Роберт ван Хюлик
Златното божество (5)

Глава III
Очевидец разказва как е открил убийство; съдията Ди има необикновена среща в изоставен дом.

Когато четиримата мъже наближиха Западната врата, Цяо Тай обърна внимание на ниските стени около града и скромната двуетажна къщурка на пазачите.

— На картата видях — обясни съдията, — че този град е защитен от самата природа. Той е разположен на три мили по протежението на пълноводна река до мястото, където в нея се влива широк приток. При устието на реката има голямо укрепление, пазено от силен военен гарнизон. Там войниците проверяват всички пристигащи и заминаващи плавателни съдове и преди няколко години, по време на войната ни с Корея, са попречили на корейските военни кораби да навлязат в реката. Северният речен бряг представлява верига от високи и стръмни канари, а на юг от града няма нищо друго, освен блата. По тази причина Бънлай, единственото удобно пристанище в околността, е станал център на търговията ни с Корея и Япония.

— В столицата чух хората да разправят — добави Хун, — че тук са се заселили много корейци: главно моряци, корабостроители и будистки монаси. Те живеят в корейския квартал, от другата страна на притока, който минава край източната част на града. Там има и прочут старинен будистки храм.

— Значи сега можеш да си опиташ късмета и с някое корейско девойче! — подхвърли Цяо Тай на Ма Жун. — А след това в храма можеш да купиш и евтино опрощение за греха си.

Двама въоръжени стражници отвориха вратата и пътниците подкараха конете си по една оживена търговска улица, която ги отведе до високата стена, ограждаща двора на съдилището. Тръгнаха покрай нея и стигнаха до главния портал на южната страна, където неколцина пазачи седяха на пейка под големия бронзов гонг. Те скочиха на крака и стегнато отдадоха чест на съдията. Но Хун забеляза, че зад гърба му си размениха многозначителни погледи.

Един стражник съпроводи новопристигналите до канцеларията в дъното на главния двор. Там четирима чиновници усърдно се трудеха с четките си под надзора на мършав възрастен мъж с къса сива брада. Крайно смутен, той се завтече да ги посрещне и заеквайки, се представи като старши писар, временно оглавяващ управлението на окръга.

— Вашият покорен слуга — притеснено добави той — дълбоко съжалява, че не ни беше съобщено предварително за пристигането на негово превъзходителство. Нямах възможност да се погрижа за приготовлението на тържествена вечеря по този случай и…

— Предполагах — прекъсна го съдията, — че от граничния пост са изпратили пред нас вестоносец. Сигурно е станало някакво недоразумение. Но тъй като и бездруго съм вече тук, най-добре ще е да ме разведете из съдилището.

Тан ги отведе първо в просторната съдебна зала. Покритият с керамични плочки под беше чисто пометен, а високата маса на подиума в дъното бе покрита с лъскав червен брокат. Завеса от бледовиолетова коприна закриваше изцяло стената зад масата. В средата й както обикновено, избродиран с дебели златни нишки, се открояваше внушителният образ на еднорог, символ на прозорливостта.

Минаха през една скрита зад завесата врата и след като прекосиха тесен коридор, влязоха в личния кабинет на магистрата. Тази стая също бе добре поддържана: нямаше и следа от прах върху полираното писалище, а стените бяха прясно белосани. Широкото легло до стената в дъното бе покрито с красив тъмнозелен брокат. След като хвърли бърз поглед на стаята с архива, която се намираше до кабинета му, съдията излезе във втория двор, разположен пред приемната зала. Старият чиновник смутено обясни, че не е била ползвана след отпътуването на следователя. Възможно било някой стол или маса да не са точно на мястото си… Съдията наблюдаваше с любопитство непохватната му прегърбена фигура. Човечецът изглеждаше наистина много притеснен.

— Вие сте поддържали всичко в много добър порядък — окуражително заяви съдията.

