Кони Мейсън
Черният рицар (17)

16

Рейвън се свести и видя лицето на Дрейк, надвесено на няколко сантиметра над нейното. Изражението му беше свирепо, а настроението явно също толкова мрачно, колкото и гримасата му. Осъзна, че лежи на една пейка, и се опита да стане.

— Почини си още малко, милейди.

Рейвън отмести поглед към Едуард, който я гледаше загрижено. После си спомни. Дрейк щеше да се жени за милейди Уила, а тя беше припаднала.

— Съжалявам, ваше величество — извини се Рейвън. — Не знам какво стана. Сега съм добре.

Кралят й подаде ръка и тя седна.

— Познавам ли ви, милейди?

— Моите извинения, сир — каза Дрейк, като кимна небрежно към Рейвън. — Моята любовница, милейди Рейвън ъф Чърк.

— Дрейк!

Рейвън беше толкова близо до повторен припадък, че трябваше да затвори очи, за да спре залата да се върти пред погледа й.

Кралят се вгледа в Рейвън, после дръпна настрана Дрейк и каза:

— Проявихте умишлена жестокост, лорд Дрейк. Ще поговорим по-късно за това.

Той отново се обърна към Рейвън.

— Чух, че сте се омъжили за Уолдо ъф Еър, милейди Рейвън.

Рейвън прехапа устни, за да не затреперят.

— Милейди? — настоя кралят.

— Да, аз съм съпруга на Уолдо. Но само по име — прибави тя. — Бракът не беше консумиран.

— Ако си спомням правилно — замисли се Едуард, — Уолдо не ми е искал разрешение да се ожени. Той не беше ли женен за сестра ви? Тя умря, нали? Бракът с балдъза е кръвосмешение — каза кой кисело.

Думите на краля накараха изповедника му да се наведе и да прошепне нещо на ухото на Едуард.

— О, да, сега си спомням, отче. Лорд Уолдо получи разрешение от папата, за да се ожени за сестрата на покойната си съпруга. Не мога да споря с папата, но това не ми харесва. Къде е съпругът ви, милейди Рейвън?

— Може би е на път към Уиндхърст, за да поиска жена си — каза Дрейк.

Суровият му отговор пресече въпросите на краля.

— Нищо не разбирам — каза Едуард с леко отегчение в гласа. — Много съм уморен от пътя, за да слушам дълги обяснения. По-късно, след вечерята и годежа, ще поговорим насаме, лорд Дрейк. Подозирам, че ще се занимавам с тази история до късно след полунощ. Готови ли са моите и на свитата ми покои?

Болдър пристъпи напред и се поклони.

— Моля да ме последвате, ваше величество. Ще ви заведа в покоите ви. Южната кула е приготвена за вас и свитата ви. Войниците ви ще се настанят в помещенията на гарнизона, а за милейди Уила и нейната прислуга има стаи на горния етаж. Надявам се помещенията да ви задоволят.

— Вашето гостоприемство винаги е било задоволително, лорд Дрейк — каза благосклонно кралят.

— Ако имате нужда от нещо, сир — добави Дрейк, — само трябва да го поискате.

— Ще заведа милейди Уила и камериерката й в техните стаи — предложи Рейвън.

Тя видя как тялото на Дрейк се напряга. Знаеше, че гневът му е насочен срещу нея. Това, че я обяви открито за своя любовница, я беше разтърсило и сега се чувстваше замаяна. Усещаше колко много го беше наранила коравосърдечната й бележка, но това не можеше да се сравни с онова, което той току-що й бе сторил. Беше я нарекъл своя курва пред краля.

Милейди Уила се поколеба, като че ли не беше сигурна дали да тръгне с Рейвън. Хвърли плах поглед към Дрейк, но той сякаш не забелязваше деликатните чувства на Уила. След дълга пауза тя последва Рейвън по стълбите към втория етаж.

— Откога сте любовница на лорд Дрейк? — запита Уила, когато се изкачиха по витата стълба.

Рейвън сметна въпроса й за нахален и реши да не отговаря.

— Аз никога не бих станала курва на някой мъж — продължи Уила с презрително изсумтяване. — След като се оженим с лорд Дрейк, вие ще трябва да си намерите друг покровител.

— На колко сте години, милейди Уила? — запита Рейвън.

— Петнадесет. Крал Едуард казва, че това е добра възраст за женене.

Рейвън въздъхна.

