за мен „Лявата ръка“ е една изключителна книга в много отношение. На първо място — както Освободеният — е книга за съзряването. Главният герой беше в света на възрастните и се опитваше да разбере техният странен език и поведение, точно както децата не проумяват действията на възрастните, а те от своя страна се чудят как така нещо толкова просто не им е ясно. После — смелата идея за двуполовите хора и баланса. Женското опитомява мъжкото начало. Слабите страни на всеки пол. Сплетните, нервността, непоследователността срещу грубата сила, първичното поведение, жестокостта. Изключителният свят, който беше нарисувала писателката. Пътуването през снежната пустиня на края мога да го чета безкрайно много пъти — толкова беше красиво. И разбира се невероятната митология, която беше изградила, за да уплътни света, да му предаде кръв и плът.
Но най-гоелмият плюс беше класическия край на книгата. След толкова причудливости и странности, тя свърши по-възможно най-баналният и същевременно най-красив начин. С любов.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.