Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The World is Full of Married Men, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 15 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Светът е пълен с женени мъже

История

  1. — Добавяне

6

Дейвид се събуди рано във вторник сутринта, с единствената мисъл в главата — да излезе от къщата, да се добере до някой телефон и да се обади на Клаудия.

Беше седем часа и Линда спеше спокойно, толкова спокойно всъщност, че за момент му мина мисълта да използва телефона в къщата, но осъзнавайки колко глупава ситуация би се получила, се отказа.

Обръсна се, изкъпа се, облече се припряно и излезе. Отиде с колата до „Бейкър Стрийт“ и спря до един уличен автомат с монети. Набра номера и известно време се чуваше сигнала „свободно“, но никой не отговори. Набра отново, но пак нямаше отговор. Остави телефона да звъни дълго, но пак никой не вдигна слушалката. Накрая стигна до най-вероятното заключение, че Клаудия е или излязла, или заспала твърде дълбоко, за да бъде събудена.

Метна се в колата и с внезапно проблеснало решение се отправи към дома й.

Този път никой не реагира на звънеца на вратата.

— Кучка! — измърмори той на себе си. — Мръсна дребна кучка! — Защо ли му правеше такива номера?

Въртя се наоколо известно време и накрая, разбирайки, че действията му са безплодни, потегли озлобен към офиса си. На всеки половин час й позвъняваше и се ядосваше все повече и повече, след като всеки път никой не отговаряше. Накрая, в единайсет часа, слушалката беше вдигната от нейната чистачка.

— Мис Паркър? — изстреля веднага той.

Гласът на прислужницата, която идваше редовно да почиства, беше изпълнен с надут лондонски акцент:

— Май спи. Задръж секунда.. Ще скивам. — Върна се след малко. — Не е тука — заяви тя. — Нещо да предам?

— Не знаеш ли по кое време е излязла?

— Не мога да знам. Не мисля, че е била тука от вчера, щото в леглото й не е спано.

— Благодаря — каза той. — Няма какво да й кажа.

Той си представи Клаудия с Конрад. Нежното и красиво тяло до неговото, извършващо последователно движенията на сексуалния акт, който тя правеше толкова изкусно. Почти чу късите й изящни викове на възбуда, кратките стонове и случайните думи, които мъркаше с нисък, гърлен глас. Изруга гневно.

След това започна да звъни в апартамента й всеки час, затваряйки слушалката всеки път, когато отговаряше чистачката. Побесня от себе си, че се чувства толкова много привързан към нея. Винаги се беше гордял, че никога не хлътваше толкова дълбоко и винаги успяваше да изключи другите хора от живота си, когато им се беше наситил. Но този път беше различно. Каквото и да правеше Клаудия, той изглежда не можеше да я премахне от съзнанието си.

В четири часа тя накрая отговори. За фон на гласа й силно се чуваше грамофон, а тя изглеждаше в добро настроение. Остави я да говори:

— Ало — пауза. — Ало, кой се обажда? — последва по-дълга пауза, след това — Ох, да ти го начукам, който и да си! — и тръшна слушалката.

Той веднага излезе от офиса и тръгна с колата право към дома й. Не искаше да се кара с нея по телефона, искаше да я види, да чуе извиненията й, да я види как лъже.

Тя отвори входната врата и го погледна изненадана и малко гузна. Беше облечена с много тесни бели всекидневни спортни панталони и черен мъжки пуловер. Нямаше грим на лицето си и въпреки че изглеждаше уморена, брилянтно зелените й очи сияеха и имаха живо, триумфиращо изражение.

— Ах, каква изненада! — рече тя. — Влизай.

Той я последва в апартамента. Вътре гърмеше „Сватисвекшън“[1] на „Ролинг Стоунс“. На масата имаше половин бутилка скоч и огромна розова пухкава играчка-пудел.

— Искаш ли пиене? — попита тя.

— Четири часа следобед е — каза той хладно.

