Читателски коментари (за „Освободеният “ от Урсула Ле Гуин)

Идвах да напиша абсолютно идентичен коментар. Хареса ми визията на Анарес — имаше известна меланхолия все едно Урсула пише за място, което отдавна е напуснала, а не за такова, което е измислила, но това и е силата на нея. Всичко останало по-скоро поркиваше стандартите на жанра включително свободните съчинения върху физика. Като цяло не съжалявам, защото ЛеГуин определено е нещо специално в литературен план, но въпреки това — на светлинни години както каза и от „Лявата ръка на мрака“ и от „Магьосникът от Землемория“.