Бренда Джойс
Виолетов огън (9)

8

На верандата ги посрещна Луиза Баркли.

Гневният й поглед се местеше от него към нея и обратно.

— Какво става тук? — запита тя.

Рейд стоеше безгрижно отпуснат и се усмихваше леко.

— Добър вечер, Луиза.

Грейс застина на място. Проклинаше се на ум за това, че се е изчервила толкова очебийно. Луиза забеляза това и очите й потъмняха още повече.

— Какво става тук? — повтори тя.

„Луиза не знае нищо за днешното събрание“, каза си Грейс. „Но тогава защо се е разгневила толкова.“

— Докарах Грейс от сбирка на дамите — заяви непринудено Рейд.

Тя добави бързо:

— Сара Белели ме запозна с някои от жените в града. Луиза я изпепели с поглед.

— Мис О’Рурк, ще се занимавам с вас по-късно. Оставете ме сега с нашия приятел мистър Браг.

Грейс не искаше да си върви. Желаеше да чуе целия разговор. Искаше да разбере дали Рейд ще разкрие причината тазвечерното събрание и също какви неприятности си е създала този път. Отдалечи се, но спря във фоайето зад вратата.

Луиза се обърна към Рейд.

— Откога си почнат да разкарваш наоколо прислужничките, Рейд?

— Мис О’Рурк прислужничка ли е?

— Тя е гувернантка! И още един въпрос — изкрещя тя. — При мен ли идваше на гости, когато налетя на О’Рурк и я докара тук?

— Не, Луиза — отвърна Рейд. — Единствената цел на идването ми тук гази вечер бе да изпратя Грейс вкъщи.

— Мръсник! — тя усети, че е прекалила и стисна здраво ръкава му. — Извинявай. — Опита да се помири с него. — Липсваше ми. — В гласа й прозвуча дрезгава, сладострастна нотка. — Не можах да спя последната нощ, мислех само за теб.

— Извинявай — изрече той и освободи ръката си.

Тя се усмихваше съблазнително.

— Изглеждаш ми болнав. Мисля, че знам как да те излекувам.

Рейд омекна, но осъзнаваше ясно, че е крайно време да прекрати връзката си с нея.

— Луиза, имам уговорена среща в града тази вечер.

— Същото ми каза и последния път, и нощта преди това.

Той се усмихна леко, взе ръката й и я вдигна към устните си. После прокара палеца си по долната й устна, която бе започнала да трепери.

— Съжалявам.

— Има нещо гнило — обвини го тя. — Усещам го. Решил си да се срещнеш с някоя друга тази вечер!

Той си спомни за Грейс.

— Нямам друга, Луиза. Ще играя карти тази вечер.

Веждите й се смръщиха.

— Всъщност какво правеше с гувернантката? Не бих си помислила, че я харесваш, но…

Той усети, че започва да се разгневява. Не обичаше сцените и не трябваше да й отвръща, но досега Луиза бе успяла само да го ядоса. Обидната забележка по адрес на Грейс допълнително го разгневи и то удивително много. Напомни си, че Грейс се нуждае твърде много от тази работа и че ще му бъде крайно неприятно, ако той стане причина за нейното уволняване.

— Казах ти вече, просто я докарах дотук. Престани, Луиза — предупреди я той.

Луиза се досети интуитивно за всичко, което искаше да узнае. Имаше основание да смята, че между нейната гувернантка и любовника й е станало нещо и я обзе пристъп на силна ярост.

— Тази кучка.

— Бъркаш, Луиза.

— Аз ли бъркам? О, не, не бъркам. Знам, че има нещо между вас двамата, флиртували сте открито, и то под носа ми, нали?

— Няма нищо помежду ни — отвърна доста мрачно Рейд.

— Мразя те — изфуча Луиза.

Рейд въздъхна.

— По-добре да си тръгвам. Нали ще кажеш на момичетата, че ще се върна да се сбогувам с тях?