— Ох, Господи! — измърмори тя като непослушно дете, хванато да прави някоя пакост. Наля си стабилна доза скоч, запали си цигара и се строполи на пода. — Е, Дейвид, какво имаш да ми казваш?

— Имам много неща. — Започна да крачи ядосан из стаята и добави заплашително — Много.

Тя се изкикоти.

— Я стига с тия дрънканици на обиден съпруг. Казах ти, че не съм вързана за никого. Предупредих те, че никой мъж не може да ми казва какво да правя.

Той поклати отрицателно глава към нея:

— Не те разбирам. Понякога се държиш като евтина курва.

Тя се претърколи по корем, дръпна дълго от цигарата и духна дима към него. После каза спокойно:

— Днес съм в много добро настроение и нищо не може да го развали, мили. — Превъртя се по гръб и се протегна, като изпъкналите форми на гърдите й се очертаха още повече през пуловера. Той усети как познатото горещо желание се надига у него. — Конрад Лий е много важен човек и ще направи много за мен.

— Сигурно ще направи много за теб — рече Дейвид навъсено. — Ще направи много за теб в леглото.

— Тази седмица ще имам пробни снимки за новия му филм. Какво ще кажеш за това?

— Дрън-дрън!

— Просто ревнуваш, това е всичко. Ще видиш, той ще направи от мен звезда.

— Превръщаш се в глупачка. Режисьорът на филма каза, че точно това е хобито на Конрад — да залъгва малки момиченца като теб.

— Хайде, Дейвид, скъпи. Последното нещо, което съм, е малко момиченце. Никой не ме прави на глупачка. Знам как стоят нещата. И ти трябва да разбереш това.

— Как е той в кревата?

Тя го погледна в очите. Очите й бяха големи, зелени и ясни.

— Въобще не може да се сравнява с теб. — Стана и го обви с ръце. — Никой не е като теб — прошепна тя, — никой никога не е бил като теб. — Битката свърши.

По-нататък всичко беше бавно, топло и нежно. Легнаха на пода, където той я свали, и сключиха ръце. Тя го целуна нежно.

— Трябва да ме разбереш — шепнеше тя, — това не означава, че не те обичам. Когато спя с него, това е нищо. Той е прасе, едно дърто прасе. Но, миличък, аз искам да участвам във филма му. Толкова много искам да играя в него. И ще го направя, обещавам ти.

Той бързо придвижи ръце върху нежните й гърди.

— Толкова си красива, че когато съм с теб не ме интересува какво вършиш. Така че играй в скапания му филм, щом трябва. Но не спи с него или с който и да е друг, защото ще ти смачкам фасона.

Тя се притисна още по-близо до него:

— Толкова много ми харесва, когато играеш твърдо.

Невъзможно е, мислеше си той, просто е невъзможно това да се случи толкова скоро и да бъде толкова добре. Та тя е като тигрица. Трябва да я затворят гола в клетка в зоологическата градина и да я видят всички, защото само ако видят ще повярват. И трябва да закачат табелка на клетката й: „Не й давайте храна. Яде само мъже“.

Неочаквано Клаудия каза:

— Жена ти е много привлекателна, нали?

— Беше. Но предполагам, че и сега е такава, наистина.

— На колко години е? — попита Клаудия, задавайки типичния женски въпрос.

Не му беше интересно да обсъждат Линда:

— На трийсет и нещо. Не знам точно.

— Чудя се как ли аз ще изглеждам, когато стана на трийсет.

Той беше спасен да отговаря от звъна на телефона. Клаудия неохотно вдигна слушалката.

— А, здравей — каза тя тихо. Хвърли бърз поглед към Дейвид. Той незабавно се попита кой ли е. — Бих искала — продължи тя. — По кое време? — Закрепи слушалката на рамото под брадичката си и опипа с ръка масата за цигара. — Добре, утре ще се видим. Ще очаквам с нетърпение. — Затвори слушалката. — Умирам от глад! — възкликна тя. — Иска ми се да изляза някъде на страхотна вечеря.

— Кой беше? — попита той, стремейки се да поддържа гласа си с безличен тон.