— Вие сте толкова млада и невинна. Не знаете нищо за живота. Лорд Дрейк изяжда такива невинни деца като вас.

Уила окръгли очи.

— Какво имате предвид?

— Не ми обръщайте внимание — отвърна Рейвън. — Днес не съм на себе си. Тя спря пред една празна стая. — Надявам се тук да ви бъде удобно. Ако имате нужда от нещо, моля, пратете камериерката си да каже на слугите.

— Къде е вашата стая? — запита Уила.

— В другия край на коридора. Багажът ви скоро ще бъде донесен тук, в стаята. Ако искате да се изкъпете, пратете камериерката си в кухнята да поиска вана.

Тя се обърна и тръгна да излиза.

— Милейди Рейвън!

Рейвън спря и погледна през рамо към Уила.

— Да?

— Къде спи лорд Дрейк?

— Където му хареса — отговори Рейвън, тръгвайки с разтреперани крака по коридора.

Рейвън едва не припадна, влизайки в стаята си. Хвана се за вратата, за да не се строполи, и безуспешно се опита да изтрие от мисълта си картината на интимната прегръдка между Уила и Дрейк. Представяше си как той целува Уила, как я люби с ръце и уста и накрая я взема по най-първичния начин, който мъжът познава. Пусна вратата и се хвърли на леглото. Лежа там дълго, загледана в тавана.

Дрейк размени няколко думи с Болдър, а после поговори със сър Ричард относно настаняването на кралските рицари. Уверен, че всичко ще бъде наред, той седна на масата и поиска бира. Един слуга донесе веднага една гарафа и я сложи на масата пред Дрейк. Дрейк напълни чашата си и отпи голяма глътка, а мисълта му се зарея в изненадващия обрат на събитията. Подтикът да нарани Рейвън го беше накарал да я представи на краля като своя любовница и той вече съжаляваше за суровите си думи. Пристигането на младата жена, която трябваше да стане негова съпруга, го беше стреснало и той още не можеше да се съвземе.

Макар че милейди Уила беше красива, тя не го привличаше сексуално. Изглеждаше банална и лишена от страст, за разлика от Рейвън, чийто дух и огън веднага го възпламеняваха. Да, Уила щеше да управлява домакинството му и да му роди деца, без да се оплаква, както и да остава незабележима в сянката му. За съжаление той очакваше нещо повече от послушание от съпругата си. Той искаше партньорка, любовница, жена, чиято гореща кръв да подхожда на неговата. Жена, която щеше да приема с радост съпруга си в своето легло.

Той искаше… Рейвън.

Не можеше да хареса милейди Уила. Тя му приличаше на капризно, незряло дете, което може би щеше да припадне в брачната си нощ.

Дрейк довърши бирата и поиска още. Колкото и да се опитваше, не можеше да се напие. Припомни си отново мига, когато Рейвън беше припаднала, и как се уплаши за нея тогава. Рейвън беше здрава жена, не се поддаваше на припадъци и истерии. Тя щеше да го напусне. Беше намислила да пътува сама по несигурни пътища в опасни времена, а за това се искаше смелост.

Колкото повече мислеше за студеното писмо, което му беше оставила Рейвън, толкова повече се гневеше. Макар че яростта му донякъде бе смекчена от грижата за здравето й, все още не се беше успокоил напълно. Нуждата да види Рейвън, да я наругае за непочтеността й, го накара да скочи на крака. Изкачи бързо стъпалата, толкова начумерен, че слугите бягаха от пътя му. Нахлу в стаята на Рейвън, без да чука, и затръшна вратата зад гърба си.

Намери Рейвън легнала на леглото, загледана в тавана, и нуждата да разкъса дрехите й и да се вреже в нея беше толкова силна, че той едва не избухна.

Рейвън подскочи, а стреснатият й поглед го предизвика:

— Какво правиш тук?

Той стигна с две крачки до леглото и я загледа мълчаливо, с ръце на кръста и яростно изражение.

— Болна ли си?

— Не, добре съм.

Не й повярва.

— Защо припадна?

Погледите им се срещнаха и се сблъскаха. Тя отговори с въпрос:

— Защо ме представи като своя любовница?

— Отговори ми на въпроса.

— Ти ми отговори.

— Много добре. Представих те като моя любовница, защото ти си точно това — изтъкна Дрейк.

— О, колко жестоко. Колко надменно — разяри се Рейвън.

