Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hände weg von diesem Buch, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светослав Коев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 127 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- ira999 (2009)
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- ?
Издание:
Ян ван Хелсинг. Не пипай тази книга!
Издателство „Дилок“, 2007
Повече информация за „Не пипай тази книга!“, както и начин за покупка на хартиеното издание можете да намерите в официалния сайт на издателство „Дилок“.
История
- — Добавяне
- — Две-три корекции
- — Малки корекции от Петър Енчев
Защо?
Защо точно тази книга?
В последните години през страната ни премина вълна, да, тя заля и останалата част от света. На пазара се появиха множество книги на тема невидима политика (някои от тях отново бяха забранени[1]) и показаха, че не всичко, което ни внушават политиците и масмедиите, отговаря на истината. Стана ясно, че десетилетията промиване на мозъци (с помощта на учебни, научни и религиозни писания) са отминали и за казаното повече не трябва да има място в главите ни. Интернет също играе голяма роля в този вид доставка и разпространение на информация.
Пример — 11 септември: едва ли има още някой, който да вярва в разпространената официална версия, която почти хипнотично се внушаваше на хората.
Ако си спомним обяснението на американското правителство за инвазията в Ирак, всички ще се изсмеят, а при споменаване на еврото, лицата ни помръкват…
Хората се пробуждат и все по-рядко се оставят да ги лъжат. Историческите книги се разследват, снимките за кацането на Луната — също, а квантовата физика вече изхвърли зад борда повечето съществуващи клонове на науката — те вече са атавизъм.
Време за размисъл!
Въпреки че (стигнах до личните си мотиви) все повече хора научават невидимите причини за случващото се, мислят не конвенционално (на принципа Qui bono?[2]) и разследват събитията, а не повтарят като папагали, както преди (иначе толкова удобно) — трябва да отбележа, че много малко от тях успяха и успяват да вникнат в информациите и в новия ход на нещата, за да ги интегрират в живота си.
И така, вече научихме, че тайните общества силно влияят на световната политика и че нашите политици са малко или повече само марионетки; разбрахме, че човекът не е произлязъл от маймуните (женските човекоподобни горили, орангутани и шимпанзета нямат клитори, техните предци също нямат, съответно и жените нямаше да имат, ако бяха техни наследници…); разбрахме, че „там отвън“ очевидно има живот, който ни е въздействал в миналото и продължава да ни въздейства днес. Научихме, че Коледа и Великден не са свързани с Христос, а с природните циюти (още при древните германци), че Мойсей и Ехнатон са един и същи човек, че на човешкия мозък може да се въздейства с нискочестотни вълни и, и, и…
Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за мен?
Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина — т.е. такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища — срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели…
Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята…
Не би трябвало да е така, или…?
Още по-лоша е липсата (и това в крайна сметка ме накара да поработя отново над клавиатурата) на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.
Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора…), не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.
Вследствие, един си избира темата данъчна система, друг — свободна енергия, трети околна среда, четвърти извънземни, някой друг — германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.
Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст — към злите, защото те самите естествено са добри — но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!
И така, те определено пропускат житейската си цел.
Защото: „Нищо не е добро, ако човек не го направи.“
Или: „По плодовете им ще ги познаете!“
Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение — винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън — държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните…
Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът — двигателят зад материята — любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото, което различава „посветените“ от повърхностните граждани — атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
Съответно аз разделям тайните механизми на живота в две категории:
1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и
2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.
В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт“ откриваме „десет правила“ на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота — в този случай негативните — най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:
1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.
2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.
3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.
4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.
5) Настройвайте млади срещу стари.
6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.
7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и
8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.
9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.
10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви. (1, S. 263)
![Изображение 2: Дупката в Пентагона е широка точно 19 метра. Самолетът, който уж се е блъснал в него, обаче е широк 38 метра. Защо на мястото, където би трябвало да са се врязали крилата му, сградата е непокътната? Сравни с долната снимка. helsing_ne_pipai_img2.png](http://assets2.chitanka.info/content/img/3c/15396/helsing_ne_pipai_img2.png)
![Изображение 3: Виждате ясно: там където е трябвало да се врежат крилата на самолета, сградата е невредима. Как е възможно? Не виждаме никакви останки — колесници или самолетни части — и никакви трупове пред Пентагона; дори тревните площи са незасегнати. Трябва ли аз да ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина“? helsing_ne_pipai_img3.png](http://assets2.chitanka.info/content/img/3c/15396/helsing_ne_pipai_img3.png)
„Десетте правила“ със сигурност са били дар за много владетели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики“, в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469–1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят“ изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии — „леви“ и „десни“ групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред…
Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.