Преди това не бях чела книги на Дан Браун, но от доста време ми се искаше да си взема някоя. На мен книгата ми хареса.
Исках да споделя следното. Забелязах как някои от коментиращите се задълбочават прекалено много. Нека първо да обърнем внимание на факта, че това е художествено произведение, в което може розов еднорог да стане папа и президент на Гана едновременно и пак да изглежда достоверно по какъвто и да е странен начин. Имам предвид, че няма значение в случая дали някой е хванат на местопрестъпление, защо не е арестуван и от къде се появяват ЦРУ .. Също така дори и посланието да е очевидно и да може да се събере в две изречения или два реда .. това е книга, по дяволите. Ако беше представено така, щеше да се нарича афоризъм, цитат, сентенция или както желаете ..
И мен ме подразни възхваляването на Америка, но както каза някой по-нагоре .. е все едно да обвиняваме наши автори, че възхваляват България .. нормално е.
И аз не варя алкохол, но ако не харесвам определен, вместо да мрънкам колко е гаден, не го пия .. тоест, щом не ти харесва, leave it for God’s sake! Някак си е натрапчиво, все едно се опитваш да наложиш мнение, но както и да е.
Мен лично ме завладя, накараме да се замисля за много неща, открих такива, за които не бях чувала. Погледнах на някои с други очи.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.