— Само следвам примера ви, милейди — изръмжа той. — Ти искаше да ме напуснеш. Коравосърдечната бележка, която си написала, е дело на страхлив човек. Мислиш ли, че нямаше да ти позволя да се върнеш при съпруга си, ако желаеше това? Защо, Рейвън? Защо реши да ме напуснеш? Щях да те защитавам с живота си.

— Исках да предотвратя кръвопролитието — прошепна Рейвън.

— Истината, Рейвън — каза остро Дрейк. — Искам истината. Притеснява те това, че съм копеле, така ли е? Затова ли искаш да се върнеш при Уолдо?

— Не! Никога не съм възнамерявала да се върна при Уолдо. Написах го, за да изглежда така.

— Казах, че искам истината, милейди. Стига лъжи!

— Тебе искам, Дрейк. Винаги съм те искала.

Дрейк присви очи.

— Докажи го.

Той се отпусна на леглото, покривайки я с тялото си. Сведе глава и устните му се прилепиха в нейните. Целуваше я силно, притискайки уста в нейната, докато устните й се разтвориха под опипващия му език. Той започна яростно да мачка устата й, искаше да я накаже, задето го е накарала да се интересува от нея. Никоя жена не го беше привличала така, както Рейвън, нито така жестоко го беше разочаровала. Искаше да я разтърсва, да й крещи, да й каже, че е искал да умре заради нея. Какво повече можеше да иска една жена от мъжа?

Отдръпна уста от нейната и се вгледа в очите й.

— Ще се любя с тебе, Рейвън. Знаеш, че го искаш. Винаги е така между нас.

От гърлото й се изтръгна изхлипване, но той не му обърна внимание. Знаеше, че думите му ще я наранят, но не повече, отколкото тя го беше наранила. Горящ от нетърпение, той започна да къса дрехите й, докато я съблече напълно.

— Така те искам — каза той, откривайки зъби. — Гола и с широко отворени крака.

Съблече се с невероятна бързина и остана гол като нея. Нуждата бушуваше в него и той не можеше да бъде търпелив, нито да бъде нежен. Дръпна я под себе си, обхвана с уста розовото зърно, докато с ръка мачкаше другата й гърда, а слабините му се триеха в нейните и ерекцията му търсеше топлото място между краката й.

Смаяна, Рейвън застина, а от гърдите й се излъчваха невероятни усещания към онова мокро място, в което членът на Дрейк напираше да влезе. Тя не искаше неговия гняв, искаше любовта му.’

— Не! Не така.

Той вдигна глава и я погледна. Загубена в дълбините на сребристия му поглед, тя можеше да му устои не повече, отколкото би могла да престане да диша, и не се и опита.

Поддавайки се, тя заплете пръсти в косата му, впи се във врата и в раменете му, стенейки името му, докато устата му похищаваше нежните й гърди. Силното му сърцебиене отекваше тежко в нея. Тя затисна устата си с опакото на дланта, за да сподави един вик, когато устата му се плъзна надолу по тялото й, захапвайки лакомо пъпа й по пътя към по-нежни територии. После той я намери. Хълбоците й подскочиха нагоре, когато той зарови лице между краката й и започна да ближе и да смуче меките гънки на нейния пол.

Тя се опита да събере разума си и след малко почти успя, сграбчи косата му и го накара да се дръпне от нея. Не биваше така. Тя губеше контрол. Дрейк искаше да я накаже, да покаже, че е неин повелител. За съжаление успяваше. Цялото й тяло трептеше от желание, когато устата му се прилепи отново върху нея и пръстите му се вмъкнаха в нея.

— Дрейк!

Дрейк вдигна глава и й се усмихна.

— Искаш ли да вляза в тебе сега, Рейвън?

Точно това искаше тя. Ако той не запълнеше тази болезнена нужда вътре в нея, тя скоро щеше да полудее.

— Да! Не? О, моля те!

Усмивката му стана свирепа, докато разтваряше краката й и навлизаше в нея твърдо и надълбоко.

— Сложи си краката на гърба ми — заповяда той.

Тя го направи и той се вмъкна още по-дълбоко. После започна да се движи. Не беше бавното нежно любене, а свирепо чифтосване, краката й бяха обвити около него, а хълбоците му се повдигаха и спускаха в див ритъм. Тя беше загубена, безнадеждно загубена, обладавана от мъжа, когото обичаше — от мъжа, който принадлежеше на друга, точно както той не можеше да я назове своя. Но в сърцето си тя знаеше, че ще бъде завинаги негова. И носеше дете в себе си, за да докаже това.

