Пол Валери
Приятелският лес

Вглъбени и с помисли чисти в душата,

по път лъкатушен сред злачна лъка

вървяхме отдавна — ръка за ръка —

безмълвни… сред мрачния свят на цветята.

 

В зелената нощ на лъки и ливади

сами — годеници под звездния свод —

деляхме луната — блестящия плод,

наслада за луди и влюбени млади.

 

А после умряхме на мека морава

далече, сред сянката нежно-болнава

на тоя нашепващ мечти гъсталак;

 

и горе, в безкрайното вечно сияние,

облени в сълзи се намерихме пак,

о, скъпи приятелю мой по мълчание.