Материали по процеса срещу Гюстав Флобер (2)

Присъда

Съдът разгледа на съдебно заседание обвинението срещу господата Леон Лоран-Пиша и Огюст-Алексис Пийе, първият — отговорен редактор, а вторият — печатар на периодичното списание „Ревю дьо Пари“, и господин Гюстав Флобер, писател, подведени под отговорност: 1. Лоран-Пиша за публикуването през 1856 година на части от тъй наречения роман „Мадам Бовари“ в броевете от 1 и 15 декември и по-специално за някои отделни пасажи на страници 73, 77, 79, 272, 273, в които се накърняват общественият и религиозен морал и добрите нрави; 2. Пийе и Флобер за подпомагане и извършване на горепосочените закононарушения — Пийе чрез напечатването, Флобер чрез написването и възлагането за печат на части от романа със заглавие „Мадам Бовари“ у Лоран-Пиша, когото в пълно съзнание са подпомогнали и подбудили и по този начин са станали съучастници в закононарушенията, посочени в параграф 1 и 8 от закона от 17 май 1819 година и член 59 и 60 от Наказателния кодекс.

Прокурорът господин Пинар поддържа обвинението.

След като изслуша защитата на адвоката метр Сенар за господин Флобер, метр Демаре за господин Пиша и метр Фаври за печатаря, отложи за днешното (7 февруари) заседание произнасянето на решението, което е следното:

Като взе под внимание, че Лоран-Пиша, Гюстав Флобер и Пийе са обвинени в накърнение на обществения и религиозен морал и на добрите нрави, първият като отговорен редактор, публикувайки в периодичното списание „Ревю дьо Пари“ в броевете от 1 и 15 октомври, от 1 и 15 ноември, от 1 и 15 декември 1856 година романа със заглавие „Мадам Бовари“, Гюстав Флобер и Пийе като съучастници, единият като автор на ръкописа, а другият като печатар;

като взе под внимание, че подчертаните в горепосочения роман, съдържащ близо триста страници, пасажи се намират според обвинителния акт на страница 73, 77 и 78 (от 1 декември) и 271, 272 и 273 (от 15 декември 1856);

като взе под внимание, че инкриминираните пасажи, взети отделно и без връзка с текста, представляват изрази, образи и картини, които добрият вкус отхвърля и които са в състояние да накърнят законната и достойна за почит добродетелност;

като взе под внимание, че същите забележки могат да бъдат направени и за други пасажи, неотбелязани в обвинителния акт, които представляват разсъждения, не по-малко противоречащи на добрите нрави, на институтите — основа на обществото, и на религиозните обреди;

като взе под внимание, че поради тези слабости творбата, представена пред съда, заслужава сериозно порицание, тъй като задачата на литературата е да направи по-красива душата, издигайки ума и пречиствайки нравите, а не да насажда отвращение към порока, представяйки картината на безредията, които могат да съществуват в едно общество;

като взе под внимание, че обвиняемите, в частност Гюстав Флобер, енергично отхвърлят обвинението, като твърдят, че романът, представен пред съда, има чисто нравствена цел; че авторът е искал преди всичко да обърне внимание на опасностите, предизвикани от едно възпитание, несъобразено със средата, в която трябва да живеем, и следвайки тази своя идея, е показал жената, главна героиня на неговия роман, стремяща се към свят и общество, за които не е била създадена, нещастна от скромното положение, в което я е поставила съдбата, забравила майчиния си дълг, пренебрегнала съпружеските си задължения, отдала се на прелюбодейство и причинила разрухата на семейството си и завършила по най-жалък начин чрез самоубийство, след като е преминала най-низките нравствени степени и дори е достигнала до кражба;

като взе под внимание, че тази тема, по принцип нравствена, е трябвало да бъде разгледана конкретно с по-строг език и по-сдържано, особено представените картини и положения, които авторът излага на показ пред читателите;

като взе под внимание, че не е позволено да се възпроизвеждат всички факти, думи и жестове, включително и непристойните, на героите, които писателят си е поставил за задача да опише, под претекст на образност, обрисовка на характери и атмосфера; че подобна система в литературните произведения, а също така в изкуството би довела до реализъм, отричащ красивото и доброто, и създавайки произведения, обидни за окото и душата, би нанесла непоправими поражения на обществения морал и добрите нрави;

като взе под внимание, че има граници, които и най-леката литература не бива да преминава, и за които Гюстав Флобер и другите обвиняеми явно не са си дали достатъчно сметка;

но като взе под внимание и това, че творбата, чийто автор е Флобер, е произведение, явно дълго и сериозно обмисляно както от литературна, така и от психологическа гледна точка; че пасажите, отбелязани в обвинителния акт, колкото и осъдителни да са те, са рядко срещани в сравнение с общия обем на произведението; че тези пасажи било поради изложените идеи, било поради обрисуваните положения са свързани с характерите, които авторът е създал, макар и преувеличавайки и използвайки вулгарен и понякога дори шокиращ реализъм;

като взе под внимание, че Гюстав Флобер ни уверява в своето уважение към добрите нрави и всичко, свързано с религиозния морал; че неговата книга явно не е написана както някои други произведения с единствената цел да удовлетвори плътските страсти, склонността към произвол и разврат или да осмее неща, почитани от всички;

че той е виновен само защото на места не се е съобразил с правилата, които всеки самоуважаващ се писател никога не бива да престъпва и да забравя, че литературата като изкуство, за да може да извърши добро, с каквато цел е написана, не бива да бъде чиста и красива само по форма, но и в изразните средства;

от тази гледна точка, като взе под внимание, че не е напълно доказано дали Пиша, Гюстав Флобер и Пийе са виновни в приписаните им закононарушения;

съдът ги освобождава от наказателна отговорност и от съдебни разноски.