Натискът вътре в нея растеше, той навлизаше до дъно. И тогава тя избухна. Закрещя, умът й се замъгли и тя излетя в кулминацията си. Притисна се в него, докато тялото му се извиваше и горещата му сперма я изпълваше.

След секунди той се строполи върху нея. Тя прие тежестта му без стон, уплашено осъзнавайки, че може би никога повече няма да бъдат заедно по този начин. Както познаваше Дрейк, той щеше да се подчини на краля си и да се ожени за милейди Уила. Сама и изоставена, Рейвън щеше да бъде принудена да събира пръснатите късчета от живота си и да избяга в дома на леля си. Никога нямаше да се върне при Уолдо, закле се тя, и щеше да пази детето си с цената на живота си.

Рейвън отвори очи и стреснато видя, че Дрейк я наблюдава със странно пламъче в очите.

— Гледаш ме така, сякаш ме мразиш.

— Не те мразя — каза той, отдръпна се и се изтегна до нея. Гласът му беше толкова лишен от чувства, че тя не можа да се сдържи да не посегне към него и да го погали по рамото. Той замръзна, после се обърна и се взря в нея.

— Готова ли си за още?

Тя потръпна, стресната от жестоките му думи.

— Искам истината — каза тя сърдито. — Кажи ми. Само като твоя курва ли ме мислиш?

Той се изправи изведнъж.

— Аз изобщо не мисля за тебе.

Лъжи. Само лъжи, прошепна вътрешният глас на Дрейк. Лейди Уила никога нямаше да заеме мястото на Рейвън, нито в леглото, нито в сърцето му. Рейвън беше пробила стената около гърдите му и сега той трябваше да направи необходимото, за да запуши пробива.

— Отказвам да повярвам, че толкова малко се интересуваш от мене.

— И аз мога да кажа същото за тебе — подхвърли той, докато се напъхваше в панталона си по-яростно, отколкото беше необходимо.

— Не! Как да ти обясня, когато ти отказваш да ме изслушаш?

— Много късно е за нас, Рейвън. Истината вече няма значение. Кралят заповядва аз да се оженя за милейди Уила и трябва да се подчиня.

Рейвън прие думите на Дрейк със съкрушена въздишка.

— Ще си отида преди сватбата.

Дрейк понечи да запита къде ще отиде, но успя да се въздържи. Вече не беше задължен да закриля Рейвън.

— Поискай от Болдър да ти даде пари, колкото ти трябват за пътуването. Когато решиш къде ще отидеш, ще ти осигуря ескорт.

Той стигна до вратата и сложи ръка на дръжката. Така ли трябва да бъде, запита се той. Такова яростно любене, каквото щеше да си спомня до края на живота си, а после това студено сбогуване? Погледна през рамо към Рейвън. Тя беше прикрила голотата си с чаршаф и го гледаше така, сякаш очакваше нещо повече от него. Тихи сълзи се стичаха по бузите й, а пълните й розови устни потрепваха.

— По дяволите! — извика Дрейк и изтича обратно към леглото. — Какво искаш от мене, милейди? Заклел съм се да се подчинявам на моя крал. Знам, че ти отнех честта, Рейвън, но после се заклех да те закрилям с живота си. Станах уязвим за тебе. Знаеш ли какво ми причини твоята бележка? Едва не ме унищожи. Макар че не я харесвам, съм длъжен да се оженя за милейди Уила. Но след като спя с нея, имам намерение да напусна Уиндхърст и да търся удоволствия другаде. Никоя жена няма отново да заеме сърцето ми.

След като каза повече, отколкото беше имал намерение да каже, Дрейк изхвръкна от стаята и налетя право на милейди Уила.

— Лорд Дрейк! — С разширени от страх очи тя погледна свирепото му изражение и се дръпна назад. — Аз… мислех, че това са стаите на дамите. Не очаквах да ви намеря тук. — Тя погледна многозначително към вратата, от която току-що бе излязъл Дрейк. — Това не е ли стаята на милейди Рейвън?

Дрейк нямаше настроение за светски разговори.

— Точно така, милейди.

— Кога милейди Рейвън ще напусне Уиндхърст?

С всяка изминала минута настроението му ставаше все по-мрачно.