Тан се поклони дълбоко и каза с разтреперан от вълнение глас:

— Покорният ви слуга, ваше превъзходителство, работи тук от четирийсет години. Всъщност откакто постъпих в трибунала като разсилен. Обичам нещата да са на място. Тук винаги всичко е вървяло като по мед и масло. Ужасно е, че сега, след всичките тия години…

Гласът му секна. Той побърза да отвори вратата на приемната зала. Когато застанаха около високата централна маса с красива дърворезба, Тан почтително връчи на съдията големия квадратен печат на трибунала. Ди го сравни с отпечатъка в регистъра, след което се подписа, че го е приел. Сега вече бе законен окръжен магистрат на Бънлай. Поглаждайки брадата си, той каза:

— Убийството на предишния магистрат ще бъде разгледано с предимство пред всички други текущи дела. Когато му дойде времето, ще се срещна с видните граждани на окръга и ще се съобразя с останалите формалности на етикета. Освен служителите на съдилището единствените жители на окръга, които искам да видя днес, са надзорниците на четирите градски квартала.

— Има и пети, ваше превъзходителство — вметна Тан, — надзорникът на корейските заселници.

— Той китаец ли е? — попита съдията Ди.

— Не, ваше превъзходителство — отвърна Тан, — но свободно говори езика ни.

Чиновникът сложи ръка пред устата си, за да се изкашля, и продължи неуверено:

— Това не е обичайна практика, ваше превъзходителство, но префектът е решил тези корейски заселници на източния бряг на притока да се ползват от полунезависим статут. Надзорникът отговаря за реда там. Нашите хора могат да се месят само ако получат от него молба за помощ.

— Наистина е доста необичайно — промърмори съдията. — Някой ден ще надникна там. Е, сега кажете на целия персонал да се събере в съдебната зала. Междувременно ще хвърля един поглед на личните си покои и ще се поосвежа.

Тан изглеждаше смутен. След известно колебание каза:

— Резиденцията ви е във великолепно състояние, ваше превъзходителство. Последното лято покойният съдия нареди всичко да се боядиса наново. За нещастие обаче опакованите му мебели и личните му вещи и досега са си там. Все още нямаме никаква вест от брат му, единствения жив сродник. Не зная къде трябва да бъдат изпратени всички тези неща. А и понеже негово превъзходителство Уан беше вдовец, прислужниците му бяха само местни хора, които напуснаха след неговата… хм, кончина.

— Тогава къде е бил отседнал следователят, докато е бил тук? — учудено попита съдията Ди.

— Спеше на леглото в работния кабинет на съдията, ваше превъзходителство — съкрушено отговори Тан. — Прислужниците му поднасяха храната също там. Дълбоко съжалявам, зная, че всичко това беше във висша степен нередно, но тъй като братът на магистрата отговаряше на писмата ми, аз… Наистина е много неприятно, но…

— Няма значение — бързо каза съдията Ди. — Не възнамерявам да довеждам семейството и слугите си, докато това убийство не бъде разгадано. Сега ще ида в личния си кабинет и ще се преоблека там, а вие покажете на помощниците ми къде да се настанят.

— Срещу съдилището, ваше превъзходителство, има твърде приличен хотел — живо рече Тан. — Аз самият съм се настанил там с жена си и мога да ви уверя, че и помощниците ви…

— Това също е абсолютно забранено от закона — хладно го прекъсна съдията. — Защо не живеете на територията на съдилището? С вашия дългогодишен опит би трябвало да знаете законите.

— Аз всъщност живея на горния етаж на сградата, зад приемната зала, ваше превъзходителство — притеснено обясни Тан. — Но тъй като покривът се нуждае от поправка, помислих си, че едва ли биха възникнали затруднения, ако се настаня, временно, разбира се…

— Добре, добре — прекъсна го съдията. — Но настоявам тримата ми помощници да не живеят извън стените на съдилището. Погрижете се да им бъде осигурен подслон в къщичката на пазачите.

Тан направи дълбок поклон и излезе заедно с Ма Жун и Цяо Тай. Хун съпроводи съдията до личния му кабинет. Помогна му да облече церемониалната роба и му поднесе чаша чай. Докато бършеше лицето си с гореща влажна кърпа, съдията запита:

— Имаш ли представа, Хун, защо този човечец е толкова притеснен?

