Стив Мартини
Класацията (3)

2

Джак стоеше пред огледалото в банята до кабинета си у дома, почесваше малката трапчинка на брадичката си и оглеждаше небръснатата си челюст. Нещо го безпокоеше. Един-единствен бял косъм се бе появил сред тъмнокестенявите кичури зад едното му слепоочие. На неговата възраст би могъл да има много повече. Животът на Джак обаче бе като че ли омагьосан във всяко едно отношение, освен едно — това, което единствено имаше значение за него в момента.

Беше гол до кръста, строен и силен, с тен, който бе получил след петдневен престой на Бахамските острови, предприет, за да убие болката и объркването от непрекъснатите провали. Топлият пясък и слънчевите лъчи винаги повдигаха духа му. Младите момичета по бикини, с тен като неговия, също не можеха да навредят.

Сега обаче отново беше в Кофин Пойнт, в реалния живот, а той в момента беше отчайващ.

Откъсна белия косъм от слепоочието си и го пусна в умивалника, после се качи на кантара и погледна стрелката. Килограм и половина по-малко. В тропиците винаги отслабваше. Животът не беше справедлив и Джак се оказваше на страната на победителите по-често, отколкото имаше право. Утешаваше се с безумната мисъл, че ако попадне в ада — а това никак не бе невероятно при начина му на живот, — дори и на това горещо място щеше да живее порочно, да покорява най-красивите жени и да не наддава прекалено много.

Погледна светещия циферблат на водолазния си часовник. Седем и половина. Избръсна се, среса косата си, облече бяло поло и застана пред големите прозорци на кабинета си. Отвъд двора и блатата се виждаше двумачтово корабче, което пореше водата във виещите се канали и напредваше срещу прилива, към Хилтън Хед.

Погледна бялата дъсчена ограда, която отделяше двора му от блатото. Боята й се белеше. Старата плантаторска къща бе видяла и по-добри дни. Джак имаше пари да я ремонтира, но му липсваше желание.

Отиде до бюрото и дълго време чисто и просто гледа повърхността му. Там, в средата, подпряно на попивателната с кожени ръбове, беше писмото, грубо разкъсано в горния край. Беше дошло тази сутрин — петото за два месеца.

Взе го и го прочете още веднъж — беше само пет реда, — после го сгъна внимателно и го прибра в плика. Излезе от стаята и се спусна по стълбата.

В антрето спря, колкото да отвори чекмеджето на старинния шкаф и да извади деветмилиметрова берета. Бръкна малко по-навътре и извади пълнителя, зареден с петнайсет патрона. Пъхна го на мястото му, после мушна пистолета в колана си отзад на кръста. Сега вече закрачи бързо, без колебание. Мина през кухнята и излезе през задната врата в двора.

Почувства солената миризма на морските ветрове, докато минаваше покрай плетените столове и засенчената с чадър маса. Стигна до дървената ограда и спря като замаян. Капчица пот потече от темето му, надолу по тила, в яката на ризата. Погледна корабчето в далечината и в продължение на няколко минути остана на място, като вкаменен, опрял ръце на коловете, потънал в мисли. После почти машинално извади писмото и го мушна в пролуката между една подпора и дъската от оградата. Свободният му край затрептя от вятъра. Джак го изгледа продължително, като хипнотизиран, и се отдалечи, сякаш правеше последен опит да избяга от лошите новини, които съдържаше писмото.

Върна се до масата, извади пистолета и го остави отгоре. Седна на един стол и се загледа в пространството. Остана така повече от пет минути.

Най-накрая взе пистолета, освободи предпазителя с палец, така че се показаха червените точки. Зареди патрон в цевта, после бавно вдигна пистолета към устата си, така че би могъл да докосне мерника с език.

Насочи оръжието напред, натисна спусъка и изстреля пет куршума. Трясъкът подплаши птиците, които мигом изхвърчаха от дърветата. Прицели се отново и изпразни пълнителя.

На петдесетина метра от него се разлетяха късчета надупчена хартия и паднаха пред оградата върху купчинката листчета с имена и търговски марки на десетина книгоиздатели. Когато му отказваха, Джак винаги се целеше в запазения знак на компанията в горния ляв ъгъл на плика.