Увлекателен,встрастяваш :-) стил : „…После майка ми изпълни един друг семеен ритуал — направи нещо, което бе правила десет хиляди пъти преди, когато бяхме деца, и бе продължила да го прави, докато не се почувствахме за пръв път зрели хора. Стана с мъка от стола си, пристъпи зад Джо и положи ръце върху раменете му. После се наведе и го целуна по двете бузи.
— Какво не е нужно да правиш? — запита го тя.
Той не отговори. И преди не отговаряше. Мълчанието му беше част от ритуала.
— Не е нужно да решаваш всички проблеми на света, Джо. Само някои. И без това проблеми има предостатъчно.
И тя отново го целуна по бузата. После, като се подпираше с една ръка на облегалката на стола му, се пресегна с другата и се премести зад мен. Чух зад себе си накъсаното й мъчително дишане. Тя се наведе и целуна и мен по бузата. После, както правеше едно време, преди толкова години, постави ръце отстрани на раменете ми. Сякаш ги мереше на око колко са широки. Една дребна, крехка жена, която се радва и чуди едновременно, че от бебето й е израсъл такъв великан.
— Ти си силен за двама нормални мъже — каза тя.
Мълчах и чаках своя личен въпрос. И тя ми го зададе:
— Какво ще правиш с всичката тази сила?
Не отговорих. Така беше според ритуала.
— Ще направиш каквото е правилно — каза тя. После се наведе и отново ме целуна по бузата.
Дали наистина е за последно? — помислих си аз….“
…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.