— Кой беше какво? — попита тя, разбирайки много добре какво искаше да каже той.

— По телефона.

Тя се поколеба само секунда, преди да отговори:

— Моят агент. Иска да отида на вечеря с него и жена му утре.

— Много приятелски от негова страна, просто ей така веднага да те кани на вечеря.

— Да, просто ей така — каза тя спокойно. — Всъщност аз му се обадих преди това и му казах, че искам да го видя за тая продукция на Конрад. Ще си взема една продължителна вана. Можем ли да излезем по-късно? Или ще трябва да хукваш към къщи?

Той си помисли, че тя лъже, но нямаше никакъв смисъл да спори с нея.

— Искаш ли да съм свободен тази вечер?

— Естествено, искам, иначе нямаше да те питам.

— Ще се обадя у нас. Къде искаш да отидем? Ще запазя маса.

— Хайде да отидем за разнообразие на някое страхотно място. Все се крием из разни стари долнопробни кръчми. Какво значение има, ако ни видят? В края на краищата аз съм мис Красивата Девойка, така че съм делови човек. Да отидем в „Карло“.

„Карло“ беше много скъп, много модерен италиански ресторант. Това беше заведението, където всеки искаше да отиде, заведението, което всеки искаше да види. Дейвид знаеше, че се подлага на абсурден риск ако отиде там с Клаудия. Беше сигурен, че ще види хора, които познава. Но, от друга страна, искаше да бъде видян с Клаудия, искаше хората да узнаят, че тя е негова.

— О’ кей, можеш да отидеш да се погрижиш за хубостта си, а аз ще запазя една маса за осем часа.

Тя го целуна леко и каза:

— Божествено, мили.

Той я тупна игриво по задника и каза:

— Облечи си някакви дрехи, иначе никога няма да излезем.

Кикотейки се, тя отиде в банята.

Той прочете вечерните вестници, запази маса в ресторанта, почувства се гузен да се обади на Линда, но накрая позвъни и с готовност се зае да й отговаря, когато тя го попита какво има да прави. Изфабрикува няколко уместно звучащи лъжи. После изпита неприятно чувство от всичко това и в пристъп на осъзнаване се поинтересува за децата, след което затвори.

Клаудия се появи след известно време преобразена. Лъскавата й пепеляворуса коса беше събрана върху главата в старателно подготвен кок, гримът й беше изряден и съвършен. Беше облякла черна рокля, подчертаваща фигурата й, обсипана с безброй редове огърлици от черен кехлибар. Изглеждаше зашеметяващо.

Дейвид й го каза. Тя се усмихна, напери се да покаже по-добре роклята си и започна да се фръцка из стаята като някаква красива екзотична птица.

— Не е ли вълнуващо да отидем заедно в някое прилично заведение! — възкликна тя. — Толкова искам да го правим по-често.

В колата, по пътя до ресторанта, той обаче размисли и промени решението си. Беше глупаво. Линда непременно щеше да разбере и тогава… Особено както напоследък изглежда беше толкова чувствителна към техния брак. Хвърли бърз поглед към Клаудия. Тя въртеше радиото, опитвайки се да намери музика.

— Защо не вземем да отидем някъде другаде, в някое хубаво заведение край града? — предложи той.

Тя впери мразовит поглед в него.

— Знаех си, че ще ти се разтреперят краката. Ти отивай край града. Остави ме тук. Писна ми да се крия навсякъде.

— Добре тогава, отиваме в „Карло“. — Майната му на всичко, помисли си той. Линда навярно нямаше да разбере. Съпругите обикновено узнаваха последни.

Ресторантът беше претъпкан. Главният сервитьор каза, че масата им ще е свободна след няколко минути, и те седнаха на бара. Клаудия поздрави няколко души. Дейвид се успокои, след като се огледа и видя, че няма нито един негов познат.

Някакво момиче се приближи до тях, влачейки източен, кльощав, дългокос млад мъж зад себе си. Беше слаба и загоряла от слънцето и изглеждаше доста хубава.