— Да не си посмял да стъпиш отново в имението ми — изкрещя Луиза.

Рейд сви рамене и си тръгна.

В същия миг Грейс хукна нагоре по стълбите.

Луиза грабна най-близкия предмет, който й бе под ръка — изящно изработен месингов фенер и го запрати подир Рейд. Фенерът не го уцели и се удари в земята, опръсквайки с газ калта и камъните. След това задъханата Луиза изтича нагоре по стълбите и влетя в отворената врата на Грейс, без дори да почука. Грейс стоеше в средата на стаята и чакаше, притиснала ръце в гърдите си.

— Уволнена сте — извика Луиза. — Взимайте си багажа и напуснете веднага!

Тя трепереше толкова силно, че й прималя.

Грейс се отпусна в леглото. Беше си прибрала половината от багажа в двете чанти и куфара. Мили боже, какво да прави сега?

Бяха й останали само няколко долара. Беше изхарчила по-голямата част от оскъдните си спестявания за билета, с който дойде на Юг. Беше разчитала на заплатата си в Мелроуз, а добре знаеше, че скоро ще й се наложи да плати болничната сметка на майка си. Сега ще трябва да си намери нова работа, и то в момент, когато цялата страна още не е излязла от икономическата депресия. Заради войната положението на Юг бе значително по-тежко, от това на Север. По дяволите! По дяволите, по дяволите! По дяволите този измамник, който е хукнал след нея. И ето че сега изпадна в безизходица в чужд град и няма никакви доходи. Почти сигурно няма да й стигнат парите дори от две работни места, даже и да има късмет да си ги намери. Оставаше й, разбира се, Алън.

Алън. Ще иде до пансиона му и ще говори с него. Той беше най-скъпият й приятел и тя знаеше, че ще й помогне. Това, което в действителност й се искаше да направи бе, разбира се… В съзнанието й се появи твърде приятна картина: тя самата удря с юмрук очарователното лице на Браг. Всичко стана по негова вина. Да беше стоял настрана от нея от самото начало — о, проклет да е!

Тя приключи със стягането на багажа. Съумя да метне на рамо куфара, въпреки късата му дръжка. Куфарът я удряше право в ключицата, но тя не обърна внимание на болката. Хвана здраво по една пътна чанта във всяка ръка и слезе внимателно по стълбите. Въпреки че трябваше да насочи цялото си внимание към слизането по стъпалата и да гледа да не загуби равновесие, тя си мислеше за децата.

Не й беше тежко да напусне Маргарет Ан и Мери Луиз, но знаеше, че винаги ще съжалява за това, че не е успяла да им повлияе така, че да изпитат удоволствие от ученето. А Джефри? Обхвана я ужасен пристъп на съжаление. Длъжна е да съобщи на Алън за него. Може би ще намери начин да го обучава тайно и занапред. Той беше твърде способен и не заслужаваше да води жалкия живот на изполичар.

В обувките й се набиваха камъчета. Ръцете й я пареха и боляха. Дръжката на куфара се впиваше все по-надълбоко в тялото й.

Наложи й се да спре, за да си поеме дъх и да се възстанови, а беше само на половината път от алеята. От очите й течаха сълзи, сълзи на гняв. Стори й се, че обезумява и с мъка се овладя. Грейс вдигна чантите си и залитна под тежестта им.

Рейд седеше на жребеца си край пансиона на Хариет Голд.

Беше потънал в мисли. Разбира се, не беше се уговарял за никаква игра на покер. Имаше стая в хотел „Сребърната дама“ на стръмнините, които се издигаха над река Мисисипи и се връщаше в нея. Нямаше причина да стои тук, като изключим това, че продължаваше да мисли за неразгадаемата и неукротима Грейс О’Рурк, а именно тук бе отседнал Алън Кенеди. Рейд се поколеба дали да не се отбие при Хариет, но още не се бе съвзел от последните си преживявания. Улови се, че си припомня събитията тази вечер и преди всичко пламенните усилия на Грейс да спечели добрите дами на Начез за своето дело. Споменът за думите и тона й го накараха да се усмихне. „Дами,“ бе извикала тя, „трябва да се обединим. Длъжни сме да се държим заедно. Иначе винаги ще търпим поражения от нашите потисници!“

Наистина ли смята мъжете за потисници?