— Изглежда доста педантичен — отвърна старият слуга. — Предполагам, че неочакваното ни пристигане го е смутило много.

— А пък аз си смятам — замислено рече съдията, — че по-скоро ужасно се страхува от нещо в съдилището. По тази причина се е преместил в хотела. Е, като му дойде времето, ще разберем и това.

Пристигна Тан и съобщи, че всички са се събрали в съдебната зала. Ди постави на мястото на домашната си шапчица черната униформена съдийска шапка с висящи краища и влезе в залата, следван от Хун и Тан. Седна на стола зад високата маса и направи знак на Ма Жун и Цяо Тай да застанат зад него.

Съдията каза няколко подходящи за случая думи, след което Тан му представи един по един четирийсетината мъже, коленичили на плочника пред съдийската маса. Ди забеляза, че чиновниците са облечени в спретнати сини роби, а металните шлемове на пазачите и стражниците, които носеха кожени куртки, бяха старателно излъскани. Общо взето, персоналът имаше съвсем приличен вид. Съдията не хареса жестокото лице на началника на стражниците, но после си даде сметка, че тия типове обикновено са опасни и трябва постоянно да се държат под око. Регистраторът на смъртните случаи доктор Шън бе възрастен мъж с достойна осанка и интелигентно лице. Тан прошепна на съдията, че това е най-добрият лекар в окръга и че се отличава с благороден характер.

Когато представянето приключи, съдията обяви, че Хун Лян е назначен за сержант към трибунала и ще контролира текущите работи на съда, а Ма Жун и Цяо Тай ще надзирават пазачите и стражниците, ще отговарят за дисциплината, охраната на съдилището и реда в затвора. Когато се прибра в личния си кабинет, съдията нареди на Ма Жун и Цяо Тай да огледат затвора и къщичката на пазачите.

— След това — добави той — ще проведете с пазачите и стражниците строево обучение. Това ще ви даде възможност да ги опознаете и да видите колко пари струват. После се разходете из града и добийте впечатления за настроението на хората. Бих искал да дойда с вас, но ще трябва да жертвам цялата вечер, за да се ориентирам в случая с убийството на бившия съдия. Колкото и късно да се върнете, елате и ми докладвайте.

Двамата здравеняци излязоха. Влезе Тан, следван от слуга с два свещника. Магистратът покани старшия писар да седне на табуретката пред писалището редом със сержант Хун. Слугата остави свещниците на писалището и се оттегли безшумно.

— Току-що видях — каза съдията на Тан, — че чиновникът, отбелязан в списъка като Фан Шун, не е присъствал на представянето. Да не е болен?

Тан се плесна с ръка по челото и заекна:

— Въз-възнамерявах да при-приказвам с вас по този въпрос, ваше превъзходителство. Аз наистина съм крайно обезпокоен за Фан. На първо число този месец, по време на годишния си отпуск, той замина за Биенфу, главния град на префектурата. Трябваше да се върне вчера сутринта. Когато не се появи, аз изпратих един стражник до малкия чифлик на Фан в западните покрайнини на града. Наемният работник, който се грижи за чифлика, казал, че Фан и слугата му са пристигнали там вчера и са си отишли към обед. Това много ме разтревожи. Фан е чудесен човек, способен държавен служител и винаги много точен. Не мога да си обясня какво ли му се е случило, той…

— Може да е бил разкъсан от тигър — нетърпеливо подметна съдията.

— Не, ваше превъзходителство, само това не! — проплака Тан.

Лицето му внезапно стана пепеляво. Светлината на свещите се отрази в широко разтворените му, ужасени очи.

— Хайде, успокойте се, човече! — раздразнено рече съдията. — Напълно разбирам, че убийството на магистрата ви е разстроило, но това все пак се е случило преди две седмици. От какво се страхувате сега?

Тан избърса потта от челото си.