— Великолепно! — каза тя на Клаудия. — Изглеждаш приказно! Къде се губиш, не съм те виждала от столетия! — Притегли младежа до себе си. — Помниш ли Джеръми?

Джеръми се изчерви и запъна:

— 3-здравей.

— Сгодени сме! Представи си! — Изкикоти се и мушна весело Джеръми в ребрата. Той изглеждаше истински объркан.

— Шърли! — възкликна Клаудия. — Колко страхотно! — Обърна се към Дейвид. — Шърли, мила, това е Дейвид Купър, един мой много стар приятел.

Шърли протегна малка ръка с потъмняла кожа и Дейвид я стисна кратко. Клаудия продължи:

— А, Дейвид, бих искала да те запозная с годеника на Шърли — Почитаемия[2] Джеръми Френсис.

Джеръми пристъпи напред:

— Страшно готино е да се запозная с теб, старче. — Кожата му имаше пясъчен цвят и беше щедро изпъстрена с гневно червено акне.

— Седнете и пийнете нещо — рече Клаудия. — Трябва да го отпразнуваме.

Донесоха допълнителни столове и седнаха. Момичетата веднага започнаха да си говорят за роклите, които носеха. Почитаемия Джеръми седеше неловко на края на стола си. Беше много висок и колената му се удряха в тези на Дейвид.

— Ще се спретне огромна сватба — каза Шърли. — Просто ще е жестоко. Родителите на Джеръми ги познават всички! — Със замах показа пред очите на Клаудия огромен смарагдово-диамантен пръстен. — Гледай! — каза тя драматично. — От „Аспри“[3] е!

Клаудия каза:

— Божествен е, страшно ми харесва. Толкова се радвам за двама ви.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита любопитно Шърли, хвърляйки многозначителен поглед към Дейвид.

Клаудия се засмя.

— Знаеш какво мисля аз за брака. Не е за мен, Шърл, миличка. Аз обичам да съм сама. Както и да е, ти срещна Джеръми първа!

Джеръми почервеня отново и погледна подобаващо поласкан. Дейвид стана.

— Мисля, че масата ни е готова — каза той.

— Запазили сте маса? — каза Шърли замислено. — А ние забравихме и сега ще трябва да чакаме със столетия за маса, а аз умирам от глад. — Поколеба се за секунда-две и после продължи — Слушайте какво, защо не вечеряме всички заедно? Не съм те виждала от толкова време, Клаудия, ще бъде много весело!

— Масата ни е за двама — каза Дейвид със суров тон.

— Няма да имаме нищо против да се постесним до вас мъничко, нали Джеръми?

Джеръми кимна безлично.

— Какво ще кажеш? — обърна се Шърли към Клаудия.

Клаудия погледна безпомощно Дейвид и каза:

— Добре, ще се радваме много.

Последваха сервитьора до масата и докато вървяха, Шърли махаше с ръка и се усмихваше на различни хора.

— Мисля, че заведението е просто изумително — отбеляза тя, когато стигнаха до масата. — Сигурна съм, че ако човек седи тук една седмица ще види, че го посещава абсолютно всеки, когото познава, нещо като летище „Лондон“ — изкикоти се силно.

До края на вечерята Дейвид беше в мрачно, безмълвно настроение, а Джеръми нямаше какво да каже, така че целият разговор се поддържаше от Шърли и Клаудия, която се включваше от време на време. Шърли беше страстен читател на списание „Куийн“, особено на страниците му за светски новини, и главните и теми на разговор бяха кой с кого е бил видян и какви добри партита се даваха. Джеръми очевидно беше канен на повечето от тях и Шърли се впускаше в най-подробни детайли за най-отегчителни неща. Например, лейди Клариса Колт носела една и съща рокля на две различни партита, а почитаемата Аманда Лоурънс дала парти в чест на въвеждането й в обществото, на което шампанското не им стигнало.

— Беше толкова ужасно — едва не зарида Шърли. — На човек просто никога не трябва да му свършва шампанското! Толкова е притеснително!

