзаведения си напълно в авангарден стил офис. Самата тя изглеждаше като кукла от витрина, която по някакво чудо можеше да се движи и говори. Бледото й лице с големи черни очи нямаше, въпреки петдесетте й години, нито една бръчка, благодарение изкуството на един прочут козметичен хирург. В този топъл ден беше облечена в домашен костюм от черна коприна, за да хармонира на черно-бялото обзавеждане на офиса си.

— Джен, мисля, че имам подходящия за теб модел — каза живо Аманда. — Съвсем млада и много способна да се превъплъщава. Обучена е много грижливо от нас. Това ще бъде първата й работа. Виж снимките на Фани.

Двете жени разгледаха заедно снимките на модела, който беше наистина изключително хубав, с кестенява коса и изразителни кафяви очи.

— Фани е висока метър и осемдесет и е мило, разумно момиче. „Ръш“ ще е доволна от нея или аз ще се откажа от работата си.

— Аз ти се доверявам напълно — усмихна се Дженифър. — Щом ти намираш, че момичето е окей, ще го взема.

— Ще изпратя Фани при теб сутринта в сряда. Да кажем към единадесет часа?

— Съгласна съм — Дженифър отбеляза в бележника си уговорения час.

Дамите поляха сделката с чаша шампанско и изпушиха по още една цигара.

— Беше глупаво да ви предложа Медлън — рече Аманда. — Тя беше при мен и искаше да й посреднича. Но на нейната възраст това няма да е лесно. Тя е почти на тридесет, а днес се състезават момичета под двадесет. Посъветвах я да опита като статистка в Холивуд. Времето й на модел е преминало.

— Съжалявам — Дженифър го мислеше съвсем искрено.

Спрямо Медлън не изпитваше никакво чувство на отмъщение. Дали не трябваше даже да й бъде благодарна? Ако не беше отишла в леглото с Патрик, Дженифър определено нямаше да се реши толкова бързо да скъса с него. Тогава пък нямаше да се запознае с Рекс. Каква ужасна мисъл!

 

Този ден, приблизително по същото време, Лу Рик имаше изненадващо посещение. Тя тъкмо се наслаждаваше на следобедното си кафе на засенчената тераса, когато лакеят доведе Патрик Норт.

— Каква приятна изненада — усмихна се Лу. Тонът й говореше, че тя не е очаквала това посещение.

— Аз имах работа наблизо — Патрик се наведе към нея и я целуна по двете бузи, при което тя усети, че целият лъха на алкохол. — Лу, ти изглеждаш прекрасно. През целия ден около себе си гледам само жени скелети. Ти си балсам за очите ми — раболепно я поласка той.

— Колко си мил да ми кажеш това — огорчи се леко Лу.

Очарователната му забележка отново напомни за проблемите и с теглото.

— Седни, Пат. Искаш ли чай? — попита тя гостоприемно.

— Не се затруднявай, аз се отбих за малко!

„Едно уиски сигурно нямаше да откаже“ — помисли си Лу с ненавист. Но мислите й изобщо не се отразиха на гладкото й розово лице.

— Какво правиш сега, Пат? Имаш ли вече друга работа? — попита тя сдържано.

Норт сви безразлично рамене.

— Още не съм си потърсил. След всичко, което беше между мен и Джени, ми е неприятно веднага да отида при конкурентите — зад принудената му усмивка прозираше твърде явно несигурността му. — Аз все още разчитам, че Дженифър ще престане с глупавото си държане на обидена и отново ще се помири с мен. Говорила ли си през последните дни с нея?

— Ние си телефонираме почти ежедневно — изрече Лу. — Тя се чувства приказно.

— Не вярвам това. Дженифър умее добре да прикрива истинските си чувства — Патрик се наведе напред и я погледна умоляващо: — Лу, ти си най-добрата й приятелка. Не би ли могла да кажеш някоя добра дума за мен?

— Нима нямаш достатъчно мъжество, за да решиш сам проблемите си?

— Джени отказва категорично да ме види. Когато й позвъня, тя слага обратно слушалката. Вече не знам какво друго да направя, Лу! Обичам Джени като никоя друга жена. Тя трябва да знае това. Искам отново да я имам на всяка цена!

Лу не се трогна от отчаянието в гласа му.

— Трябваше да помислиш за това по-рано — отговори му тя спокойно. — Доколкото познавам Джени, тя няма да промени решението си, дори и аз да опитам да я убедя. За теб ще бъде по-добре да се примириш с фактите. — Лу не искаше да изглежда злобна, но не можа да се сдържи да не добави: — Медлън сигурно ще те утеши за загубата на Джени.

— С Медлън отдавна съм приключил. Тя отлетя за Париж, защото се надява, че там ще има повече шансове. Ще бъдеш ли така любезна да разкажеш това на Джени?

— Ще го направя с удоволствие, но се страхувам, че това няма да промени нищо. — Сигурността й събуди подозрението му.

— Ти знаеш нещо — запита я той. — Да не би Джени да има някой друг?

— Джени се е сприятелила е Рекс Лаци — рече Лу, изпълнена със задоволство.

— С режисьора на „Хайлайтс“? — загуби самообладание Патрик.

— Джени ще опита всичко, за да привлече Рекс от „Хайлайтс“ — каза Лу, без да си дава сметка, че вече му разкрива непозволеното. — Мога само да ти дам един добър съвет: своевременно да се огледаш за нова работа — препоръча му тя.

— Познавам Лаци. Той никога не ще напусне „Хайлайтс“ — разяри се Патрик. — Ако Дженифър се опита да го привлече, ще претърпи неуспех.

— За една очарователна жена като Дженифър това е невъзможно — уязви го Лу. — Доколкото разбрах, Рекс е вече луд по нея.

— Наистина ли? — мрачната физиономия на Патрик говореше много.

Той не можеше да скрие, че кипеше от яд. Сбогува се набързо и невежливо.