Ерик Симон
Звездите (4)

4. Д-р Майнл

Когато на другия ден д-р Майнл намери на бюрото си бележка със следния текст: „Обадиха се от инст. по радиоастрономия, уловили някакви радиовълни от някой си Струве 23??, сложно, явно спешно“, веднага му стана ясно, че ставаше въпрос за завръщащата се Единадесета междузвездна експедиция. Менк го познаваше бегло, но съвсем случайно беше предал съобщението на най-компетентния служител в ЦИКП: Майнл бе информиран най-добре от всички останали за междузвездните полети, нали в дисертацията си бе доказал тяхната нецелесъобразност, разбира се, от научна гледна точка, тъй като тогава въпросът отдавна е бил решен на практика. Отделът за междузвездни полети в ЦИКП беше повече атавизъм, занимаваше се с исторически изследвания. Д-р Майнл дължеше положението си на ръководител, макар и без сътрудници, единствено на липсата в останалите отдели на щатни места за длъжност с неговата научна степен и това му бе пределно ясно.

Въпреки че знаеше кога горе-долу трябва да се върне Единадесетата междузвездна експедиция, никога не бе мислил за нея като за реално предстоящо събитие, а по-скоро като за някоя от сигурните, но безполезни теореми, на които бе посветена научната му работа. Но когато съобщението за скорошното завръщане на експедицията изведнъж конкретизира предмета на неговите изследвания, разбра, че трябва да се направи нещо, и той знаеше какво.

От името на ЦИКП информира областното видеостудио за предстоящото събитие, отдаде дължимото признание на плодотворното сътрудничество с института по радиоастрономия и съобщи, че въпреки някои частични трудности, подготовката по посрещането и ресоциологизацията на участниците в експедицията протича съгласно плана.

Написа кратка, но богата на информация статия за Единадесетата междузвездна експедиция, в която вмести тезите от дисертацията си, както и принципни разсъждения относно трудностите, които могат да се появят при оценката на експедицията и приспособяването на анахроничните звездни фанатици към нашето общество.

Разработи същите мисли на три страници, от 92 до 94, на шестмесечния научен отчет, който изготвяше в момента, прибави и заключението, че било необходимо да се направят структурни промени във въпросния отдел с цел изпълнение на все по-неотложните задачи и представи набъбналия до 134 страници отчет на ръководството на института, което го прие два дена по-късно на редовното си заседание.

Осведоми д-р Менк за произхода и характера на сигналите, посъветва го да публикува кратко съобщение в някое специализирано издание и изяви готовност да коментира съобщението му с кратка, но богата на информация статия за Единадесетата междузвездна експедиция.

На едно събрание на ЦИКП, което всъщност обсъждаше друга тема, пое личното задължение да участвува в социалистическото съревнование, да продължава да подобрява работата в поверения му отдел чрез рационално използване на всички резерви, да разрешат, въпреки липсата на служители, поставените в научния отчет нови задачи и мимоходом посочи съответните страници. След като се запозна със съдържанието на отчета, изуменото ръководство го покани на кратко обсъждане, и той представи готовия вече план за действие; със съгласието на следващата висша инстанция стана ръководител на временна работна група, за чието сформиране бяха взети трима колеги от други отдели и която по-късно трябваше да се разраства, привличайки такива сътрудници, които нямаха нищо общо с института. През тези дни даде и първото си интервю по тримерното видео, което бе наистина доста поорязано и се появи между многото други новини, но все пак бе излъчено по централната програма.

Д-р Менк и сътрудниците му, информирани вече за произхода на радиопредаването и радостни, че вместо съмнителни извънземни сигнали са уловили напълно редовно съобщение от земен космически кораб, направиха междувременно експеримент — предадоха радиопредаването не в паметта на компютъра, а по един най-обикновен високоговорител. Текстът се оказа ясен и разбираем и когато д-р Майнл го чу на другия ден, почувствува как съобщението от междузвездната експедиция го изтръгва от героичните му инициативи и го запраща в сивото и скучно всекидневие на института.