— Когато реши.

— Простете ми, милорд, не исках да ви разсърдя.

— Не, вие ми простете, милейди. Страхувам се, че съм ви натъжил.

Тя му се усмихна неуверено.

— Прощавам ви, милорд.

Прикри уста с ръка и се засмя нервно. Звукът запили по нервите на Дрейк.

— Очаквам банкета довечера. Може би ще успеем да се опознаем по-добре — прибави тя.

Дрейк наклони глава и й предложи ръката си.

— Мога ли да ви придружа до залата?

— Не, аз търсех… ами… — Лицето й стана яркочервено.

Дрейк си спести неудобството да я насочи към тоалетната, защото по коридора се зададе запъхтяната й камериерка.

— Намерих я, милейди. Последвайте ме.

— До довечера — засмя се престорено Уила, направи реверанс и хукна подир камериерката.

— Да ме пази Господ от хилещи се невинни девици — процеди Дрейк през зъби след нея. Какво си е мислил кралят? Всеки глупак можеше да види, че той и Уила не си подхождат. Тръгна да търси Болдър. Банкетът довечера трябваше да бъде съвършен. Искаше кралят да бъде в добро настроение.

Рейвън би предпочела да вечеря в стаята си тази вечер, но реши, че е страхливо да се крие. Облече си най-хубавата копринена рокля и риза, сложи си накита за глава, който беше купила наскоро от един амбулантен търговец, събра смелост и слезе долу в залата. Всички вече бяха насядали, когато тя дойде и зае едно свободно място възможно най-далече от главната маса.

Марго и помощничките й в кухнята са надминали себе си, помисли Рейвън, докато на масите пристигаха едно след друго най-разкошни ястия. В чест на краля масата блестеше от сребро — ножове, лъжици, солнички и чаши. Пред всеки прибор имаше дебела филия вчерашен хляб, върху който се поднасяха парчетата печено месо.

Слугите сновяха из залата, разнасяйки подноси с хляб и други деликатеси. Най-доброто вино на Дрейк беше налято в делви и от тях се пълнеха сребърните чаши на всички гости.

Първо беше поднесена супа, последваха я желирани змиорки, глиганска глава, еленско, пауни, прасета сукалчета и много птици. От зеленчуците имаше грах и зелен фасул. Вечерята завърши с плодови пити, орехи и сирене.

Рейвън едва се докосна до храната. Апетитът й изчезна в мига, когато видя милейди Уила да се навежда към Дрейк и да му шепне на ухото. Тя сведе очи към чинията си и почувства, че стомахът й натежава. Да се прави на равнодушна към мъжа, когото обичаше повече от всичко на света, беше най-трудното нещо, което някога й се беше налагало да прави.

Дрейк беше видял Рейвън да влиза в залата и беше загубил нишката на мисълта си. Някой можеше да сметне милейди Уила за класическа красавица, но Дрейк я намираше за бледа и безжизнена в сравнение с искрящата красота и дух на Рейвън. Той се загледа през залата към Рейвън, внезапно озадачен от нещо, което беше забелязал напоследък в нея — някакво особено вътрешно сияние. Гледаше я така напрегнато, че скоро кралят го стрелна неодобрително с очи. Той обърна поглед към чинията си, но си помисли, че мястото на Рейвън е на главната маса, до него. Искаше да я вземе и да я сложи да седне до себе си, но знаеше, че ако обръща внимание на любовницата си повече, отколкото на бъдещата си жена, ще си навлече гнева на краля.

Дрейк отново се зае с храната в чинията си. Всичко беше прекрасно, но почти не му се ядеше. Погледна към Едуард и с удоволствие видя, че той се наслаждава на вечерята. От другата му страна Уила ровеше в чинията си с дамска деликатност.

— Храната не ви ли харесва, милейди Уила? — запита Дрейк.

Уила изпусна ножа си и премига насреща му, а очите й се премрежиха от страх.

— Да не съм ви изплашил, милейди? — запита Дрейк, изненадан от реакцията й на този простичък въпрос.

Уила сведе поглед към скута си.

— Простете ми, милорд. Отгледана съм в манастир и мъжките гласове понякога ме стряскат.

Дрейк изстена. Отгледана в манастир. Първия път, когато Уила го видеше гол, сигурно щеше да припадне.

— Защо сте била отгледана в манастир, милейди?

