В училище трябваше да четем „Лоената топка“ и тогава въобще не ми потръгна. Сега преоткривам Мопанасан и „Бел ами“ много приятно ме изненада. Звучи много съвременно и актуално, образите са интригуващи. Финалът си го представях инак, по френски, в стил Зола и Юго, така че и с развръзката бях изненадан.
Колко странно е, че училищната система, през която минах, и учителите, които бяха на заплата да ме обучават, успяха да ме отблъснат от прекрасни книги и всепризнати шедьоври на световната класика. Мои връстници споделят същото. Явно е непосилно трудно да убедиш дете да хареса нещо хубаво.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.