Ерик Симон
Колекционерът (4)

4. Отново заедно

Геологът заспа въпреки студа и болките в крака. Сънят му беше много неспокоен и се събуди неотпочинал. Бе съмнало. Хвърли унил и сънен поглед наоколо и съзря коня, който стоеше пред изгряващото слънце и кротко си зобваше от сухата степна трева край един самотен трънак.

Микола моментално се разсъни и скочи, забравил за навехнатия крак, който веднага му напомни за себе си. После повика коня и той наистина дойде — значи не беше мираж. Донесе продуктите, картата и компаса. Микола се отказа да размишлява над всички тези чудатости и се посвети изцяло на закуската.

След това се качи на седлото и потегли. В началото картата и компасът почти не му бяха от полза, защото все още не знаеше къде точно се намира, но сега, когато бе намерил отново коня си — или конят него, — нещата не изглеждаха толкова зле, а и конят като че ли познаваше по-добре околността. Отново имаше добри изгледи да стигне до целта или поне до някое друго селище.

LOO. отново заедно

керемиденочервеният паралелепипед се носеше бавно върху силовото си поле над степта, сноповидните антени по краищата му опипваха търсещо наоколо, внезапно застанаха неподвижно, бяха открили някакво по-голямо същество, поклащайки се леко около средната си ос, сборният модул две се устреми към целта, радостен, че отново е намерил внезапно изчезналото двуглаво същество, ако конфигурацията от електрически потенциали, които роботът дори не осъзнаваше, може да се нарече радост…