Когато преминаха към десерта, Джеръми я покани на малкия дансинг, където се притиснаха един друг непохватно.

— Да се махаме оттук — предложи Дейвид. — Чух толкова много глупости, че все едно ми е говорила една тъпа сополива крава.

— Съжалявам, мили — отвърна утешително Клаудия. — Тя наистина малко прекалява.

— Малко прекалявала! Та това е чисто подценяване за нея. Коя е тя, все пак?

Усмивка заигра леко по устните на Клаудия.

— Когато дойдох за пръв път в Лондон, работех в клуб. И тази палава мис работеше там.

— Какво правеше ти в клуб? — попита Дейвид изненадан.

— Трябваше да припечелвам някакви пари, а оня актьор, с когото дойдох, изглежда никога нямаше да започне да практикува, така че започнах работа в клуб.

— И какво работеше?

— Танцът на седемте воала! — засмя се тя.

— Какво? Трябва да се шегуваш.

Усмивката й леко избледня.

— Не се шегувам. Виж какво, нямах никакъв талант да правя каквото и да е друго. Или трябваше да стана такава, или да бъда момиче с консумация в някое заведение, където да посрещам разни дърти мръсни типове и да ме мачкат в лапите си. И предпочетох да започна да си събличам дрехите всеки ден. Могат да гледат, но не могат да пипат.

— Излиза, че не знам нищо за теб, нали така?

Очите й се отклониха от него и погледнаха в пространството.

— Никога не си даваш труд да се вслушваш. Като всички мъже, основната ти цел е да ме вкараш в кревата колкото може по-бързо. — Последва кратко мълчание, след което тя се засмя обидчиво. — Извинявай, моето минало е живо отегчение, наистина, защо ще искаш да слушаш за него.

Дейвид тъкмо щеше да отговори, когато Шърли и Джеръми се върнаха.

— Джеръми има супербожествено предложение — каза Шърли. — Има едно уютно нощно клубче в Уиндзър Касъл и той предлага всички да се изтупаме там.

Дейвид я погледна озлобено:

— В двореца Касъл, естествено.

За миг бледосините очи на Шърли блеснаха гневно, но после тя направи нацупена гримаса, след което бързо се засмя и отговори:

— Не, миличък, не в двореца в квартал Касъл.

— Тогава нас не ни брой — изстреля Дейвид.

— Слушай, старче, сигурен ли си в приказките си? — заекна Джеръми.

Клаудия се намеси припряно и прекъсна разговора:

— Дейвид е уморен. Вие двамата тръгвайте, а ние, ако променим решението си, ще дойдем по-късно.

— Добре — каза Шърли. — Но наистина опитайте да дойдете. — Сграбчи Джеръми за ръката. — Хайде, мили мой, да оставим тия две влюбени птици да си чуруликат на спокойствие.

Тя хвърли гневен поглед към Дейвид, махна весело с ръка на Клаудия и дърпайки Джеръми след себе си, двамата се отправиха към изхода.

Клаудия започна да се смее.

— И най-малко не го намирам за смешно — рече Дейвид навъсено. — Предполагам, че също така са ми направили добра сметка. Безкрайни благодарности за чаровната вечер.

Смехът й стана още по-силен.

— Съжалявам. Но честно казано, наистина е смешно. Ако познаваше Шърли само преди няколко години, мисля че сега просто щеше да ти се струва невероятно. Тя беше на всеки и на всички!

— А ти?

Изведнъж тя престана да се смее. Заби поглед в него в продължение на няколко секунди и после каза бавно и спокойно:

— Мисля, че вече почти сме достигнали края на нашите отношения, щом можеш да говориш така. — И преди той да може да отговори, тя стана от масата и проправяйки си път през ресторанта, се изгуби от поглед.

Той бързо извика за сметката.

— Дейвид Купър, нали? — гласът беше силен и американски.

Дейвид погледна и се стъписа: до него стоеше Джей Гросман.

— Ами, здравей — каза той неловко.

— Къде е Линда? — Джей огледа многозначително доскоро заетите места на масата.

