Ана Ахматова
Не захвърляй писмото ми, мили…

Не захвърляй писмото ми, мили,

прочети го до сетния ред.

Вече нямам наистина сили

да съм чужда за тебе навред.

 

Взреш очи — и душата ми стине.

Аз съм влюбена, твоя съм, виж.

Не пастирка, не монахиня

и кралица — пред мене стоиш,

 

в тази дреха делнично-сива

и обуща, потънали в прах…

Но прегръдка разтварям щастлива

и напира в очите ми страх.

 

Не захвърляй писмото ми, мили,

не оплаквай заветни лъжи,

а закрачил през дните унили,

в своя беден вързоп го сложи.

 

1912