— Аз имам голямо наследство, милорд. Станах възпитаница на краля, когато родителите ми умряха от треска. Бях на седем години, когато Едуард ме настани при монахините, за да пази богатството ми от хора, които биха искали да се оженят за мене, за да се възползват от него.

— Монахините научиха ли ви на съпружеските ви задължения? — запита Дрейк.

Очите й останаха все така почтително сведени.

— Знам какво трябва да правя, милорд. Аз… — Тя сви рамене и се осмели да му хвърли един поглед изпод дългите си гъсти мигли. — Моля ви да не бъдете много взискателен. Щом се зачене дете, ще бъде греховно да се продължават… отношенията, докато не пожелаете друго дете — каза тя превзето.

Дрейк я погледна смаян. Това не беше възможно.

— Щом чувствата ви са такива, не би трябвало да възразите, ако си взема любовница — каза той, пробвайки почвата.

Очите на Уила се разшириха и се вдигнаха към лицето му.

— Това е против божиите закони. Ще извършите прелюбодеяние. Няма да го допусна, милорд.

Думите й бяха като на глезено дете, което иска техният брак да протича по нейните правила.

— Какво очаквате да направя, милейди? Вие казахте, че ще ме приемете в леглото си само когато искаме да заченем дете. Страхувам се, че сте зле осведомена за нуждите на мъжете. Вие сте млада, милейди. Кралят е допуснал грешка, като ви е довел тук. Ние двамата няма да си подхождаме.

Дрейк се обърна отново към чинията си, преднамерено пренебрегвайки изумената въздишка на Уила. Нямаше представа, че крал Едуард, който седеше от дясната му страна, следеше разговора им.

Едуард се наведе към Дрейк и запита тихо:

— Да не би милейди Уила да не ви харесва?

— Милейди Уила е прекалено млада и невинна за мене — отвърна Дрейк, подбирайки внимателно думите си. — Ние няма да си подхождаме.

— Глупости — избухна кралят. — Тя е точно това, което ви трябва, за да създадете семейство. Естествено млада е, но повечето мъже разчитат на съдбата да им позволи да възпитат страстта на невинна девица, за да отговаря на техните нужди. — Той се наведе по-близо. — Милейди Уила е толкова богата, колкото е и красива. Бракът с нея ще ви донесе няколко имения.

Богатството не го интересуваше.

— Не мога ли с нещо да ви накарам да промените решението си, сир?

Едуард се намръщи, а погледът му се зарея из залата и накрая спря на Рейвън.

— Това е милейди Рейвън, нали? Тя е причината да не искате да се жените. Трябва да поговорим насаме, Дрейк. Нямам търпение да науча как дамата е станала твоя любовница. Познавам Уолдо ъф Еър. Той няма да остави жена си без бой.

— Да, трябва да поговорим — съгласи се Дрейк. — Може би ще отложите годежа и сватбата.

— Не. Отец Бърнард е готов да извърши годежната церемония мед развлеченията, които сте ни приготвили. Ще има развлечения, нали?

— Да — каза навъсено Дрейк.

Беше изчерпал въображението си. Не искаше милейди Уила. Бракът щеше да направи нещастни и двамата.

— Болдър е поканил актьори от селото. Има дори един разказвач, който много добре разказва разни истории.

Очите на Едуард светнаха.

— Ах, колко обичам хубавите разкази. Що се отнася до брака, предвиждам, че ще е добър и за двама ви.

Дрейк не мислеше така, но не каза нищо. Не беше добре да дразни краля. Той даде знак на Болдър и веднага една трупа акробати нахълта в залата. Дрейк изтърпя стоически цялото представление, не се развесели дори когато един шут започна да изнася смешните си номера. После разказвачът започна да развлича гостите с разкази за смелостта на Дрейк. Той все още възхваляваше подвизите на Дрейк, когато един страж влезе с бърза крачка в залата.

Той се насочи право към главната маса и се поклони пред краля. После се обърна към Дрейк.

— Сър Джон и един непознат ездач приближават към стражевата кула, милорд.

— Вдигнете решетката — нареди Дрейк. — Поканете сър Джон да дойде в залата. Нямам търпение да го видя.

— Отдавна ли отсъства сър Джон, Дрейк? — запита Едуард.

— Да. Очаквах го да се върне от доста време насам и се страхувах да не му се е случило нещо. Много ми олекна, като го виждам да се връща жив и здрав.