Той се засмя тихо в нощта. Не се и съмняваше, че тя наистина вярва във всяка своя дума. Грейс не беше лицемерка. Знаеше, че тя ще се придържа към убежденията си до последния си дъх. Дали е срещал през живота си досега толкова почтен мъж или жена като нея? Очаровала ли го е друг път някоя жена до такава степен? Каква е тази магия в нея, която го увлича все по-силно?

Жребецът му помръдна неспокойно под него и Рейд сложи ръката си на дебелата му и мускулеста шия, за да го успокои. Мислеше за Алън Кенеди — за Алън Кенеди и Грейс. Знаеше колко много си подхождат двамата, но от това не му стана по-леко. А как ще постъпи Луиза Баркли? Тя се оказа невероятно зла. Беше напълно способна да излее гнева и ревността си върху Грейс. Ако наистина я уволнят, Грейс ще има всички основания да го смята виновен за това. Нещо повече, така със сигурност ще я хвърли право в обятията на Алън.

Вик на болка го накара да извие рязко главата си. Някаква тъмна и безформена фигура се беше спряла на улицата, а после се придвижи непохватно напред, като едва пристъпваше под тежестта на товара си, който се бе слял напълно с нея. Рейд тъкмо се канеше да отвърне поглед, когато газената лампа освети лицето й.

— Грейс!

Тя замръзна на място с широко отворени очи. Рейд скочи от коня и се втурна към нея.

— Добре ли си? Дай да ти взема багажа. Какво правиш сама през нощта! По дяволите! Оставих те преди по-малко от два часа в Мелроуз! — той извика последните думи с нарастващ гняв, когато забеляза, че тя се намира именно в това положение, от което се бе старал толкова да я предпази — бродеше сама нощем по улиците.

— Ти! — извика тя. Беше почервеняла от усилието. — Махай се! Пусни тази чанта! Не искам да ми помагаш! Пусни я долу! — тя сграбчи куфара, който той бе взел и го дръпна толкова силно, че Рейд го пусна от изненада. Грейс залитна назад, а Рейд протегна ръка, за да й помогне.

— Ти си виновен за всичко! — изрече задъхано тя и го отстрани от себе си. — Не ме докосвай! Докара ми достатъчно неприятности!

Изненадата от това, че я вижда, постепенно изчезна и сега му стана съвсем ясно какво се е случило след заминаването му.

— Значи Луиза прекрати договора ти — уточни Рейд. В него започна да се надига неприятно чувство за вина.

— Да! Заради теб!

— Това не е справедливо — отвърна спокойно Рейд, но на ум вече се самообвиняваше.

— Тя ти е любовница! — извика Грейс. — Не исках да ме возиш до Мелроуз, не съм молила за твоето внимание!

— Не можех да те оставя да вървиш пеш през нощта — каза тихо Рейд.

— Искаш да кажеш, че не устоя на изкушението, което представлявам за теб! — изрече ядно тя.

Той настръхна.

— Съжалявам.

— Той съжалявал — повтори иронично тя. — О, да, това ще ми помогне. Това ще ми плати всички сметки.

Тя се наведе решително, за да вдигне чантите си, първо куфара на гърба, а после и другите. Рейд измъкна двете чанти от ръцете й, за да ги носи вместо нея. Беше съвсем мрачен и изпълнен с чувство за вина. Тя го погледна. Очакваше да съзре в очите й заслепяваща омраза. Вместо това видя, че те блестят от избликналите в тях сълзи. Тя пое по пътя към пансиона на Хариет. Той я последва с чантите в ръка.

