Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 23 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2009)
Сканиране
Michiru Kaiou (2009)

Издание:

Петър Саралиев. Готварска книга за мъже

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1984

Рецензенти: Васила Йорданова Данаилова, Мила Петрова Попова

Редактор: Весела Попова

Езиков редактор: Юлия Илиева

Художник на корицата: Мария Табакова

Художник-редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Катя Шокова

Коректор: Екатерина Стоянова

История

  1. — Добавяне

Предговор

Драги читатели,

Кулинарното изкуство датира от незапомнени времена. Като музикант определено мога да кажа, че това наистина е изкуство, тъй като изисква много творчество, талант и фантазия. Както при всички останали изкуства, произведенията му са вълнували хората, които с удоволствие са търсили най-талантливо „композираните“ и вкусни ястия. Разбира се, гастрономията не бива да се издига в култ, не бива да се стремим към богатите и пищни трапези на китайските мандарини, на арабските шейхове или на римските патриции, защото трябва да се яде, за да се живее, а не да се живее, за да се яде.

Но съгласете се, драги читатели, че при днешния интензивен живот, когато динамиката и шумът са наши ежедневни спътници, за един мъж би било много приятно да седне след работа на тишина пред хубаво наредена маса и в приятна обстановка да изпита удоволствието от едно вкусно ястие, което ще го ободри, ще го отмори и ще му създаде хубаво настроение. И то приготвено лично от него! От дълги наблюдения съм стигнал до заключението, че лошото и мрачно настроение у много мъже чувствително се подобрява след „хапването“ на нещо вкусно. Разбира се, след напрегнатия работен ден е трудно да се отдели много време за покупки и за приготвяне на храна. Затова в предлаганата готварска книга са подбрани ястия с елементарна технология, които, уверен съм, всеки мъж ще може да приготви с минимален труд и усилия. За голяма част от рецептите са необходими от 10–15 до 35–40 мин. В края на краищата всеки ще се съгласи, че яденето е малко или много едно удоволствие, за което си струва да се отдели време.

Много мъже живеят сами, съпругите на други работят на смени, а не изключвам и студентите. Изобщо не споделям широко разпространеното мнение, че приготвянето на храната било женска работа и че било срамно за един мъж да се занимава с това. Какво да кажем за приоритета на мъжете в професионалното кулинарно изкуство? По целия свят в най-реномираните ресторанти главните готвачи са мъже. Освен това гастрономията е разпространена повече сред мъжете.

И така мъжете, останали по една или друга причина сами, карат на „сухоежбина“ или се хранят в закусвални и ресторанти, което изисква време и средства. Това време може да се употреби за приготвяне на някое любимо ястие в домашна обстановка, което е свързано с приятни емоции. С тази готварска книга искам да внуша на мъжете, че приготвянето на храната не е толкова сложна работа и че те могат да се научат сами да я вършат. Сигурен съм, че след време те ще правят това с желание, защото ще се убедят в приятното чувство, което човек изпитва, когато сам си приготви нещо за ядене. Искам да разсея страха у много мъже, който те изпитват при мисълта за готвене.

Всеки средно интелигентен мъж може с успех да си готви ястия, които да задоволяват не само неговия, но и вкуса на околните. А подреждането на масата и сервирането ще му доставят удоволствие. Трябва да се отбележи, че тук също е необходимо умение, което изисква техника, вкус и естетика, но за това ще стане дума при културата на храненето.

Занимавам се с готварство като любител-кулинар повече от 30 години и разполагам с много, някои и лично мои рецепти, но в книгата съм подбрал рецепти с минимална трудност — за начинаещи. А по-напредналите, които желаят да навлязат по-дълбоко в дебрите на кулинарното изкуство, ще намерят и рецепти с по-сложна технология.

Смело мога да кажа, че много от рецептите не се срещат в други готварски книги, особено що се отнася до технологията. Дозирането също е по-различно. Избягнат е грамажът (10–15–30 г за порция), което е доста сложно, а като мерна единица се предлагат супена и чаена лъжица, чаена и кафена чаша и др., като в повечето случаи посоченото ястие е за 3–4 порции. Това е още едно улеснение за мъже, които са сами, тъй като с едно приготвяне ще имат храна за 2 дни. Естествено, всеки човек има индивидуални вкусови изисквания, апетит и не на последно място количествено-хранителни възможности, затова дозирането не трябва да се възприема като постоянна величина. Напротив, при повторно приготвяне на ястието могат да се увеличат или да се намалят както подправките, така и продуктите.

Желанието ми е книгата да има повече разказвателно-обяснителен характер. Иска ми се читателите да добият ясна представа какво могат да приготвят с продуктите, с какво могат да заменят някой липсващ продукт, на какъв вариант да преминат, за да спестят време. Не съм забравил и икономическия ефект, който също не е за пренебрегване.

Не на последно място искам да изтъкна здравословните качества на ястията в предлаганите рецепти. На основата на съвременните научни разработки запръжките са намалени до минимум. Освен при омлетите и при някои други ястия, където специално се изисква пържене, във всички останали ястия продуктите и подправките се слагат сурови или се задушават.

Накрая искам да обърна внимание на читателите върху това, че и най-простото и непретенциозно ястие трябва да бъде вкусно и да доставя удоволствие. Ето защо необходимо е внимателно и сериозно отношение към кулинарното изкуство.

Надявам се, че книгата ще предизвика интерес сред много мъже, които при добро желание могат да станат добри готвачи.

Авторът