Разказвачът завърши историята си, поклони се на краля и напусна залата секунди преди сър Джон, придружен от крехък старец в кафяво расо, да влезе там.

— Сър Джон — приветства го Дрейк, — доведи насам госта си. Колко хубаво е, че те виждам, приятелю. Поздрави нашия крал, а после ми кажи кого си довел със себе си.

Сър Джон се поклони ниско.

— Ваше величество, колко хубаво е, че ви виждам отново. Учудих се, като видях вашия флаг да се вее от парапета. Какво ви води в Уиндхърст?

— Радвам се да ви видя отново, сър Джон. Вие с Дрейк сте едни от най-добрите ми съюзници. Никога няма да забравя колко храбро се бихте в защита на Англия. Моето посещение тук има определена цел. Доведох невеста на лорд Дрейк. Запознайте се с милейди Уила.

Джон хвърли кос поглед към Дрейк, после отправи очи към красивото младо момиче, което седеше до него. Дори да се беше запитал какво става с Рейвън, той запази въпроса за себе си.

— Добре дошла — каза той, покланяйки се дълбоко пред милейди Уила.

— Кой е твоят гост? — запита Дрейк.

— Някой, с когото ще се запознаеш с голяма радост — каза Джон. — Дрейк ъф Уиндхърст, това е отец Амброуз, свещеникът, който е венчал майка ти и баща ти.

Дрейк скочи на крака и така силно стисна ръба на масата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Отче Амброуз! Кажете ми истината! Венчахте ли сър Базил и Лита Ан Хауел?

Белокосият свещеник пристъпи напред и отдаде почит на краля. После обърна късогледите си очи към Дрейк.

— Да, милорд, това е вярно. Майка ви и баща ви бяха законно оженени в уелското село Билтуелс. Селото се намира близо до границата, недалече от замъка Чърк. Аз самият записах венчавката в енорийския регистър.

Кралят се наведе напред.

— Защо не се появихте по-рано, за да разкриете това?

— Малко след като извърших церемонията, черквата бе унищожена от огън. Избягах, за да спася живота си, когато приятели ми казаха, че бащата на лорд Базил искал да няма живи свидетели на брака на сина му с обикновена уелска девойка. Той успя да опожари черквата, но аз спасих регистъра. Отнесох го със себе си, когато избягах от горящата черква.

— Отец Амброуз е донесъл със себе си страниците от регистъра, където са записани техните имена, сир — каза сър Джон.

Кралят потърка гладко обръснатата си брадичка, явно премисляйки всичко, което беше чул дотук.

— Продължавайте с разказа си, отче Амброуз. Къде бяхте през всичките тези години?

— Избягах в Северен Уелс, ваше величество. Намерих едно село, което имаше нужда от свещеник, и се установих там, за да служа на новото си паство.

— Къде намерихте добрия отец, сър Джон? — запита кралят.

— Лорд Дрейк ме прати в Билтуелс да предам съобщение на неговата баба. Когато пристигнах, тя ми каза, че най-накрая е намерила отец Амброуз, човека, който може да удостовери законното рождение на Дрейк. Той тъкмо се бил върнал в манастира край Билтуелс, за да доживее там отредените му години. Селският свещеник казал на бабата на Дрейк къде може да намери отец Амброуз. Нола търсела свещеника от години, надявайки се да докаже, че Дрейк е законнороден.

— Вярно е — потвърди отец Амброуз. — Нямах представа, че Нола ме търси, иначе щях да се върна и да й покажа доказателството, което ви е било необходимо. За съжаление не знаех нищо за спора относно детето, родено след моето бягство. Но сега съм тук, за да обявя пред Бога и пред моя крал, че Дрейк ъф Уиндхърст не е незаконороден. Ако Базил ъф Еър се е оженил за друга жена, без да разтрогне брака си с Лита Ан Хауел, тогава всяко потомство от този брак е незаконно.

— Това променя много неща — заяви Едуард. — Имам много да мисля. И разбира се, ще трябва да проуча регистъра, преди да провъзглася лорд Дрейк за истинския граф на Еър, а Уолдо за незаконнороден. Докато нещата се наредят така, че да бъда удовлетворен, годежът трябва да се отложи.

Усмивка плъзна по устните на Дрейк, докато погледът му търсеше Рейвън из залата. Намери я сред морето от лица. Погледите им се срещнаха и се впиха един в друг. После тя стана малко несигурно и се оттегли.