Още беше рано, около осем часа. И затова не само че от гостната се изливаха потоци светлина към улицата, но се долавяше и неясен шум от разговори на верандата, където неколцина от наемателите на Хариет се наслаждаваха на нощния въздух. Всички разговори спряха, когато Грейс и Рейд стъпиха на верандата. Две възрастни дами се вторачиха неприкрито в тях. Рейд успя да хване и двете чанти, с една ръка и блъсна вратата, и да я отвори на Грейс. Тя се престори, че не го забелязва, когато влезе.

Под краката им се простираше износен килим. Нащърбени бели перила на стълби се издигаха от лявата им страна. Старите изтъркани завеси се издуваха съвсем леко от тихия като шепот ветрец. Очевидно сградата се нуждаеше от ремонт, но все пак бе чиста и светла. Хариет напълно заслужаваше хубавата си репутация на добродушна и мила жена, която прави най-вкусните палачинки в целия щат.

Хариет Голд беше вдовица на средна възраст. Преди войната пансионът беше семейният й дом в Начез, където живееха тя и близките й, когато не пребиваваха в плантацията си отвъд Мисисипи. Мъжът й бе починал от естествена смърт през 1864 година. Двама от синовете й бяха загинали на бойното поле, а най-младият й син сега учеше право на Изток. Беше отворила Феърлийф за обществено ползване преди години, когато високите следвоенни данъци не й оставиха друг избор. Сега тя се появи пред Рейд и Грейс. Беше оживена и носеше купчина ленени покривки в ръцете си.

— Рейд! — извика пълничката сивокоса вдовица.

Той се усмихна.

— Добър вечер, Хариет. Нощта е прекрасна, нали?

— Да, разбира се. Какво си замислил, млади разбойнико? Очите ти блестят подозрително — тя се усмихна сърдечно на Грейс. — А вие сигурно сте новата гувернантка в Мелроуз.

Грейс се изчерви.

— О, ами, аз…

— Мис О’Рурк реши да почне друга работа — подметна любезно Рейд. — Тя има нужда от стая. Всъщност — внезапно реши той, докато си мислеше за Грейс и Кенеди, — на мен също ми трябва стая.

Престори се, че не забелязва недоверчивите погледи, които и Грейс, и Хариет насочиха към него.

— Останаха ми няколко стаи — каза бодро Хариет, — но не разбирам на теб защо ти е притрябвала стая, след като си наел онзи луксозен апартамент в „Сребърната дама“. Метнал си се изцяло на баща си, изпечен негодник си като него. Отваряй си очите на четири, когато си с него, Грейс, предупреждавам те.

— Да, мисис Голд.

— Тези чанти твои ли са? — попита Хариет. Рейд мигновено ги вдигна, а Хариет намигна на Грейс. — Какъв джентълмен, а! Хайде, качвайте се на горния етаж. Изглеждаш ми изтощена. Можеш да ме наричаш Хариет.

Веднага след това домакинята настани Рейд в уютна синьо-бяла стая с хубав изглед към короните на дърветата, които украсяваха река Мисисипи. Хариет му каза да слезе в кухнята, за да си вземе от останалата храна и Рейд се съгласи. Той си закачи сакото в малкия гардероб, сне вратовръзката си и разкопча горните копчета на бялата си ленена риза. Отвори широко прозореца и вдиша от любимия си аромат на магнолии. Тъкмо щеше да се обърне, когато чу гласа на Грейс от градината долу. Наведе се над перваза, за да я вижда и чува по-добре.

Мястото не беше удобно, затова той излезе от стаята и слезе на долния етаж. Забави крачките си, така че с появата си да не обезпокои никого. Влезе плавно и безгрижно в задния салон. Правилно бе отгатнал, че от него се излиза направо в градината. Поколеба се на входа и се дръпна достатъчно назад, за да не го види тя. Искаше първо да разбере какво е настроението й.