— Моля негово превъзходителство за извинение — смънка той. — Миналата седмица един чифликчия бе намерен в гората с разкъсано гърло, целият жестоко одран. Сигурно наоколо се навърта звяр човекоядец. Напоследък не мога да спя добре, ваше превъзходителство. Смирено прося извинение и…

— Добре, добре — каза съдията. — Двамата ми помощници са опитни ловци. В някой от близките дни ще ги изпратя да убият този тигър. Налейте ми чаша горещ чай и да продължим работата си.

Тан напълни чашата на съдията, който жадно отпи няколко глътки и се облегна на стола си.

— Искам да ми разкажете подробно как точно е било открито убийството.

Подръпвайки брадата си, Тан започна нерешително:

— Предшественикът на негово превъзходителство беше очарователен и изключително културен благородник. Може би понякога малко лекомислен и небрежен към някои дреболии, но много точен по отношение на всички наистина важни неща… действително много точен. Беше към петдесетгодишен, имаше дълъг и богат житейски опит. Способен съдия, ваше превъзходителство…

— А имаше ли някакви врагове тук? — попита магистратът.

— Нито един! — възкликна Тан. — Той беше мъдър и справедлив съдия, хората много го обичаха. Мога най-отговорно да заявя, че беше дълбоко уважаван в този окръг, наистина дълбоко уважаван.

Магистратът кимна с глава, а Тан продължи:

— Преди две седмици, когато наближаваше време за сутрешното съдебно заседание, личният му прислужник дойде при мен в канцеларията и ми съобщи, че господарят му не е прекарал нощта в спалнята си и че вратата на библиотеката му е заключена отвътре. Знаех, че съдията нерядко чете и пише там до късно през нощта, затова предположих, че е заспал над книгите. И така, почуках силно на вратата. Когато отвътре не се чу никакъв шум, уплаших се да не е получил сърдечен пристъп. Повиках началника на стражниците и накарах да разбият вратата — Тан преглътна. Устните му нервно потрепнаха. След кратка пауза продължи: — Магистратът Уан лежеше на пода пред шкафа с мангала за подгряване на вода за чай, вперил в тавана невиждащи очи. На рогозката близо до протегнатата му ръка се бе търкулнала чаена чаша. Пипнах тялото. Беше твърдо и студено. Незабавно повиках регистратора на смъртните случаи и той установи, че смъртта е настъпила около полунощ. После взе проба от чая, останал в чайника, и…

— Къде беше оставен чайникът? — прекъсна го съдията.

— Върху шкафа в левия ъгъл, ваше превъзходителство — отвърна Тан, — до медния мангал. Беше почти пълен. Доктор Шън даде пробата от чая на едно куче и то моментално умря. След това докторът подгря чайника и по миризмата разпозна отровата. Нямаше как да провери и водата в котлето върху мангала, защото бе напълно извряла.

— Кой носеше вода за чая? — попита съдията.

— Лично съдията — веднага отговори Тан и тъй като Ди вдигна въпросително вежди, побърза да обясни: — Той беше горещ поклонник на чаената церемония, ваше превъзходителство, и обръщаше специално внимание на всички ритуали, свързани с нея. Винаги настояваше сам да си донася вода от кладенеца в градината и сам да я кипва на мангала в библиотеката си. Чайникът, чашите и кутийката му за чай са скъпоценни старинни вещи. Той ги държеше заключени в шкафа под мангала. По мое настояване регистраторът на смъртните случаи направи експеримент и с листенцата в чаената кутийка, но те се оказаха съвършено безвредни.

— Какво предприехте след това? — запита съдията Ди.

— Веднага изпратих специален вестоносец да уведоми за случилото се префекта на Биенфу и наредих да положат тялото във временен ковчег, който поставихме в хола на частната резиденция на магистрата. После запечатах библиотеката. На третия ден от столицата пристигна негова светлост съдебният следовател. Той поиска от коменданта на военния гарнизон да постави под разпорежданията му шестима тайни агенти от военната полиция и организира щателно разследване. Разпита всички слуги и…

— Зная — нетърпеливо каза съдията. — Четох доклада му. Било е установено категорично, че никой не е имал възможност да отрови чая и че никой не е влизал в библиотеката, след като съдията се е оттеглил там. Кога точно си тръгна следователят?

