Хмм, стигнах до 5 глава и се отказах, защото е обида за мен да чета нататък. Причината: нелепият диалог между „Франсис Дрейк“ и главният герой Ричард Норууд. За тези от вас, които са малко от малко запознати с историята по време на царуването на Елизабет I и личността на сър Франсис Дрейк, този диалог ще се стори безумен. Известно е, че първият околосветски английски мореплавател е бил високоинтелигентен и уважаван от подчинените си човек, затова и тъпотията на диалога ми дойде в повече. За качеството на романа като любовен такъв не се наемам да отговоря, но ако ще се намесват и исторически събития, то нека да се отдаде и нужното уважение на участвалите, особено толкова значими личности, какъвто е сър Франсис Дрейк.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.