Изведнъж забеляза, че тя е с Алън Кенеди. Ревност изпълни сърцето му.

— Какво да правя, Алън? — говореше Грейс, застанала съвсем близо до него. Всъщност Алън я държеше за ръцете.

— Скъпа, не се безпокой, има изход, толкова лесен изход — той я гледаше с такава нежност, че Рейд едва издържаше на гледката.

— Нямам пари — каза Грейс със задавен глас. — О, само той е виновен! Този негодник, любовчия, мръсник!

Очите на Рейд се разшириха от удивление — тя имаше предвид него. Тя говореше за него на Алън!

— Грейс — прекъсна я Алън. — Грейс, омъжи се за мен. Обичам те. Зная, че ме харесваш. Ние си подхождаме. Ще се грижа за теб и никога няма да ти се наложи да се тревожиш за нещо…

Грейс се дръпна рязко. Внезапно я обхвана силен гняв.

— Как смееш да се държиш толкова покровителствено, Алън.

— Грейс, не съм…

— Мога да се грижа за себе си!

— Грейс, не съм искал да прозвучи така!

— Но точно така прозвуча! Очаквах да чуя нещо подобно от някой като Рейд Браг, но не и от теб! — гласът й секна от вълнение.

— О, Грейс, не мислех, че ще прозвучи така — каза Алън и я притегли в обятията си. — Исках да ти кажа, че те обичам. Винаги ще бъда на твое разположение. Искам да станеш моя жена. Ще преподаваме заедно. Ще бъде чудесно. Грейс?

Тя го гледаше втренчено. Рейд беше толкова сигурен, че погледът й е изпълнен с обожание, че следващите й думи го поразиха.

— Алън, знаеш, че не искам да се омъжвам. Защо да го правя? Животът ми и така е достатъчно хубав. Защо ми е да ставам робиня на някой мъж?

— При мен няма да бъдеш робиня, Грейс — каза сковано Алън.

— О, Алън, моля те, недей да продължаваш.

— Зная, че ме харесваш.

— Така е. Наистина те харесвам много.

— Ще ти бъда съвършен съпруг, Грейс. Имаме еднакви убеждения, споделяме едни и същи нравствени ценности и най-важното, уважаваме се дълбоко и сме добри приятели. Помисли за това. Помисли наистина за това.

— Добре — отвърна тя.

Рейд се вторачи в нея. Тревожно чувство скова вътрешностите му. Това бе непознато и вълнуващо усещане. Грейс обмисляше приложението на Алън. Очевидно тя никога по-рано не бе мислила по този въпрос. А тя харесваше Алън. Беше я чул да го казва.

Грейс закрачи из стаята, като кършеше ръце. Алън гледаше в пода. Рейд си спомни как тя се хвърли в обятията му миналата неделя, колко страстно се целунаха, с какъв копнеж се гледаха един друг. Вълнуващото усещане нарасна. Грейс ще се омъжи за Алън… освен ако не се случи нещо.

Тя се обърна към Алън.

— Парите ще ми стигнат да си наема стая за няколко дена. Надявам се да си намеря бързо работа. Нямам пари дори да се върна в Ню Йорк.

— Не искам да си отиваш — каза Алън.

Рейд мислено се съгласи с него.

— Алън, толкова се тревожа за майка ми. Имам нужда от работа. Само да можех да плащам сметките си от болницата… Утре сутринта ще си намеря работа, дори ако се наложи, ще търкам нечий под.

— О, Грейс — каза Алън — позволи ми да ти дам назаем малко пари.

— Ти си много мил — прошепна Грейс. — Може би ще ги взема. Но не точно сега, благодаря ти.

Рейд почти не слушаше вече. Една завладяваща идея му дойде наум и преодоля буйната му ревност. Тя имаше нужда от пари. Той имаше пари. Сърцето му заби лудо. Беше намерил идеалния изход. Ще се грижи за нея.

И ще я направи своя любовница.