Абстрахирайки се от куция превод, спокойно мога да кажа, че книгата е много, много добра. Керът Айрънфаундърсен ми беше симпатичен от самото начало (чета книгите за Стражата в разбъркан ред, тази ми е петата поред, въпреки, че хронологически е втора), но след „Въоръжени мъже“ съм му заклет фен.
Както винаги, когато става дума за Пратчет, освен хапливия хумор, има много дълбочина.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.