Георги Струмски
Слънчева въртележка

— Бумти, върти се въртележката.

Разтупва ми сърцето.

Прощавам се, разделям се,

издигам се над моя град.

От малкото площадче

гмурвам се почти в небето.

А след минута слизам гръмогласно

като водопад.

 

— Ехти, върти се въртележката.

— Аз карам самолета.

— Аз — мерцедес модерен!

— Аз — каручка с кон.

 

— Здравейте. Върнах се.

Донесох облаче.

— Доведох ви комета.

— И пак — довиждане!

Поемаме към слънчев небосклон.

 

— Трещи, върти се въртележката.

Елате до небето.

Избирайте си превоза —

каручка, мерцедес и самолет.

 

— Събирам

всички ваши страхове и думи

вдън сърцето.

— Аз ви дарявам

от самото Слънце блага вест.

 

— Тупти, върти се въртележката.

Обхождам небосклона.

— И стават чудни чудесии

в тия висоти —

не може самолетът

да надбяга коня.

Нагоре и надолу

мерцедесът след каручката пухти.

 

— Летиии, върти се въртележката…