Дейвид се попита дали той е видял Клаудия да излиза.

— В къщи си е — каза той и след това, посочвайки местата край себе си, продължи — Имах делова среща, но се наложи всички да хукнат навън. — В този момент сервитьорът донесе сметката. Дейвид хвърли пари на масата и бързо стана. — Радвам се, че те видях, Джей.

Джей не беше човек, който да се остави да бъде подминат.

— Ела и кажи здравей на Лори. Ще остане много разстроена, ако й кажа, че съм те видял и не съм те довел при нас да пийнем нещо.

— Само за една минута — каза с неохота Дейвид. — Линда ме чака у нас.

Семейство Гросман седяха на маса, която беше точно от другата страна на салона и Дейвид се зарадва като забеляза, че най-вероятно не са могли да видят неговата маса от тяхната. Джей го беше забелязал съвсем случайно, връщайки се от тоалетната.

Лори, както преди, изглеждаше високомерна и изрядна. Беше поставила грижливо всеки рус косъм от косата си на мястото му, а лицето й представляваше маска от безупречен грим. Беше облечена с бледокафява шифонова рокля, която имаше дълбоко издайническо деколте.

— Радвам се да те видя отново — каза Дейвид, без да успее да отклони погледа си, който се беше зареял из деколтето й.

— Както и аз — отвърна тя със своя леко възбуждащ, безсъдържателен, провлечен говор.

— Хайде, седни и си пийни — рече Джей.

— Ами… — той потърси извинение, умът му започна да се лута, но не можа да измисли нищо и, по дяволите, помисли си той, очите му пак се фиксираха неотклонно върху деколтето на Лори. Седна.

— Какво ще поръчаш? — попита Джей.

— Скоч с лед.

Джей повика сервитьора. Лори извади от чантата си малка златна пудриера с огледало и започна с леки потупвания да нанася корекции на и без това съвършения си грим.

— Разговарях днес с Линда — рече Джей. — Тя спомена, че ще говори с теб да дойдете с нас утре на вечеря.

— О — каза безлично Дейвид. — Умът му наполовина беше зает с факта, че Клаудия го беше зарязала така демонстративно — ама че кучка! — и наполовина с факта, че изпитваше силна слабост към мисис Студена Тъпа Гросман. Какво ли откритие щеше да бъде да я вкара в леглото и да проникне под пластовете съвършенство. — Звучи ми като добра идея. Къде искате да отидете?

— Лори предпочита в „Савой Грил“

— Да-а. — Лори сне за момент пудриерата си. — Чувала съм, че е фантастичен. Можеш да видиш принцеса Маргарет и оня симпатичен мъж, за когото е омъжена.

— Е, там не е точно кабаре — каза Дейвид усмихнат, — но е известно, че често ходят там.

Джей каза:

— Ще се видим ли в нашия хотел?

Продължиха да разговарят още известно време, след което Дейвид се извини и си отиде. Даде бакшиш на пазача на паркинга, който докара колата му, и седна унило в нея. Майната й на малката мис Палави Бикини Паркър. Идваше му вече прекалено. Първо го придума да отидат на ресторант, на който той не искаше да ходи. После му натрапи своите отегчителни приятели. След това призна, че е работила в някакво заведение със стриптийз и се обиди, когато той каза мнението си за него. И след всичко това имаше наглостта да го зареже най-демонстративно!

И отгоре на всичко снощи беше спала с оня скапан продуцент. Не беше нищо повече от една уличница, една лека жена. Ако не беше внимателен, можеше даже да лепне нещо от нея.

Можеше да се маха от главата му. Той се прибираше у дома.

Насочи колата към Хамстед. Беше десет часа.

Бележки

[1] „Сватисвекшън“ — един от най-популярните хитове на групата „Ролинг Стоунс“, записан през 1965 г. — Б.пр.

[2] Почитаем(а) — титла на син (дъщеря) на член на Камарата на общините на парламента, висш съдия, барон и др. от висшето общество. — Б.пр.

[3] Аспри — модна къща в Лондон. — Б.пр.