— На четвъртия ден сутринта — бавно отговори Тан — следователят ме повика и ми нареди да преместя ковчега в Храма на белия облак, извън Източната врата на града, в очакване братът на покойника да вземе решение относно окончателното място на погребението. След това изпрати агентите обратно в гарнизона, каза ми, че взема със себе си всички лични книжа на съдията, и си замина — Тан явно се чувстваше притеснен от нещо. Той погледна с надежда към съдията и добави: — Предполагам, че следователят е обяснил на негово превъзходителство причините за внезапното си отпътуване?

— Той каза — набързо съчини отговора си Ди, — че разследването е стигнало дотам, откъдето успешно би могло да бъде продължено от новия магистрат.

Тан, изглежда, се поуспокои. Той попита:

— Мога ли да се надявам, че негова светлост следователят е в добро здраве?

— Той вече замина на юг с нова задача — отговори съдията. И като се надигна, продължи: — Сега ще ида да огледам библиотеката. В това време вие със сержант Хун помислете кои въпроси трябва да бъдат решени на съдебното заседание утре сутринта.

Ди взе един от свещниците и излезе. Резиденцията на покойния магистрат се намираше от другата страна на малката градинка зад приемната зала. Вратата й беше оставена открехната. Дъждът бе спрял, но между дърветата и над кокетно подредените цветни лехи се стелеше мъгла. Съдията бутна вратата, която се отвори, и влезе в изоставената къща.

От плана на приземния етаж, приложен към доклада на следователя, Ди знаеше, че библиотеката е в дъното на главния коридор, който лесно намери. Като тръгна по него, съдията забеляза два странични прохода, но оскъдната светлина от свещта не му позволяваше да види накъде водят. Изведнъж застина на място. Светлината на свещта озари фигурата на мършав мъж, току-що изникнал от прохода, към който бе обърнат съдията. Двамата едва не се сблъскаха. Мъжът застина съвършено неподвижен. Гледаше съдията с особен, съвсем празен поглед. Хармонията на правилното му лице се нарушаваше от бенка с големина на меден петак върху лявата буза. Ди забеляза с раздразнение, че е без шапка. Посивялата му коса бе вдигната нагоре и привързана с кърпа. Носеше сива домашна роба и широк черен пояс.

Съдията още не бе успял да отвори уста, за да го попита кой е, когато човекът отстъпи безшумно и потъна в мрачния проход. Ди бързо вдигна свещта, но от внезапното движение пламъкът й угасна. Стана тъмно като в гроб.

— Хей, ти! — извика съдията. — Ела тук!

Отговори му само ехото. Той изчака малко. Празната къща тънеше в дълбока тишина.

— Нагъл негодник! — гневно изръмжа Ди. Опипвайки стените, той намери обратния път към градината и бързо се върна в кабинета си, където завари Хун и Тан да прелистват една дебела папка.

— Искам веднъж завинаги да се знае — гневно се обърна съдията към Тан, — че никой от служителите не може да се разхожда из трибунала в домашно облекло даже и през нощта или когато не е на служба. Току-що се натъкнах на някакъв тип само по домашна роба и дори без шапка на главата. И този нагъл дървеняк не си направи труда да ми отговори, когато го извиках. Идете да го намерите. Ще му кажа аз на него!

Тан целият се разтрепери. Той гледаше втренчено съдията, обзет от неописуем страх. Изведнъж Ди почувства съжаление към него. В края на краищата човекът правеше всичко, което беше по силите му. Съдията продължи с по-спокоен глас:

— Е, понякога стават и такива грешки. Тъй или иначе, кой ли ще е бил този човек? Може би нощният пазач?

Тан хвърли ужасен поглед към отворената врата зад съдията и заекна:

— Със си-сива роба ли беше облечен?

— Да — отговори съдията.

— А имаше ли бенка на ля-лявата си буза?

— Да — остро каза Ди. — Но успокойте се най-после, човече. Говорете. Кой е той?

Тан сведе глава и отговори с беззвучен глас:

— Това е бил покойният съдия, ваше превъзходителство.

Някъде из сградата с глух тътен се за тръшна врата.